Проф. Пламен Павлов, историк, пред„Труд news“: Появиха се много „познавачи“ на темата за цар Самуил

Реакцията на археолози от Скопие до голяма степен е комична

Има практика във всички големи световни религии реликвите да бъдат достъпни за колкото може повече хора

Пристигането на костите на цар Самуил в София предизвика много коментари по медиите и шум в социалните мрежи. За ролята на великия държавник в българската история и за спекулациите около неговата кончина и погребението му на гръцкия остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро разговаряме с историка проф. Пламен Павлов, виден наш медиевист и византолог.

- Проф. Павлов, защо смятате, че цар Самуил трябва да бъде канонизиран за светец? Църквата има определени изисквания за това, налице ли са някои от тях?
- Аз не оспорвам изискванията на църквата, нито нейния консервативен подход, когато става дума за толкова важни решения, и все пак, струва ми се, че някои от тези изисквания, които по традиция са в сила в православното християнство, са изпълнени. На първо място, имаме мощи. Разбира се, тук може да се спори дали те са произвели съответните чудеса. За мене, колкото и да звучи метафорично, най-голямото чудо е това, което се случи на 3 октомври, когато хиляди хора посрещнаха тленните останки на българския цар. Самото предаване на това съкровище за нас от страна на Гърция също би могло да бъде третирано и като чудо... Истината е, че тук виждаме модела на т. нар. народна канонизация. Такъв е например случаят с цар Иван Шишман и редица други личности, които самата народна почит е превърнала в светци. Тук ще цитирам думите на солунския писател Йоан Ставракий от XIII век, който казва: „Онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“. Тоест, близо три века след кончината на цар Самуил той е продължавал да бъде една от най-обсъжданите, най-тачените личности от нашите предци. Канонизацията е решение на Светия Синод, но според мен е хубаво да бъдем повлияни от практиката, използвана от други православни църкви, да речем румънската, която канонизира Стефан Велики, живял през XV век. В съседна Сърбия са канонизирани почти всички владетели, макар че това не е практика за подражаване, докато във Византия и България правилата са били много строги, затова имаме само няколко владетели-светци: княз Борис I Михаил Покръстител, цар Петър, цар Иван Шишман (както казах за него, народна канонизация векове по-късно). И по-рано съм апелирал, включително и от страниците на в. „Труд“, че има няколко български царе, които заслужават да бъдат канонизирани. Това са Симеон Велики, Самуил, Иван Асен II и Иван Александър - държавници, покровители и на културата, и на църквата. Ако се върнем към Самуил, той не само е възприеман като храбър воин, а и като мъченик в България. Това го виждаме в нашата народна традиция, включително в Календара на Ботев от 1875 г., където ослепените 15 000 самуилови войници са наречени мъченици.

- Защо този владетел е толкова важен за българската история?
- Защото е един от стълбовете на българската държавност, човекът, който почти пет десетилетия с оръжие в ръка защитава българската независимост. Той приема царската корона едва след смъртта на цар Роман, пряк потомък на Крумовата династия, но и Комитопулите (синовете на комит Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил) са нейно разклонение. Както пише проф. Петър Мутафчиев, Самуил е с голямо човешко сърце - той получава инфаркт и умира при вида на своите ослепени войници. Самуил е знакова фигура, част от нашата идентичност, колкото и да се опитва някой да го оспорва и да ни го отнема - това е не само нелепо, но и кощунствено.

