Труд
Автор:
Труд онлайн
Планът за действие за малцинствата е рядко явление
Президентът на РСМ Гордана Силяновска-Давкова смята, че Европейският съюз (ЕС) трябва да прояви политическа воля и да предложи решения за деблокиране на процеса на европейска интеграция на страната, вместо да настоява отново за изпълнение на последното искане за конституционни изменения, пише „Курир”. От срещата на върха за разширяване в Брюксел президентът на страната заяви, че страната е готова за преговори, но, казва тя, очаква и ЕС да поеме инициативата, включително като определи гаранции за условията, при които процесът ще продължи.
В участието си в предаването „Тема на деня“ по телевизия „Сител“, Силяновска-Давкова подчерта, че страната заслужава да бъде сред лидерите в процеса на разширяване, като изтъкна силния ангажимент на страната по европейския път, но, както каза, след множество конституционни промени и постоянни искания Македония да прояви политическа воля, е необходимо и Европейският съюз да покаже готовност да намери решение с България.
„Вероятно сме страната, която най-често е била призовавана и насърчавана да демонстрира политическа воля за приемане на последното условие, в кавички, или последното искане. Исках да изпратя послание, че Европейският съюз също трябва да прояви политическа воля. Мисля, че ние сме сред водещите. Когато иска, Европейският съюз може да бъде много креативен и да демонстрира такава политическа воля”, каза Силяновска-Давкова.
Съюзът, казва тя, трябва да насърчава страната не само в прилагането на реформи, но и в намирането на решение със съседна България. Силяновска-Давкова оцени, че Македония се намира в парадоксална ситуация, защото от една страна получава послания от България, че въпросът е европейски, а от друга страна ЕС се позовава на необходимостта от диалог и преговори.
Според нея има различни възможности за преодоляване на блокадата, включително предложението за отложено действие, но също така и възможността Европейският съвет и Съветът на Европа, след консултация с Европейската комисия, да изготвят обяснителни разпоредби относно принципите и задълженията на Съюза.
„Искаме да знаем при какви условия ще продължат нещата. Възможно е да се създадат обяснителни разпоредби, които ще дадат отговори на въпросите, които са най-важни за Европейския съюз – какво означава равенство, солидарност, подход на добросъвестност и задължението на ЕС да зачита конституционните и политическите структури, както и културната и националната идентичност”, добави Силяновска-Давкова.
Относно предстоящия доклад на Европейската комисия за напредъка на страната, Силяновска-Давкова заяви, че все още не е виждала документа, но че констатациите, диагнозите и препоръките ще бъдат важни за определяне на постигнатото и областите, в които са необходими допълнителни дейности.
Тя открои върховенството на закона, борбата с корупцията и функционирането на институциите като области, в които страната е имала слабости в миналото, добавяйки, че е важно европеизацията да бъде насочена към функционална демокрация, независими институции, икономическо развитие и по-добро качество на живот на гражданите.
Позовавайки се на случая с Черна гора и въпросите, които тя трябва да реши с Хърватия в процеса на присъединяване към ЕС, Силяновска-Давкова направи разграничение в подхода за разрешаване на двустранните спорове. Тя приветства позицията на хърватския премиер Андрей Пленкович, че има възможност за разрешаване на откритите въпроси до 2028 г., оценявайки, че преговорите изискват две страни и желание за диалог.
Относно възможността за продължаване на разговорите с новоизбрания български президент, тя обяви, че ще инициира среща и дискусии по отворени въпроси. Тя посочи, че се опитва да установи диалог с добри намерения, но проблемът е, че РС Македония е насочвана от европейските институции към разговори със съседката си, докато българската страна изпраща послания, че въпросът трябва да бъде решен с всички държави-членки на Съюза.
Силяновска-Давкова се позова и на Плана за действие за малцинствата, който, както каза тя, е разработен с експерти от Съвета на Европа и е изпратен за преглед в съседна България. Президентът на страната оцени, че страната няма фундаментален проблем с Европейския съюз, а със съседката си, въпреки че рамката за преговори включва условие, което според нея не би трябвало да е част от нея.
„Планът за действие за малцинствата е рядко явление, по което да се работи с експерти от Съвета на Европа, още по-рядко явление е той да бъде изпратен, вместо директно до Европейската комисия, до съсед за преглед. Всички държави са доволни от Плана за действие за малцинствата, отново само България не е. Не знам дали това е в духа на искането на ЕС. Така че, по същество нямаме проблем с ЕС, въпреки че рамката за преговори включва условие, което никога не е трябвало да бъде там. Но ето го. Имаме проблем със съседката си”, заяви Силяновска-Давкова.
Относно Сърбия Силяновска-Давкова заяви, че е твърде рано да се направи окончателна оценка на бъдещата външнополитическа ориентация на страната, но че това е ново политическо явление, предвид появата на студентски списъци и политически движения, които не се основават на ясно разпознаваема идеология.
Според Силяновска-Давкова, ЕС трябва едновременно да се адаптира към новите геополитически предизвикателства и да ускори процеса на разширяване. Тя предаде посланието на председателя на Европейския съвет Антонио Коста, че разширяването е геостратегическа инвестиция и подчерта, че страните кандидатки трябва да напреднат в процеса на европеизация, докато Съюзът трябва да намери начини за постепенната им интеграция и укрепване на общата устойчивост, пише МИА.
