С „Машина на времето” във Второто българско царство

Книгата вече е по книжарниците

Моите верни читатели помнят, че след излизането на двете обемисти книги за великите царе и аристокрацията на Второто българско царство, отпечатани прекрасно от Издателство „Сиела”, тържествено обещах и трети том.

Съвсем естествено той следваше да включва и всичко онова, което още не съм разказал за живота на българите от края на XII до началото на XV в. Напоследък се появиха доста разработки върху ежедневния живот в различни европейски държави през Средновековието, включително за нашите тогавашни съседи - Византийската империя и Сръбското кралство. В това отношение българите сме доста назад, защото единственото изследване е издадената преди три десетилетия книга на проф. Йордан Андреев. Очевидно нуждата от обобщително съчинение върху живота на хората в България през Средновековието е належаща. Ето защо реших да се заема с нелеката задача и да се опитам да попълня тази липса конкретно за създаденото през есента на 1185 г. Второ българско царство.

И ето, че от няколко дни третата книга от тази мащабна Панорама на Българското Средновековие е вече по книжарниците. Тя е под заглавие „Живот и смърт във Второто Българско царство. Ежедневният живот от края на XII до началото на XV в.” и отново е дело на Издателство „Сиела”. Когато взех решението да започна това начинание, ми хрумна, че предстои да напиша един своеобразен пътеводител из българското Средновековие. В моята младост бе нашумяла прочутата книга „Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс, която и аз харесвах много. През 2023 г. професорът от Университета в Кеймбридж Антъни Бейл пък издаде своя „Пътеводител в Средновековието. Светът през погледа на средновековния човек”. Според Гугъл „пътеводителят е своеобразен енциклопедичен справочник, който помага за ориентиране в непознато място - град, музей или маршрут. Той съдържа информация за забележителности, история, транспорт и практични съвети за пътуване, като например препоръки за настаняване и пазаруване.” 

Един исторически пътеводител пък трябва да помогне на читателя да се справи в лабиринта от дати и събития, случили се преди много столетия. Моята задача в тази книга е да разведа читателя из дебрите на тогавашна България, да му покажа, макар и малка част от ежедневния живот на хората от онези далечни времена. Като един днешен пътешественик, той ще посещава замъци и манастири, но населени не с туристи, а с действителни лица, които отдавна са покойници. Ще опитва техните ястия, ще облича техните дрехи, ще участва в забавленията им. Ще вижда обаче и тъмната страна на Средновековието - кървави войни и страшни епидемии. Ако обобщя всичко това, цел на този мой „Пътеводител” е да пренесе съвременника в онази епоха подобно на стария хубав филм с Жан Рено „Гости от миналото”, помните го, нали? 

„Живот и смърт във Второто Българско царство” е последният том от трилогията. Надявам се, че поне донякъде съм успял да покажа доста неизвестни или слабо познати за читателите страни от живота на българите отпреди повече от седем века. Без съмнение това е изключително трудна задача предвид на превратностите на историята, унищожили почти всички писмени и много от материалните данни. „Историята е визия за Божието творение в движение” - казва великият Арнълд Тойнби. И продължава с отговорността на историка, когато сглобява от малкото оцелели късчета мащабната картина на случилото се преди хилядолетия.

В трите поредни книги читателите първо разбират кои владетели и как са управлявали България от края на XII до началото на XV в. Запознават се с техните победи и поражения, радости и горчиви разочарования. Във втория том те надникват в замъците на българските боляри, които не отстъпвали по чест и достойнство на своите събратя от Западна и Централна Европа. Третата част се оказа най-тежка, защото в нея трябваше да обобщя казаното дотук и да разкажа всичко останало - от ястията на трапезата на българина до неговите последни минути в земния свят.

Зад всички тези случили се за два и половина века събития стоят хора от плът и кръв. Цялата трилогия има за цел да вдъхне душа на героите на онази далечна епоха. Читателите притежават крайната дума дали съм постигнал успех в това начинание. На добър час във вълнуващото пътуване през дебрите на времето!

Какво казват за нас чужденците?

Ние, българите, много се притесняваме от въпроса: „Какво ще кажат за нас чужденците?” По тази причина и днес често се топим един друг в Европарламента с надежда „Политико” да напише някоя и друга лоша дума за политическия враг. Всъщност мнението на чужденците за нас никога не е било еднозначно и това се доказва от няколко пасажа, написани преди векове. Просто да не знаеш на кого да вярваш!

Григорий Антиох, византийски чиновник, изпратен през 1174 г. в София:
„Най-неутешителното в тази прокълната България е несъразмерността на годишните времена. Изглежда, че само тази част на Вселената не е устроена с пролет, лято и есен, но само със зима - най-тежкото и мъчително време. Защото в разгара на лятото у нас, там [още] има мраз, скреж и лед, а зимният студ е като в ада. А въздухът над главите и около лицата ни е мъглив и влажен, и не познава усмивката на ведро небе, но жали с проливни дъждове, и като сълзи текат дъждовните капки, както ми изглежда, оплаквайки земята под тях заради крайната бедност и липса на плодородие. Често през деня облаците се разразяват във водни порои, и пак се сгъстяват, и пак се мъчи да вали. (....) В страната на българите има непрекъснато дъждовни облаци и дъжд след дъжд, и сняг върху сняг. И ако понякога скришом се появи розовопръстата зора, веднага подобно на навъсен, горделив и безчувствен юноша, навлича с пръстите си було от облаци и покрива с тъмен плащ хубавото си тяло.”

Францискански монах от 1308 г.
„[България] е много широка, просторна и хубава. Напоява се от десет плавателни реки, осеяна е с живописни гори и дъбрави, изобилства с хляб, месо, риба, сребро и злато и много стоки, предимно восък и коприна. Впрочем в нея има много сребърни рудници и всички реки влачат също пясък, смесен със злато. По средата на [Българската] империя протича река Дунав, която нараства от много вливащи се в нея [по-малки] реки, та някъде обхваща на шир пространство от 14 левги (...) Тази страна не е нито планинска, нито пък много равнинна.” 

Рапорт на османския генерал Лала Шахин до султан Мурад I, края на ХIV в.:
„София е заобиколена от близки гори и планини, има преизобилно студени балкански води за пиене на населението и да се поят многобройните стада, с които тъй много се слави тая страна. Климатът е добър, умерен и много здравословен. Овощия от всякакъв род и лозя там има в изобилие. По Софийската котловина се забелязват много диви животни, като чакали, вълци, сърни и др. Така щото София и Софийското поле представляват истинска райска ябълкова градина.”

Мехмед Нешри, османски писател от XV в. за завоюването на България:
„Весела земя била България. Овце, мед и масло текли от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките є крепости били повече, отколкото по другите земи”.