Сблъсъкът на регулаторната мания на ЕС с реалността

Институциите вече спорят колко дълго да не прилагат собствените си политики и закони

Само за една седмица отлагането на европейските правила за метана порасна от една на три години. Европейската комисия предложи година отсрочка, Европейският парламент поиска три. Разликата е огромна - институциите вече спорят колко дълго да не прилагат собствените си политики и закони. Окончателното споразумение предстои, но политическото отстъпление е налице. Повечето страни-членки, водени от Франция, се застъпват за три години.
Замисълът беше грандиозен. Доставчиците на нефт, газ и въглища от цял свят трябваше да доказват, че производството им покрива европейските изисквания за измерване и проверка на метановите емисии. Брюксел пише правилата, останалият свят се подчинява. Само че този път не става така, защото ЕС съвсем не е единствен купувач - енергийният дефицит е глобален и клиенти с готовност за плащане дебнат отвсякъде.
Нека погледнем само природния газ. През 2000 г. днешните държави от ЕС, Великобритания и Норвегия добиват общо близо 300 млрд. куб. м природен газ. През 2025 г. остават около 180 млрд. - спад с близо 40%. Но общата цифра прикрива далеч по-неприятен факт. Добивът в сегашния ЕС се е свил с над три четвърти. Великобритания също е загубила близо три четвърти от добива си. Норвегия междувременно го е увеличила повече от два пъти. Докато едни обясняват защо трябва да приключим с газа, други го продават - при това най-вече на първите. Междувременно обаче в ЕС сме изградили над 140 GW допълнителни газови мощности, а сме извели от експлоатация подобен капацитет въглищни и ядрени централи. Сами сме направили така, че газът днес да е много по-важен за електроенергетиката на ЕС, отколкото в началото на века.
Доставчиците отговориха достатъчно ясно. През юни американският енергиен министър Крис Райт, катарският Саад ал Кааби и колегите им от Алжир и Нигерия поискаха отлагане и промени. Предупредиха, че доставчиците не могат да изпълнят изискванията в определения срок и че последствията ще бъдат върху количествата и цените.
Отдаден на регулаторното си опиянение, Брюксел явно е забравил разликата между доставчик и подчинен. Американските компании и Катар не са дирекции на Европейската комисия. Те имат и други клиенти. Танкерът съвсем не е длъжен да акостира там, където има безкрайни изисквания за произхода на стоката и попълването на документите е най-сложно.
Намаляването на метановите течове е разумно - никой не иска да има големи загуби. Неразумно е да подкопаваш собствения си добив, да увеличаваш зависимостта си и едновременно да размахваш санкции срещу хората, от които чакаш следващия товар. Това е опит за дипломация, който в България бихме нарекли „На гол тубмак, чифте пищови“.
Отсрочката няма да произведе газ. Тя само отлага сблъсъка между регулаторните претенции и физическата зависимост. Без собствен добив и достатъчно заместители същият спор ще се върне. Европа ще отстъпи. Ще нарече отстъплението „прагматична адаптация“, а зависимостта - „стратегическо партньорство“. Доставчиците няма да спорят за терминологията. Ще изпращат фактурите, а те растат буквално на ежедневна база. Цената на газа скача със 188% на годишна и почти 30% на месечна база. А зимата тепърва идва.