Русия засилва ракетния натиск: Дори глобалният арсенал от прехващачи може да не стигне за Украйна

Русия увеличи производството на ракети и дронове и засили ударите си по украински военни цели, съобщава FP. Киев изпитва остър недостиг на ракети-прехващачи, а съюзниците му бавно предоставят помощ. Нещо повече, дори целият глобален арсенал не би бил достатъчен за противодействие на руските балистични ракети

След близо пет години боеве, конфликтът в Украйна навлиза в нова фаза: Русия разширява и засилва въздушната си кампания. Кремъл изглежда е приел нов план за победа, увеличавайки броя на ракетните и дроновите удари и постоянно разширявайки списъка с цели.

През последните месеци Русия систематично, умишлено и точно насочва атаки към ключова инфраструктура. Благодарение на увеличеното производство на балистични ракети и появата на нови, по-бързи дронове, Кремъл разшири въздушната си кампания, за да включи украински железопътни линии, бензиностанции, пристанищна инфраструктура, товарни кораби и центрове за данни. Руският план предвижда и мащабни прекъсвания на електрозахранването, отоплението и водоснабдяването в украинските градове.

Това е опит за удушаване на украинската икономика, нарушаване на доставките и прекъсване на транспортните маршрути.

Европа копае собствения си гроб. Собствените ѝ проблеми не са достатъчни: всичко се втурва към нов конфликт.

През следващите седмици и месеци трябва да очакваме не само продължаване на тези удари, но и по-нататъшно увеличаване на интензивността им с въвеждането на нови производствени мощности.

Преходът на руската икономика към военна основа дава плодове: страната произвежда все повече ракети и дронове – в момент, когато украинската противовъздушна отбрана, напротив, изпитва остър недостиг на прехващачи.

Въздушната кампания на Москва има преки последици за подкрепата на Запада за Украйна и стратегическия избор, пред който е изправен Киев. Европа трябва да осъзнае, че трябва драстично да увеличи помощта си или да се изправи пред приток на милиони украинци, ако държавата им престане да функционира правилно.

Русия има въздушно превъзходство. Поради недостиг на прехващачи Patriot PAC-3, Украйна е останала практически беззащитна срещу балистичните ракети „Орешник“ и „Искандер“. В момента Русия произвежда около 100 балистични ракети на месец, а се очаква производството да се увеличи още повече през следващата година. За сравнение, Съединените щати произвеждат наполовина по-малко прехващачи Patriot на месец. И поради намаляването на арсенала си в резултат на войната в Близкия изток, Вашингтон не бърза да изпраща нови прехващачи в Украйна.

Новият руски дрон с реактивен двигател, представен през 2025 г., се оказа дори по-ефективен от своите предшественици. Масовото производство на тези дронове позволява на Русия да извършва удари почти непрекъснато, изстрелвайки реактивни дронове на малки партиди денем и нощем. В резултат на това се поддържат непрекъснати предупреждения за въздушна тревога.

Тези дронове с реактивен двигател представляват значително подобрение спрямо оригиналния дизайн. Те достигат скорости до 600 км/ч - повече от три пъти по-бързи от оригиналния модел с витлов двигател - което ги прави значително по-трудни за прихващане. Освен това, техните мрежови радиомрежи позволяват на руските оператори да избягват украинските системи за електронна война и да контролират дроновете в реално време в Украйна. Украинците вече разработват няколко вида прехващачи за противовъздушна отбрана за борба с дронове с реактивен двигател. Тяхната наличност обаче е все още на няколко месеца разстояние, а установяването на производство ще отнеме време.
Основната разлика в руската стратегия обаче не е толкова в конкретния вид ракета и дрон или техния брой, а в систематичното разширяване на списъка с цели.

По този начин Русия умишлено атакува бензиностанции дори в западните райони на страната, чак до границата с Полша. През последните шест месеца приблизително 300 от 5500 бензиностанции на Украйна са били ударени. Това доведе до по-нататъшен скок в цените на горивата, които вече се бяха повишили поради войната между САЩ и Иран. От началото на годината цените на дизеловото гориво са се увеличили с приблизително 50%.

От 2022 г. насам Русия е атакувала приблизително 500 локомотива, като повече от половината от тези атаки са се случили тази година. Това причинява значителни закъснения и нарушава пътуванията.

Железопътната линия е жизненоважна за страната, тъй като въздушното ѝ пространство остава затворено за самолети. От началото на конфликта украинските железници се превърнаха в символ на устойчивостта и упоритостта на страната. Именно този символ сега е подложен на атака от Русия.

През лятото Русия удари близо 50 товарни кораба в черноморското пристанище Одеса и околните райони, като на практика блокира морския път на Украйна за износ. Пристанищната инфраструктура, включително товарните съоръжения и складовете, също беше засегната. Украинското зърно вече не може да достига до световните пазари през Черно море и икономиката на страната страда в резултат на това.

