Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Вкарват всички помощи за бедни и хора с увреждания в един кодекс
Променят критериите за отпускане на пари, огромен е ръстът на разходите през годините
Искат контрол на злоупотребите
Рязка промяна при всички социални помощи и финансова подкрепа за родители и хора с увреждания подготвят управляващите. Ще бъде написан изцяло нов Кодекс за социална подкрепа, в който ще бъдат разписани правилата за получаване на финансови помощи от хора в затруднено положение. Новият кодекс ще замени многобройните сегашни закони и наредби, които уреждат социалните плащания. Предстоящите промени бяха обсъдени на форум, организrран от Икономическия и социален съвет (ИСС) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
В момента има 59 различни помощи, например за деца, за хора с увреждания, отделно са изплащаните социални и други пенсии, които не са свързани с трудова дейност, каза министърът на труда Наталия Ефремова. Тези помощи са разписани в 25 различни законодателни акта, каза изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ана Ананиева. Идеята е всички социални плащания да бъдат разписани в един кодекс.
Промяната на законодателството има четири цели, обясни министър Ефремова. Първата е яснота - всеки човек да знае на каква подкрепа има право. В момента много хора не знаят на каква финансова помощ имат право, в кой закон е уреден техният казус и какви документи трябва да представят. Втората цел е достъпността на помощите - хората да не бъдат куриери между институциите и да кандидатстват за различни социални помощи в различни ведомства и да подават документи, които вече съществуват в друга администрация. Третата цел е координация в социалната подкрепа - например социалната подкрепа да е свързана със мерки в сферата на здравеопазването или помощ за започване на работа. Четвъртата цел е да има предвидимост за средствата, които ще бъдат харчени за социално подпомагане, като е важно какъв резултат се постига - дали човек има възможност да промени ситуацията, в която се намира, и заради която се нуждае от социални помощи.
През последните години средствата за социално подпомагане са нараснали много, показват данни, представени от министъра на труда Наталия Ефремова. През 2020 г. 340 хил. семейства са получили социални помощи, а през 2025 г. - 427 хил. семейства. Увеличението на средствата за изплащане на тези помощи е с 87%. През 2020 г. хората с увреждания са били 665 хил., а през миналата година са 733 хил. Разходите за изплащане на помощи за тях са нараснали с 86% и достигат 879 млн. лв. за миналата година. Личните асистенти през 2020 г. са били 26 хил., през 2025 г. са 76 хил., а тази година вече са 88 хил. Парите за личните асистенти са нараснали от 202 млн. лв. през 2020 г. на 1,2 млрд. лв. през 2025 г.
Част от участниците в дискусията изразиха мнение, че това е твърде голямо увеличение на разходите за финансова подкрепа и помощите трябва да са по-добре насочени към хората, които действително имат нужда. Представители на общини обясниха, че е необходим по-добър контрол за изразходване на средствата и прекратяване на злоупотребите. Имало случай личен асистент да е получил имот срещу гледане и издръжка, а в същото време е назначен за личен асистент на човек с увреждания и получава заплата за това. Всъщност това не е забранено от закона и много родители прехвърлят имот на детето си с ангажимент да бъдат гледани. В момента няма изисквания за това какви хора могат да бъдат лични асистенти. Има случаи, при които назначените за лични асистенти също имат нужда от подкрепа, защото са твърде възрастни. Същевременно критериите за това кой има право на личен асистент са написани, така че не всеки, който действително има нужда, да се възползва от системата.
Предложение на Световната банка:
С излизане на домакинствата на свободния пазар на ток и включване на автомобилните горива в системата за търговия с квоти вредни емисии може да настъпи енергиен шок.
Свободни цени на тока от 1 юли 2027 г.
Да има целеви помощи за пенсионери с ниски пенсии, заради предстоящ енергиен шок, предложи по време на дискусията Десислава Николова, старши икономист в Световна Банка. Финансовата институция е подготвила анализ за ефекта от социалните помощи в страната ни.
От началото на 2028 г. горивата за автомобили и за отопление на сградите ще бъдат включени в системата за търговия с квоти вредни емисии, припомни Десислава Николова. Според Световната банка са необходими промени в изразходването на средствата за подпомагане заради високите цени на тока. В момента годишните разходи, за да плащат домакинствата регулирани цени на тока, са 1,2 млрд. евро. При преминаване на домакинствата към свободен пазар на ток, тези средства може да бъдат насочени само към най-нуждаещите се.