- Съществуват спорове около произхода на Самуил - дали е принадлежал към българската царска династия. Каква е връзката му с Крумовото царско коляно?
- Тази връзка е документирана от средновековни автори. На първо място бих посочил византийската принцеса и историчка Анна Комнина, автор на знаменитата „Алексиада“. Тя самата е потомка на българската династия - правнучка на Иван Владислав, племенник на Самуил, син на брат му Арон. Тя казва за Самуил не само, че е от българската царска фамилия, но е свързан с Велики Преслав, не с Охрид, Скопие или нещо друго. В Българския апокрифен летопис от XII век се казва, че Роман и Самуил са от „същото царско коляно“. Титлата „комит“, която носи Никола, бащата на Комитопулите, е много висока аристократична титла. Можем да видим и че в царската фамилия от Плиска и Велики Преслав и тази от Охрид и Преспа има много сериозно повторение на имената. Например името Пресиян или Персиян, както е звучало в оригинал, е на българския владетел, който пръв присъединява днешна Македония към българските земи - кан Пресиян, бащата на Борис Михаил. На негово име е кръстен най-големият син и наследник на Иван Владислав - Пресиян Втори. Това не може да е случайно.

- През 2015 г. Светлана Тилкова - Алена изказва мнението, че гробът на о. Свети Ахил е твърде скромен и леснодостъпен и всъщност е примамка за евентуални поругатели, а император Василий Втори, уважавайки врага си, е организирал достойно царско погребение на друго място, което още не е известно. Какво мислите за тази гледна точка относно погребението?
- Аз уважавам Алена, Бог да я прости, и нейните способности, но в случая става дума за една поредица от недоразумения. Василий Втори няма как да погребва Самуил, защото по това време България не е завладяна. Тези дни се говореше как Самуил бил последният цар на Първото българско царство. Това е абсурд, защото след него управляват синът му Гаврил Радомир, племенникът Иван Владислав и неговият син Пресиян Втори. Затова толкова наблегнах на Пресиян, защото дори след смъртта на Иван Владислав, който загива през февруари 1018 г., синът му Пресиян Втори до юли 2018 г. оказва съпротива на Василий Втори в планините на Албания. На второ място, гробът не е толкова скромен. Ние днес го виждаме в доста окаян вид, защото е преместена плочата на саркофага, от другите гробове са взети плочите, но специалистите по археология, като се започне от самия откривател на гроба проф. Николаос Муцопулос и се мине през други големи авторитети, казват, че това са грижливо изградени царски гробници. Те се намират точно там, където трябва - в южния „кораб“ на базиликата „Св. Ахил“, близо до олтара. Но са ограбени още в Средновековието. Единствено гробът на Самуил се е съхранил заради арката, с която е защитен. Имаше какви ли не тълкувания в интернет защо няма корона. Император Константин Багренородни, който е най-меродавният автор по тази тема, казва, че когато се извършва траурната церемония, короната е на главата на владетеля, след което тя се снема и се слага лента от плат. Много можем да научим от остатъците от тъкани, които Муцопулос описва - пурпурна тъкан и плащеница с хералдични символи. Така че гробът не е скромен. Няма да отиваме в областта на астрологията и ирационалното, но в случая, ако Алена е имала някакво прозрение, то вероятно е за нечий друг гроб, може би на Иван Владислав.

- Ако археологическите разкопки на острова продължат, какво мислите, че ще бъде открито още?
- Разкопките на о. Свети Ахил съвсем не са достатъчни. Около базиликата има остатъци от сгради. Там при системни археологически българо-гръцки разкопки, за което апелирам от много години, вероятно ще излязат и надписи, и монети. А защо да не участват и археолози от Северна Македония - те трябва да приемат най-накрая историческата истина, че става дума за български цар и за българската държава. Гърция прояви зрялост като върна тези мощи - наричам ги така без колебание. Самуил е олицетворение на държавата България, а не на република Северна Македония, която съществува от няколко десетилетия.

