Труд
Автор:
Александър Ботев
Колегите губят доверие, защото конкурсите се провеждат „на тъмно“
С всяка следваща реформа съдебната власт работи все по-зле
Как се оценява съдебната реформа в България и какво трябва да се промени. „Парадоксът е, че с всяка следваща промяна, съдебната власт започваше да работи все по-зле, тъй като основният стремеж е тя да бъде ограничавана и поставяна под контрол“, казва прокурор Ивайло Ангелов пред „Труд news“, кандидат за член на ВСС и споделя своите виждания накъде трябва да се насочи фокусът за истинската съдебна реформа. Той предлага още отпадане на института за привличане на обвиняем в досъдебната фаза, както и край на връщането на обвинителни актове от съда.
- Прокурор Ангелов, защо решихте да се кандидатирате за член на ВСС?
- Целият ми професионален път е минал в прокуратурата. Познавам проблемите отвътре и те ме вълнуват лично. Искам да използвам натрупания опит, за да подобря условията за работа на колегите си. Целта ми е съвсем конкретна: когато мандатът ми във ВСС изтече и се върна на работа като прокурор, системата да бъде по-подредена, конкурсите за повишение - обективни и честни, а заплащането - справедливо.
- С какво Вашата концепция и идеи се различават от тези на останалите кандидати в надпреварата?
- Всички кандидати виждаме едни и същи дефекти в системата: огромните ножици в заплащането между отделните нива, както и прекалено бавните и субективни конкурси за кариерно израстване. Разликата е в решенията, които предлагам. По отношение на възнагражденията смятам, че заплатите могат да се изравнят по два начина - или с еднакъв процент за всички, или с фиксирана твърда сума. Освен това предлагам всеки магистрат, който е работил съвестно и без наказания в продължение на 10 години на едно ниво, автоматично да получава 90% от заплатата за по-горното ниво.
- Защо сред магистратите има толкова сериозно недоверие към конкурсите за повишение?
- Защото масово се провеждат „на тъмно“ и при неясни критерии. Пред бъдещия ВСС стои тежката задача да върне доверието на колегите в тези процедури. Конкурсите трябва да се провеждат задължително поне веднъж годишно за местата, освободени през предходната година. В момента ВСС изчаква с години, за да се натрупат 30-40 бройки, и чак тогава обявява един общ конкурс. Това буквално блокира кариерното развитие на десетки способни хора. Категоричен съм и за друга промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ) - конкурсите за първоначално назначаване на външни за системата хора да се провеждат единствено за районно ниво. Първо, магистрат от районно ниво е по-добре подготвен от външен юрист, който никога не е практикувал тази професия. Второ - така няма да се „изземват“ щатни бройки в по-горните нива, които по право следва да се заемат чрез вътрешни конкурси от доказали се колеги.
- Как оценявате т. нар. „съдебна реформа“, която в България продължава вече три десетилетия?
- Конституцията от 1991 г. е изменяна общо седем пъти, като шест от тези реформи бяха насочени изцяло към структурата и независимостта на съдебната система. Парадоксът е, че с всяка следваща промяна съдебната власт започваше да работи все по-зле, тъй като основният стремеж е тя да бъде ограничавана и поставяна под контрол. Така през 2003 г. се удължи периодът за несменяемост на магистратите от 3 на 5 години и се въведе възможност за предсрочно освобождаване при тежки нарушения. През 2006 г. беше ограничен имунитетът им, като се даде възможност да бъдат разследвани за престъпления извън пряката им служебна дейност. Година по-късно - през 2007 г., се създаде Инспекторатът към ВСС (ИВСС). През 2015 г. съветът беше разделен на две колегии - Съдийска и Прокурорска. Най-радикалният и същевременно най-оспорван опит за промяна беше направен през 2023 - 2024 г. Парламентът прие пълно ликвидиране на Пленума на ВСС, ограничаване на мандата на главния прокурор и превес на парламентарната квота в Прокурорския съвет. През юли Конституционният съд (КС) съвсем закономерно обяви тези промени за противоконституционни с мотив, че те засягат формата на държавно управление, което е от компетенцията единствено на Велико народно събрание.
- Какъв е ефектът от тези политически прекроявания върху работата на отделния прокурор?
- В моята концепция обръщам специално внимание на факта, че с разделянето на ВСС защитата на отделния магистрат драстично намаля. При предишния статут на ВСС, за да бъде наказан или уволнен един прокурор, бяха необходими 13 гласа от 25-членния съвет. В момента това може да стане с едва 6 гласа от 11-членната Прокурорска колегия. Нещо повече - последните промени предвиждаха точно 6 от членовете на колегията да се избират от Народното събрание. Така парламентарно излъчените членове щяха да могат напълно самостоятелно, без никаква подкрепа от професионалната квота, да налагат наказания и да уволняват прокурори и следователи. Това е директен удар по независимостта.
- Накъде тогава трябва да се насочи фокусът на истинската съдебна реформа?
- Истинската реформа в областта на наказателното правосъдие трябва да премести фокуса от структурата на органите към промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК). В момента нашият наказателен процес позволява едно дело с петима подсъдими и петима опитни защитници да бъде умишлено протакано, докато изтече абсолютната давност. Начините за шиканиране на процеса са толкова много, че ситуацията е доведена до пълен абсурд. Стигна се до положение, в което съдът съобразява своя график за насрочване на делата с удобното и свободно време на защитниците. Това е недопустимо. Със съда трябва да се съобразяват всички страни, тъй като той е главният субект в процеса. Затова предлагам защитата да се поема от адвокатско дружество, което да има ангажимента да осигури друг защитник, ако първоначално ангажираният не може да присъства в залата. Така е по целия свят. Така е и при другата страна в процеса (прокуратурата) - ако наблюдаващият прокурор не може да се яви в съдебно заседание, го заменя друг и делото не се отлага.
