Труд
Автор:
Костадин Филипов
Ще започна съвсем директно - изборът на Илияна Йотова за президент на България и на Кирил Вълчев за вицепрезидент на държавата ни за политическия елит и за медиите в Северна Македония родиха няколко новини. Едната добра и няколко други не толкова.
Добрата за тях новина си я създадоха самите те. Много им се искаше темата за отношенията на България със Северна Македония да е една от най-важните в предизборната кампания. Това е стара болка на политическия елит и на медиите край Вардар, които страдат, ако в българския политически и обществен дебат проблемите на връзките ни със Северна Македония не фигурират, и то на челно място. Оттатък имат едно наслоение, според което българинът едва ли не трябва да ляга и да става с това какво се случва или не се случва при съседите ни на югозапад. Няма да се спирам на генезиса на това разбиране, но самият факт, че включването на един въпрос в предизборния дебат в петък за това какво бъдещият български президент има намерение да прави по отношение на Северна Македония предизвика оживена полемика. Ето, казват, не могат да минат без нас, няма как, щом и двамата се хващат да защитават своите тези в най-важната проява от предизборната кампания - двустранният дебат по БНТ, значи ние сме им важни...
Позициите на двамата кандидат-президенти Йотова и Гюров бяха подробно описани и внимателно анализирани. Някаква особена разлика не беше намерена, само се отчете, че ако има такава, тя е в желанието на всеки един от кандидатите да покаже кой има по-голяма заслуга за постигането на така нареченото “френско предложение” от юли 2022 г. Все пак беше акцентирано на думите на Илияна Йотова, че няма да отстъпи нито сантиметър от българската позиция по отношение на искането за промени в Конституцията на Северна Македония и вписването на българите в нея. За Гюров бе посочено, че той вижда най-голямата заслуга на партиите, които го подкрепят, в европеизирането на спора със Скопие и в изграждането на консенсуса в ЕС за решението му. Но във всеки случай включването на темата в телевизионния дебат между Йотова и Гюров на темата за отношението към Северна Македония се прие като знак, че българската политическа класа, а и цялото общество, са дълбоко заинтересовани за това как двустранните ни връзки биха могли да се развиват занапред. Е, в нощта след вота, когато стана ясна категоричната победа на двойката Йотова-Вълчев, прехвърляйки каналите непрекъснато, за да следя дискусиите, как пък не чух някой от многобройните гости в студията да зачене тази тема, или поне да я маркира като една от основните, които са довели до успеха на победителите. Имаме си други дертове, други проблеми, които ни вълнуват, други грижи далече извън очакването в Скопие, че това как ще се държим с тях ще ни спечели изборите.
Най-активен в анализа на поведението на Йотова и Гюров бе Тони Поповски, съпругът на доскорошния посланик на Северна Македония у нас госпожа Руси, самият той министър на екологията в първото правителство на Любчо Георгиевски от 1998 г. от квотата на Демократична алтернатива, коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ тогава. Очевидно престоят му в България като втори член в семейството на г-жа Агнеса Руси му бе дал самочувствието, а и възможността отблизо да следи българската политическа сцена и поведението на главните герои на нея. Няма лошо, ако може така да се изразя, още един експерт по българската тематика, който очевидно има интерес да се занимава сериозно, в това число и в социалните мрежи. Пък това лично мене ме върна в първите години на професионалната ми работа в Скопие, когато по време на световното първенство по футбол в САЩ през лятото на 1994 г. най-добрият коментатор на мачовете на българския отбор по местните ТВ екрани бе Гьоко Хаджиевски. Гьоко бе изкарал няколко години начело на ЦСКА от София и съвсем логично бе именно той с голямо познаване да дава оценки на играта и на играчите от нашия състав, който тогава ни донесе голямата радост - четвърти в света. Хаджиевски си остана приятел на България и до днес, докато за Поповски не съм сигурен.
Разбира се, след първия кръг имаше и тенденциозни и заядливи оценки, типични за повечето анализатори и коментатори край Вардар. Попаднах на телевизионен дебат, в който участниците се фокусираха главно върху ниската активност на вота. Този факт, който притесняваше и щабовете на кандидатите за президент у нас, се разглеждаше преди всичко като удар срещу легитимността на избора на новия държавен глава на България. В типичния си кръчмарски стил, който често взима връх в подобни дебати на телевизионните екрани оттатък границата, един от участниците патетично се заканваше, че няма да позволи президент с такава ниска степен на легитимност да му дава акъл как да се отнася с българите в страната.