- Има ли сведения чии са останките в другите гробове на о. Свети Ахил?
- Има предположения. Би трябвало да са на Гаврил Радомир и Иван Владислав. Там са общо четири гробници. Самуиловите кости са в най-голямата, запазена от набезите на иманяри и всякакви други вандали. Един от тези гробове е празен. Там вероятно са били мощите на св. Иван Владимир, зет на Самуил, съпруг на дъщеря му Теодора Косара. Те са били измолени от съпругата му и днес се намират в катедралата на албанската православна църква в Тирана. Но дори в този празен гроб по думите на проф. Вагалински е намерена една костица, което също е много интересно. Останалите кости в другите гробници са на двама мъже и на деца. Те са в разбъркано състояние, не са толкова добре съхранени, както Самуиловите, но със съвременните методи, убеден съм, ще се установи истината за тях и най-вероятно е да имаме на практика пантеон на владетели от българската династия.

- В социалните мрежи се появиха най-невероятни твърдения, включително, че това са останки на неандерталец. Убеден ли сте, че в България пристигнаха костите на Самуил?
- Това са такива нелепости, че няма смисъл да се коментират. Толкова много „познавачи“ се появиха на темата за цар Самуил, на историята, на археологията, както на футбола, медицината и какво ли не... Разбирам тази склонност към себеизява и желанието да бъдеш последна инстанция, но ще посъветвам тези хора да намерят книгата на проф. Муцопулос, да я прочетат внимателно и според мен голямата част от тези колебания ще отпаднат. Става дума за много почтен и добросъвестен учен от световна величина, който описва всичко изключително детайлно. Той е работил със самия материал, а не четейки нещо във фейсбук, откъдето да му хрумнат всевъзможни щуротии в главата... Мене ме огорчава, че и отделни колеги, иначе професионалисти, може би за да блеснат, започнаха да имат подобни резерви относно автентичността на костите. Що се отнася до реакцията на колеги от Скопие, тя до голяма степен е комична, тъй като допреди няколко дни за тях нямаше никакво съмнение, че в базиликата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро е погребан цар Самуил, но сега, след като костите са в София, няма как да е той! Това е жалко и нека да тежи на собствената им съвест.

- Според някои мнения костите е трябвало да останат там, където владетелят е починал, на слабо известния о. Свети Ахил. Какъв е смисълът на пренасянето им в София?
- Островът съвсем не е толкова малък и неизвестен. Това е любимата резиденция на цар Самуил. На не много голямата територия има няколко базилики. Може би има строежи още от времето на Борис Михаил. Преспа е била много важно, знаково място, което обаче сега се намира на три граници - на Гърция, Северна Македония и Албания, и е в изолиран район. Наистина, не е подходящо костите да остават там. Ако гръцката държава беше преценила за важно и подходящо за нея те да бъдат на острова, щеше отдавна да ги върне там. Има практика във всички големи световни религии реликвите да бъдат достъпни за колкото може повече хора. От тази гледна точка пренасянето им в българската столица е изключително добър ход.

- Има ли Самуил преки наследници в лицето на италианските аристократи от фамилията Миструци ди Фризинга? 
- Да, тази италианска фамилия има добре изградено родословно дърво. Вероятно има някаква връзка, защото аристократичните фамилии по света са тясно преплетени. Фамилията Комнини има сериозна връзка с българската царска династия. Още един път повтарям, това е Крумовата династия. Първата българка византийска императрица е дъщерята на Иван Владислав - Екатерина (1057-1059 г.), съпруга на Исак I Комнин. По линия на Алексий I Комнин е Анна Комнина и другите му деца. При това фамилията на цар Самуил е с висока раждаемост. Той има четири дъщери, син Гаврил Радомир и още един извънбрачен син. Гаврил Радомир има седем деца. Иван Владислав има 12 деца - шест момчета и шест момичета. При тази висока раждаемост могат да се търсят родства с различни европейски фамилии.

Проф. Пламен Павлов е историк, дългогодишен преподавател във Великотърновския университет по история на Византия и балканските държави през Средновековието. В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Председател на фондация “Васил Левски” до края на 2025 г. Автор на книги, учебници, студии, стотици статии, публицистика, поезия. От 2018 г. води седмична рубрика “Мистериите на българските земи” във в. “Труд”. Носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен.