Военноморските сили на САЩ се подготвят да преминат към етап на начално серийно производство на нов вариант на крилатата ракета „Томахоук“ (Tomahawk), оборудван с бойна глава за поразяване на силно укрепени обекти (тип „bunker-buster“). Очаква се новото оръжие да позволи нанасянето на удари на далечни разстояния по укрепени и подземни цели. В основата на модификациите е разработването на системата JMEWS (Joint Multiple Effects Warhead System – съвместна система за бойна глава с комбинирано въздействие), която съчетава проникващ ефект и фугасно-осколъчно действие в двустепенна конструкция; това позволява на една ракета да поразява цели, изискващи различни видове разрушително въздействие. Трудностите, пред които са изправени въоръжените сили на САЩ при поразяването на подсилени структури, бункери и подземни съоръжения, станаха особено видими по време на неотдавнашните удари срещу Иран, ръководени от САЩ; силно укрепените военни бази на страната позволиха тя да поддържа военните си действия срещу Америка и нейните съюзници в продължение на повече от шест месеца, като ключовите ѝ ракетни сили претърпяха сравнително малки щети, пише Military Watch Magazine.
Програмата представлява опит за разширяване на възможностите на вече утвърдено оръжие за удари на далечни разстояния, а не за въвеждане на изцяло нова ракета. Съществуващите ракети „Томахоук“ от версия Block IV носят унитарна бойна глава от класа на 1000-фунтовите (ок. 450 кг) боеприпаси, докато конфигурацията Block Vb е проектирана да включва системата JMEWS. По този начин новата бойна глава би позволила на ВМС да използват съществуващата инфраструктура за изстрелване на „Томахоук“, като същевременно добавят специализирана способност за поразяване на цели, които трудно биха били унищожени с конвенционални унитарни бойни глави. Реалната ефективност на системата срещу дълбоко разположени подземни съоръжения ще зависи от фактори като дълбочината и конструкцията на целта, способността на бойната глава да прониква в прегради и точността на насочване на ракетата в крайния етап на полета.
В момента арсеналът от ракети Tomahawk се намира в най-критичното си състояние в своята история поради военните действия срещу Иран; по оценки, към последната седмица на март ВМС вече са изразходвали близо 1000 от тези крилати ракети от общия си запас, възлизащ на между 3000 и 4500 броя. През май Съединените щати спряха за неопределено време доставката на първите 400 крилати ракети RGM-109 Tomahawk за Япония поради сериозен недостиг на този вид въоръжение. Оттогава запасите са станали само по-ограничени, което отразява по-широко сериозно изчерпване на американските арсенали, което за много категории оръжия е било много по-сериозно.
Tomahawk Block V има приблизителен обхват от 1700 километра и лети на ниска височина, използвайки насочване, следвайки терена, което прави прихващането трудно. Съвременните варианти комбинират GPS навигация със съпоставяне на контурите на терена, цифрово съпоставяне на сцената и корелация на зоната, двупосочна сателитна комуникация и възможност за пренасочване по време на полет. Операторите могат да пренасочат ракетата след изстрелване, да ѝ командват да се мотае, докато чака актуализирана информация за целта, и дори да получават данни за бойните щети след удара. Въпреки това Tomahawk е ограничена до полет с ниски дозвукови скорости и няма стелт възможности, което прави сравнително лесна за сваляне за напреднали многослойни мрежи за противовъздушна отбрана.