Че това оттук нататък ще бъде новата опорна точка на политиците в Скопие, не бива да има съмнение. След втория тур в неделя не бяха малко коментарите за избирателната активност и за получените гласове от победителите във вота, които поставяха под съмнение легитимността на новия президент. “Тази разлика не понижава правната важност на избора, но поставя под въпрос политическата тежест на получения мандат. Президентът е конституционен шеф на държавата на всички български граждани, а не само на тези, които са участвали във втория кръг. Когато мнозинството остава извън избирателната урна, искането за обединителна роля се сблъсква с ограничената публична легитимност”, написа едно от печатните издания в Скопие в коментар около резултатите от вота. Впрочем и някои от българските анализатори акцентираха на това. Една от социоложките, които гостуваше в БНТ, например, някъде в полунощ и току пред края на предаването като финална реплика процеди през зъби, че проблемът на петгодишния мандат на Йотова и Вълчев ще бъде тъкмо ниската легитимност, която изборният резултат им отреди. Нова опорка, нали ви казвам.
Дотук с добрата новина от София, ако изобщо тя е добра. Но така си я харесаха край Скопие, нека да не им разваляме съмнителното удоволствие. Лошата за тях е фактът, че новият президент на България се казва Илияна Йотова. Казвам това с голяма доза ирония, защото ако наистина нещо добро за отношенията ни със Северна Македония се случи на тези президентски избори, това е тъкмо фактът, че Йотова спечели вота. Защо ли? В политиката има правило, според което е по-лесно да се работи с човек с твърди позиции, когото познаваш добре, отколкото с този, с който тепърва ти предстои да се опознаваш. В този смисъл “нашите македончета”, както медиите в Скопие описваха двамата родени в град Гоце Делчев кандидати Гюров и Кандев, криеха една голяма неизвестност. Може би в по-внимателните и задълбочени анализи се е стигало до предположението, че щом двамата имат подкрепата на ПП, значи, вероятно са от една “кръвна група” с Кирил Петков, към когото определени среди в Скопие имат спомена като към премиер и човек, който може да бъде “пробит”. Неслучайно медиите отделиха място на съобщението, че Петков се е заканил да съди Йотова, защото в дебата с Гюров по БНТ го била обвинила в предателство. Че той се беше на крачка да го направи заради своята неподготвеност по темата и заради това, че се остави да го води неговата съветничка по международните въпроси.
Гюров и Кандев наистина си бяха неизвестна, докато Йотова е напълно ясна. Върху образа є на политик като вицепрезидент на последователен защитник на правата на българите в Северна Македония се добави и работата във времето след напускането на Румен Радев и впускането му в междупартийните битки. Сигурен съм, че и премиерът Християн Мицкоски, и външният министър Тимчо Муцунски, а най-вече и главно Гордана Силяновска-Давкова имат представа с какъв човек и държавник ще трябва да работят и да се съобразяват занапред. Хич няма да им е лесно, да си знаят добре! Най-вече, защото Йотова познава генезиса на проблема в отношенията ни със Северна Македония, има лични впечатления от хората там, посещавала е неведнъж съседната ни държава и от опит знае настроенията на българите, в защитата на правата на които се обявява и работи. Няма нужда да се учи или някой да є дава съвети, отдавна се и написала домашното за това как и защо има смисъл да се развиват отношенията ни със Скопие и как това може да бъде от полза за целите Балкани. На всичко отгоре в тази работа ще има подкрепата и на Кирил Вълчев, който, ако питате мен, трябва да бъде непрекъснато потупван по рамото заради това, че откри постоянния пресклуб на БТА в центъра на Скопие и изпрати там кореспондент на агенцията. Непосредствен свидетел съм за усилията, които хвърли в името на това българското общество да получава повече информация за всичко, което става при съседите. Пресклубът на улица “Никола Вапцаров”, разположен току “под опашката на Буцефал”, конят от паметника на Александър Македонски на площада в Скопие, пък се превърна в място на оживени дискусии, в които да се търсят пътища за повишаване на двустранното доверие.
Все пак като достатъчно възрастен човек, прекарал доста години като журналист край Вардар, си позволявам един съвет и към двамата: госпожо Йотова, господин Вълчев, предстои ви петгодишен мандат. В него ще имате много поводи да изразявате подкрепата си към българите в Северна Македония. Сигурно ще има моменти, в които ще се наложи да заемате позиция по конкретни случаи на нарушаване правата на някой човек с българско самосъзнание и гражданство. Моля ви само за едно: преди да заложите авторитета на институцията, която представлявате, да се запознаете много добре с всички обстоятелства около въпросния казус. Продължавам да твърдя, че за тридесет и пет години суверенна и независима Република Северна Македония така и не се научихме да работим с българите там така, че всеки опит за защита на техните права да не е придружен със скандал.
Мисля, че на това трябва да се сложи край. И вие бихте могли да положите началото.