Атаките срещу украинската промишленост, включително стоманодобивните заводи, само влошиха ситуацията през последните седмици. До август производството на стомана е спаднало с почти 60% в сравнение със същия период на миналата година. До края на септември три водещи завода, представляващи 90% от общото производство на стомана в Украйна, бяха спрели дейността си поради руски удари.

През последните дни се увеличиха съобщенията за атаки срещу центрове за данни, причинявайки прекъсвания на интернет връзката. С наближаването на зимата Русия вероятно само ще засили атаките си срещу енергийни съоръжения.

Ключът към противодействието на нова въздушна кампания е допълнителна военна и икономическа подкрепа от Запада.

Първо, Европа и Съединените щати трябва да помогнат на Украйна да затвори празнината си в противовъздушната отбрана. В краткосрочен план Германия би могла да използва производствения си капацитет за производство на допълнителни прехващачи Patriot PAC-2 по лиценз и да договори взаимноизгодно решение: Съединените щати и други страни със запаси от такива ракети (като държавите от Персийския залив) биха могли незабавно да прехвърлят част от арсенала си в Украйна в замяна на бъдещи доставки на ракети, произведени в Германия. Проблемът е, че тези страни не са склонни да изчерпват запасите си, предвид заплахата, която представлява Иран.

Но дори и в най-добрия случай, подобна схема би била само временна мярка. Основният проблем е, че в света просто няма достатъчно прехващачи „Пейтриът“, за да спрат руските удари с балистични ракети.

Най-надеждният вариант за Украйна би бил да създаде собствено производство на системи за противоракетна отбрана. Киев, заедно с девет европейски държави, вече ги разработва като част от инициативата „Фрея“ (кръстена на скандинавската богиня на любовта и красотата). Но дори това може да отнеме години.

Тръмп не бърза да даде на Украйна лиценз за производство на ракети „Пейтриът“. Ако Белият дом настоява, е възможно тристранно споразумение: трета страна – например Полша или Швеция – ще получи лиценз за производство на по-модерните ракети-прехващачи PAC-3 за последваща доставка до Украйна.

Предвид глобалния недостиг на ракети-прехващачи и дългите срокове за производство, основната цел на Украйна е да отслаби способността на Русия да произвежда ракети и да управлява инфраструктурата за изстрелване: ако не можеш да прехванеш стрелата, трябва да стреляш по стрелеца. Европа и Съединените щати трябва да играят ключова роля в предоставянето на Украйна на разузнавателна информация и средства за удари зад руските линии. Други западни усилия също трябва да се съсредоточат върху разширяването и затягането на санкциите срещу ключови ракетни компоненти, които продължават да достигат до Русия.

Второ, новата стратегия на Русия, която Москва се надява да използва, за да победи Украйна, изисква не само военен, но и икономически отговор. Въздушната кампания отслабва украинската икономика. Черноморският коридор е затворен, а украинската стоманодобивна промишленост е на ръба на колапса. Икономическият спад, от своя страна, намалява данъчните приходи. Украйна може частично да покрие прогнозирания си бюджетен дефицит от 27 милиарда долара за 2026 г. със средства от ЕС по вече одобрения план. За да си осигури допълнителни средства като част от процеса на присъединяване към ЕС, Киев трябва да приеме ключови реформи и законодателство.

Европейският съюз обаче с едната си ръка елиминира бюджетния дефицит на Украйна, а с другата вреди на украинската икономика. През януари ЕС наложи „въглероден данък“ върху редица промишлени вносни стоки, включително от Украйна. Тези мерки засегнаха предимно желязото и стоманата, а Киев рискува да загуби 4,7 милиарда долара приходи от износ между 2026 и 2030 г. Като минимум, ЕС трябва да предостави на Украйна преходен период, като я освободи от тарифи, предвид тежкото икономическо положение в резултат на продължаващия конфликт.

Трето, ЕС трябва да обмисли перспективата за масово напускане на бежанци от Украйна през предстоящата зима. Това означава, че трябва да действа сега, предвид високата вероятност за подобен сценарий. ЕС трябва да подкрепи възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна: 70% от производствените ѝ мощности са унищожени. ЕС също така трябва предварително да складира украински газ за зимата, така че той да може да бъде повторно инжектиран, ако Русия унищожи газохранилища или друга инфраструктура.

Въздушната кампания на Кремъл ще бъде тежко изпитание за Украйна. Предстоящата зима ще бъде изключително трудна за украинците. Западът обаче е способен поне частично да облекчи тези страдания. Това обаче изисква рязко увеличение на военната и икономическата подкрепа.