До 1 юли 2027 г. се очаква да завърши либерализацията на пазара на електроенергия, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. А все още няма действащ механизъм за енергийна бедност, който да гарантира помощи за най-уязвимите домакинства. Но дори такъв механизъм да има, помощи заради високите цени на тока ще има само за най-бедните. А работещите хора ще плащат значително по-високи пазарни цени на тока.
Да бъде обсъдено помощите за отопление през зимата да бъдат заменени с целогодишна подкрепа за хората, които имат нужда, предложи Ася Гонева от КНСБ.
Анализът на Световната банка е показал, че детските помощи за хора с ниски доходи са в твърде малък размер. Увеличение на тези помощи със 75% ще има по-добър резултат, отколкото увеличението на данъчните облекчения за деца, показва още анализът на финансовата институция.
В момента човек може да получава социални помощи и помощи за отопление, но ако започне работа, изплащането на тези помощи спира. Ако човек започне работа на минимална заплата, на всяко едно допълнително получено евро, заради работата, реално човекът получава 0,18 евро допълнително, защото получаваните доскоро помощи са спрени. Затова от Световната банка предлагат да има период, в който изплащането на помощите да може да бъде съчетано с получаване на доходи от труд. В противен случай много хора нямат достатъчен стимул да започнат работа.
Индивидуални пакети за подкрепа
Ще бъдат променени критериите за получаване на социални помощи.
Взимат предвид имуществото
Линията на бедност може да бъде използвана като критерий дали един човек има нужда от финансова подкрепа от системата за социално подпомагане, стана ясно от думите на Ася Гонева от КНСБ. Но за целта може да бъде прецизирана методиката за определяне на линията на бедност - дали е адекватна, заяви тя. За 2026 г. линията на бедност е 390,63 евро.
Според Лидия Шулева, доайен на социалната политика, в центъра на социалната система трябва да бъдат потребностите на хората. Един човек може да е с ниски доходи, да е с увреждания и да има нужда от социална услуга. Но за целта не би трябвало да минава през различни административни процедури, за всяка подкрепа, на която има право. Затова с новия Кодекс за социална подкрепа трябва да бъде въведен единен вход в системата за социално подпомагане - хората да подават документи на едно място, обясни Лидия Шулева. Според нея след това трябва да бъде правена обща социална оценка за потребностите на хората. За целта може да бъдат използвани данни за доходи, притежавано имущество, семейна и жилищна среда, възможност да работи. Възможно е да бъдат уеднаквени критериите за получаване на различни помощи. Но ако има единен доходен и имуществен критерий, може да бъдат ограничени някои сегашни права на хората.
Не трябва да има скрито свиване на разходите чрез новия кодекс, смята Лидия Шулева.
Според нея за всеки конкретен човек, който кандидатства за социални помощи, трябва да отговаря социален работник, който да оцени от каква подкрепа човекът има нужда. За целта социалният работник трябва да е обучен да оценява потребностите и да анализира доказателства. След като бъде направена обща социална оценка на човек, който кандидатства за помощи, той трябва да получава индивидуален пакет за подкрепа според нуждите си.
Създават стимули за работа
Разходите за социална защита в България са под средното ниво за страните от ЕС.
По-добре насочени помощи
Разходите за социална защита в България са 18,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, при средно 26,8% от БВП за държавите от Европейския съюз, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. В тези разходи влизат не само социалните помощи, а и пенсиите. По този критерий за социална подкрепа сме най-зле сред страните от ЕС. Не сме станали толкова щедри, заяви Пламен Димитров. За настоящата година разходите за социална защита дори са намалени като процент от БВП спрямо миналата година.
Същевременно в България 22% от хората са в риск от бедност, а ако бъдат изключени пенсиите, делът на тези хора нараства на 45%. Това е доста над средното ниво за страните от ЕС. Разликата между доходите на най-богатите 10% от населението и най-бедните 10% е седем пъти, каза още Пламен Димитров. Според него социалните помощи трябва да бъдат по-добре насочени, за да бъдат подобрени тези показатели.
Финансовите помощи са важни, но един човек може да има нужда от работа, от семейна подкрепа от публични услуги, каза в началото на конференцията вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Според него е необходима система за социално подпомагане, която насърчава трудова и икономическа самостоятелност.
