След изборите в Армения

Най-разумният изход за страната е да бъде неутрален играч - мост, а не фронтова линия

Именно тук митът за бързото и безболезнено приобщаване към Запада се сблъсква с фактите

Бъдещето на Армения отдавна престана да бъде само вътрешен въпрос на тримилионната кавказка република. То се превърна в поредния фронт на голямото геополитическо съперничество между Москва и Брюксел и тревожно напомня сценарий, който вече видяхме да се разиграва другаде от бившето съветско пространство.

Управляващата партия „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян заложи целия си политически капитал на прозападния курс и на по-тесните връзки с ЕС и САЩ, а опозицията, около фигури като бившия президент Роберт Кочарян, настоява за прагматично завръщане към изпитаните връзки с Русия. Зад тази борба обаче прозира нещо много по-опасно: опит една малка страна, дълбоко вплетена икономически, енергийно и военно в руското пространство, да бъде изтласкана набързо към съюз, който нито е готов да я приеме, нито е способен да я защити.

Налице е и пряко вмешателство на западните структури във вътрешнополитическата ориентация на Армения. Брюксел открито обяви, че подкрепя „демократичната устойчивост“ на Ереван, и обвини Москва в хибриден натиск, информационни операции и икономически натиск. Когато една външна сила застава зад едната страна и очерня чуждото влияние единствено когато то идва от Москва, това само по себе си е форма на намеса.

ЕС и Вашингтон откровено застанаха зад Пашинян - същата схема, която видяхме в Украйна преди 2014 г. И Москва ясно дава да се разбере, че няма да остане безучастен наблюдател.

Реакцията на Москва вече е осезаема и болезнена за арменската икономика. Руските регулатори заредиха поредица от ограничения - забрана за арменски цветя, домати, краставици, чушки и ягоди, за минералната вода „Джермук“, за коняка и вината на големи производители - а министърът на енергетиката заплаши с прекратяване на доставките на газ и нефтопродукти.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев формулира посланието без заобиколки: от курса на Пашинян ще загуби целият арменски народ, лишен от руския пазар и от градените десетилетия наред икономически връзки. И тук заплахите спират да бъдат пропаганда и стават въпрос на сметки. Армения е малка отворена икономика с население около три милиона и БВП от порядъка на 26 милиарда долара, а над 35% от външнотърговския ù оборот минава през руския пазар.

Паричните преводи от арменци, работещи в Русия, в отделни години формират до 30 процента от доходите на домакинствата, като около 70 на сто идват именно от Руската федерация. Руският газ постъпва на цена около 165 долара за хиляда кубически метра - близо три пъти по-евтино от европейските нива; „Газпром Армения“ контролира газоснабдяването, атомната централа в Мецамор работи с руски заеми, а железопътната мрежа е дадена на концесия на руски държавни компании. Когато Путин предупреждава за загуба на около 14% от арменския БВП, той не блъфира, а описва реална структурна зависимост.

Именно тук митът за бързото и безболезнено приобщаване към Запада се сблъсква с фактите. Към днешна дата на масата няма дори реална опция за членство - Армения не е нито кандидат, нито потенциален кандидат.

Приетият през 2025 г. закон, призоваващ правителството да започне процеса на присъединяване, е едностранна декларация на намерения, а не покана от Брюксел; самият Пашинян говори за хоризонт от около двадесет години. Опитът на другите е красноречив: Турция е кандидат от 1999 г. с практически замразени преговори, Северна Македония чака от 2005 г., а Черна гора, Сърбия и Албания се движат бавно през процеса вече над десетилетие. Самите европейски дипломати признават, че няма голям апетит за поредния труден и политически чувствителен кръг на разширяване, който при това би задълбочил острата криза в отношенията на ЕС с Русия. С други думи, Армения е поканена да скъса с реален, действащ икономически съюз заради хипотетично членство, чийто срок се измерва в поколения.

Не бива да се подценява и измерението на сигурността, което прави аналогията с Украйна още по-зловеща. Армения едва излезе от война и продължава да живее под сянката на нерешен спор с Азербайджан, зад който стои и Турция; загубата на Нагорни Карабах през 2023 г. беше тежък удар. ЕС обаче не е военен съюз - няма армия, нито механизъм за бързо реагиране, и при ново изостряне не би изпратил нищо повече от наблюдателна мисия и изявления на загриженост.

Това е горчивата истина, която Украйна научи по най-болезнения начин: обещанията за приобщаване към западния свят не спират танковете.

През 90-те години, когато Армения беше изправена пред икономически колапс и първата война за Карабах, именно Русия се оказа факторът, помогнал за оцеляването на държавата, а военната ù база в Гюмри край границата с Турция десетилетия наред е реален възпиращ фактор. Каквито и да са основателните претенции към Москва, единствено тя и днес разполага с реалните инструменти да помогне на Армения при военна заплаха - така, както го направи преди три десетилетия.

Не издържа на проверка и тезата, че Армения ще пренасочи износа си от руския към европейския пазар. Прочутият арменски коняк - вторият по митническа стойност износен продукт след медта - отива в порядъка на 80 до 90 процента за Русия и страните от ОНД, а делът на ЕС е едва два до пет процента; въпрос на вкусове и навици, а не на каприз. Показателно е, че когато под натиска на ЕС арменските производители бяха принудени да се откажат от наименованието „коняк“, продажбите на европейския пазар паднаха с над една четвърт. Същото важи и за селското стопанство: от около 132 милиона долара износ на плодове и зеленчуци през 2024 г. цели 127 милиона отиват за Русия. Европа не се нуждае от арменски домати и минерална вода - има свои в излишък и протекционистично защитава производителите си. Резултатът от скъсването с Русия няма да бъде пренасочване, а просто загуба на износ, а с нея фалити, безработица и отлив на население.

Картината е на страна, тласкана към избор, който не е в неин интерес - с почти всичко за губене и нищо сигурно за печелене. И все пак изводът не е безусловно връщане в руската орбита; урокът от Украйна е именно за опасността от категоричния, едностранен избор. Затова най-разумният изход за Армения е да бъде неутрален играч - мост, а не фронтова линия. Многовекторната външна политика, съчетаваща прагматични отношения и с Москва, и с Брюксел, и с регионалните сили, е единственото, което би запазило икономическата ù стабилност и сигурността ù. Това не е проруска или прозападна, а проарменска позиция.

И ако арменците наистина желаят сближаване с ЕС, редно е този избор да бъде направен от самия народ чрез референдум, а не наложен отгоре от управляващия елит. Армения стои на кръстопът, чийто край вече видяхме другаде; мъдростта изисква не да се повтаря чужда трагедия, а да се извлече поука от нея.