Труд
Автор:
Елена Симеонова
Руските аерокосмически сили разположиха далекобойни прехващачи МиГ-31БМ, за да ескортират най-способните стратегически бомбардировачи на страната, самолети Ту-160, по време на 16-часова мисия над Баренцово и Норвежко море, пише военното издание Military Watch.
Операцията включваше презареждане с гориво във въздуха и демонстрира издръжливостта на руската далекобойна авиация и способността ѝ да провежда продължителни операции близо до северния фланг на НАТО. Въпреки че самолетите останаха в международното въздушно пространство, мисията беше наблюдавана отблизо от изтребители от държави-членки на НАТО, което я превърна едновременно в военно учение и стратегическа сигнална операция. Учението беше забележително, защото комбинира няколко нива на способности в една операция, като Ту-160 репетираха мисии за дългосрочни удари, поддръжката на танкери разшири оперативния им обхват, докато МиГ-31 осигуряваха защитен ескорт.
Операцията с бомбардировач и прехващач отразява нарастващото стратегическо значение на Арктика, тъй като след значителното разширяване на силите на НАТО в Северна Европа, Баренцово и Норвежко море се превърнаха в ключови зони, където двете страни редовно наблюдават въздушната си активност. Флотилата от МиГ-31 остава силно концентрирана в арктическите региони и е проектирана специално за операции „въздух-въздух“ на много дълги разстояния в отдалечени части на Русия, предимно в далечния север. По този начин самолетът не само има голям обсег, но и най-високата крейсерска скорост в света с близо 2,3 Маха, както и най-големият радар в света на тактически боен самолет N007, който е над три пъти по-голям от най-големите радари, носени от западните изтребители. Когато самолетът за първи път влезе в експлоатация, той беше напълно ненадминат по отношение на ситуационната си осведоменост и възможностите си за противоракетна отбрана на дълги разстояния.
Уникално високите характеристики на МиГ-31БМ са демонстрирани на украинския театър на военните действия, като мощният му радар му позволява да атакува вражески самолети на екстремни разстояния, използвайки своите ракети „въздух-въздух“ Р-37М с обсег от 400 километра, без подкрепа от други средства, като наземни радари или системи за ранно предупреждение и управление във въздуха (AEW&C). Радарът е проектиран да може да „прогаря“ средствата за електронно противодействие, използвайки чистата си мощност. Освен това, много по-високите крейсерски скорости и оперативно положение на самолета означават, че изстреляните ракети имат значително повече енергия при изстрелване в сравнение със същите ракети, изстреляни от самолети като изтребители Су-35. Самолетът се смята за един от най-способните за операции „въздух-въздух“ на Русия, като е съперник само на изтребителя от пето поколение Су-57, като способността му да заплашва ценни самолети за поддръжка, като танкери и системи за ранно предупреждение и управление, извън обсега на техните отбранителни ескорти, се счита за особено важна поради особено голямата зависимост на членовете на НАТО от такива средства.