- Предлагате и отпадане на института за привличане на обвиняем в досъдебната фаза, както и край на връщането на обвинителни актове от съда. Няма ли това да срещне огромна съпротива?
- Тези промени са насочени към едно радикално ограничаване на излишния формализъм. Не мога да разбера логиката на законодателя - защо при събрани достатъчно доказателства лицето да не се предава директно на съд, а трябва да се преминава през тромавата процедура по привличане като обвиняем още в досъдебната фаза? Премахването на този институт има два огромни плюса. От една страна, олекотява и ускорява работата на органите на досъдебното производство. От друга - гарантира много по-ефективно право на защита, защото същинското състезание се провежда пред независимия съд, а не пред прокурора. По този начин веднъж завинаги ще изчезне и срамната фигура на „вечния обвиняем“. Впрочем, привличането на лице като обвиняем в досъдебната фаза е остатък от тоталитарното минало. Този модел е запазен в изключително малко държави, предимно от бившия социалистически блок - Русия, Беларус, България и Румъния. В останалата част на Европа това е изключение. В страни като Франция, Италия, Испания, Австрия, Белгия, Чехия, Германия и други, при събиране на достатъчно доказателства обвинението се повдига направо пред съда. Що се отнася до лишаването на съдилищата от възможността да връщат делата - това е пряко свързано с необходимостта от радикално опростяване на самите обвинителни актове. В момента те са стигнали до абсурд, потиснати от тавтология и излишен формализъм, ненужно тежки и тромави правни квалификации и буквално повторение на едни и същи пасажи в обстоятелствената и заключителната част. Няма никакъв проблем, ако в един обвинителен акт има пропуск или технически недостатък, той да бъде отстраняван или коригиран в хода на самото съдебно производство. По този начин процесът няма да се затяга с години чрез връщане на преписки към прокуратурата.
- Критикувате сериозно и обучението в Националния институт на правосъдието (НИП). Какви са съображенията Ви?
- Дългогодишният ми опит като преподавател в НИП ме е убедил, че постоянната квалификация на магистратите е най-добрата гаранция за качествено правосъдие. За съжаление, в момента наблюдавам тенденция към прекалено теоретизиране - както в самия институт, така и в рамките на вътрешноведомствените обучения. Набляга се на сухите лекторски презентации. Нека не забравяме, че НИП не е университет, а колегите не са студенти. Основната цел на Института е да дава практическа подготовка. Затова обученията трябва да се провеждат под формата на дискусии, споделяне на реален казуистичен опит и практически занятия, включително „на терен“. Само така могат да се идентифицират истинските затруднения в практиката и начините за тяхното преодоляване. Сериозен дефект има и в подбора на постоянните преподаватели. Преди 2017 - 2018 г. се провеждаше прозрачна процедура: всеки кандидат презентираше тема пред 5-членна комисия от прокурори от ВКП и Апелативната прокуратура, която изпитваше правните му познания и оценяваше опита му. Днес подборът на постоянни преподаватели се извършва от двама прокурори от ВКП и един следовател от НСлС измежду временните преподаватели. Това става при неясни критерии, без публичност, без реална конкуренция и без мотиви за финалния избор.
- Как предлагате да се промени този модел?
- В две основни посоки. Първо, постоянните преподаватели да подлежат на подбор всяка година. Така те няма да се откъсват за дълго от живата практика, а и ще се стимулира сериозна конкурентна среда. Второ, изборът да става чрез ясен конкурс, отворен за всички желаещи магистрати. Изпитната комисия трябва да включва по един прокурор или съдия от апелативно и върховно ниво, както и хабилитирано лице по наказателно право и процес. Освен това НИП трябва задължително да покрива разходите (дневни, пътни и квартирни) на избраните преподаватели, които не са от София, съгласно Наредбата за командировките в страната. Между другото, ВСС имаше такова решение още през 2014 г. Оправданията, че „няма бюджет“, са напълно несъстоятелни. Централната фигура в НИП е преподавателят. Цялата администрация на Института съществува единствено, за да обслужва и обезпечава учебния процес. Преподаватели трябва да бъдат най-доказаните и подготвени съдии, прокурори и следователи, а това може да се случи само при обективен подбор сред максимално широк кръг от кандидати.
- В заключение - как очаквате да се развие вотът на предстоящите избори на 24 октомври?
- Пред колегите стои изключително отговорна задача. След като изслушат представянето на всички 25 кандидати и се запознаят в детайли с биографиите и концепциите ни, те ще имат пълната картина за качествата на всеки един от нас. Вярвам, че колегите ще гласуват изцяло по съвест. Те ще подкрепят този кандидат, когото припознават като един от тях - човека, който е най-добре подготвен професионално и ги е убедил, че ще отстоява с характер техните интереси и достойнството на институцията.
Нашият гост
Ивайло Ангелов е прокурор в Апелативна прокуратура-София с над 25 години професионален опит в правосъдната система като следовател и прокурор. Извървял е цялата кариерна стълбица - от младши прокурор в Районна прокуратура, а в последствие като прокурор в Окръжна и Апелативна прокуратура, включително и като следовател в Окръжна следствена служба и Националната следствена служба (НСлС). Бил е заместник-районен, районен и апелативен прокурор, както и завеждащ отдел в НСлС. Паралелно с това има над 14-годишен преподавателски стаж в Националния институт на правосъдието (НИП) и е автор на множество научни публикации. Втори мандат е член на Постоянната атестационна комисия към АП-София. За професионални постижения в периода 2008 - 2022 г. е награждаван три пъти с Отличие - Плакет “Прокуратура на Република България”. В момента прокурор Ивайло Ангелов е кандидат за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота.
