Труд
Автор:
Елена Симеонова
Това беше нагъл акт на шпионаж. Американско подслушване на съветски подводен кабел по време на Студената война събра несметни количества информация в продължение на близо десетилетие, пише Popular Mechanics.
Събраната разузнавателна информация помогна на САЩ да се ориентират в преговорите по известния Договор за ограничаване на стратегическите въоръжения II (SALT II) от 1979 г.
Всичко се срина, когато бивш агент на NSA, затънал в дългове, реши да размени национални тайни със Съветите за бърза печалба.
Наречена операция „Бръшлянови камбанки“, съвместната акция между NSA, ВМС на Съединените щати и Централното разузнавателно управление се гмурна в ледените съветски териториални води в Охотско море близо до Камчатка. Там, чрез подводница, те поставиха подслушвателно устройство на подводен кабел на 120 метра под повърхността на морето. В продължение на години то пренасяше некриптирани разговори от съперниците на Америка от Студената война директно до ушите на Лейди Либърти - докато внезапно не затихна.
Идеята за операция „Бръшлянови камбанки “ се заражда през 1971 г., приписвана на капитан Джеймс Брадли, директор на отдела за подводни войни в Службата за военноморско разузнаване. Познанията му за операциите на СССР го карат да вярва, че руснаците имат подводен телефонен кабел, предаващ информация от щаба на съветския подводен флот във Владивосток до базата на Тихоокеанския флот в Петропавловск. Защо просто не се протегнете и не го грабнете?
До 1972 г. подводницата USS Halibut е разположена в Охотско море, водена от командир Джак Макниш. Екипажът открива мястото, където кабелът се спуска във водите, само след седмица търсене; това е благодарение на умните инструкции на Брадли да се търсят предупредителни знаци, които казват на лодките да не хвърлят котва. След това трима водолази от ВМС откриват кабела с диаметър 7,6 см на около 200 километра от брега. Привързани към подводницата, за да изпомпват топла вода през костюмите си – и за да ги държат завързани за подводницата за безопасност – водолазите почистват пясъка от кабела и прикрепят подслушвателно устройство отвън, като внимават да не пробият кабела, за да избегнат откриване.
След първоначалното успешно подслушване, разузнавателният отдел на ВМС е възложил на Bell Laboratories да създадат по-мощно устройство, което да им позволи не само да подслушват , но и да записват разговорите. Безлюдните води позволили на американците да се върнат и да прикрепят 6-метровото подслушвателно устройство към кабела. Водолази от ВМС са извличали физическите записи от устройството всеки месец, изпращайки ги на NSA за анализ.
Разговорите обхващаха тактически движения, ядрени възможности, подводни операции, планове за разработване на ракети и множество лични телефонни разговори. Експертите отдадоха заслугата на разузнавателната информация, събрана от подслушването, за това, че е помогнала на САЩ да договорят условия за ограничаване на оръжията по време на договора SALT II , знаейки, че руснаците се страхуват от война също толкова, колкото и американците.
Операция „Айви Белс“ продължи незабелязано близо 10 години, докато сателитна снимка през 1981 г. не показа съветски военни кораби, ескортиращи спасителен кораб директно над мястото на подслушване. По-късно подводницата USS Parche потвърди, че подслушването е премахнато. Години наред американците не знаеха какво провали плана.
След това, през 1985 г., един дезертьор от КГБ сочи с пръст Роналд Пелтън.
Роналд Пелтън напуска центъра за задържане в окръг Ан Арундел по време на процеса си за шпионаж през 1986 г.
Бивш офицер от разузнаването на американските военновъздушни сили, Пелтън се присъединява към НСА през 1965 г. Познанията му на руския език и съветската стратегия го издигат в йерархията. Но познанията, които Пелтън притежаваше за комунистическия шпионаж, изглежда се равняват на липса на ноу-хау, когато става въпрос за капиталистически реалности. Пелтън се е прекалил финансово, построявайки скъпа къща над възможностите си. Домино ефектът от това решение за местожителство води до финансовия му крах и той и съпругата му обявяват фалит през 1979 г. Поради дълговете му, НСА уволнява Пелтън, считайки го за риск за сигурността.
През 1980 г., лишен от пари, Пелтън се обажда в съветското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, предлагайки свръхсекретна правителствена разузнавателна информация. Според съобщенията, той получава първоначални 5000 долара за информацията за Ivy Bells – която води до откриването на устройството от Съветския съюз през 1981 г. – и още 30 000 долара след това.
След като е разкрит от дезертьор от КГБ, Пелтън се отказва. Той признава за престъпленията си по време на разследването на ФБР и получава три доживотни присъди. В крайна сметка излежава само един ден под 30 години, което все още е най-дългата присъда за шпионаж според Книгата на рекордите на Гинес. Освободен през 2015 г., Пелтън умира през 2022 г. на 80-годишна възраст.
Що се отнася до подслушвателното устройство, което руснаците са възстановили, СССР в крайна сметка го е изложил в Музея на въоръжените сили в Москва . То е било съчетано с етикет, обявяващ го за „собственост на правителството на Съединените щати“.
