Труд
Автор:
Труд онлайн
Учените твърдят, че климатичните промени, причинени главно от изгарянето на нефт, въглища и газ, затоплят Средиземно море, довеждайки стотици нови и инвазивни рибни видове, които опустошават местните популации, съобщава Euronews.
С намаляването на биоразнообразието крайбрежните общности ще се борят да свързват двата края по начините, които познават от поколения наред.
„Средиземноморието на нашите дядовци, на нашите предци и на гърците от древна Гърция е загубено завинаги. Толкова много от тези промени са необратими“, казва Ернесто Азуро, морски биолог от Института за морски биологични ресурси и биотехнологии към Италианския национален съвет за научни изследвания.
Учените са определили Средиземно море като „гореща точка“ на климатичните промени, като се очаква водите му да се затоплят с 2 до 6 градуса по Целзий до 2100 г. Вълните от горещина вероятно ще станат по-чести и по-екстремни, според „Средиземноморските експерти по климатични и екологични промени“ – независима мрежа от учени.
Ронан МакАдам, океанограф от Евро-средиземноморския център за климатични промени, казва, че ключов фактор за затоплянето е фактът, че морето е затворен басейн и топлината не може да се разсее, както в необятните океани.
Тези видове сега се насочват към Франция и Испания, след като са навлезли в Средиземно море през Суецкия канал.
Генералната комисия по рибарство за Средиземноморието към Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) посочва, че такива инвазивни видове са налице от десетилетия, но разпространението им се ускори след началото на 2000-те години, което съвпада с повишаването на температурите на морето. Например, рибата лъв беше регистрирана за първи път в източното Средиземноморие през 2012 г. и бързо се разпространи на запад.
„Средиземноморието ще стане още по-бедно, с още по-малко видове, просто защото климатичните променинаистина правят тази част от Средиземноморието, особено източната му част, напълно неподходяща за местните видове“, казва Азуро.
Кипър, поради близостта си до Суецкия канал, беше първият, който усети въздействието на тези инвазивни риби. Лъвската риба измести местните популации като червената барабунка, към голямо разочарование на рибарите, които видяха как местните сортове, популярни сред клиентите, значително намаляват.
Освен това има и зайчеви риби, които могат да поглъщат водорасли от морското дъно, унищожавайки местообитанията на много местни видове.
„Знаем какво трябва да се направи. Трябва да намалим използването на изкопаеми горива“, казва Пиеро Дженовези Папик, зоолог от Италианския висш институт за опазване на околната среда и научни изследвания. „Но това определено е спешен въпрос за човечеството и всички ние знаем решенията, но, разбира се, те изискват глобална и съвместна визия.“
Азуро казва, че в Средиземно море са идентифицирани около 1 000 инвазивни вида, като 800 от тях са се установили трайно.
Промените са драстични. Азуро казва, че плитководията в източното Средиземноморие са загубили 93 процента от популацията си на мекотели. По крайбрежието на Адриатическо море, където някога е имало изобилие от миди, почти всички са измрели поради температурите на морето, които на моменти са надхвърляли 30 градуса по Целзий.
Азуро споделя, че преди няколко години неговият институт и партньорът му са стартирали кампания под мотото „Внимавайте с тези четири“, за да повишат осведомеността относно опасностите, които инвазивните видове представляват за човешкото здраве.
Рибата фугу е отровна и потенциално смъртоносна, ако бъде консумирана от хора. Отровните шипове на рибата лъв могат да наранят сериозно всеки, който бъде ужилен.
Учените обсъждат как крайбрежните общности могат да се справят с проблема. Един от начините е да се пуснат на пазара инвазивните видове, които са годни за консумация. Друг начин е да се плаща на рибарите да ловят негодните за консумация видове, като рибата фугу, за да могат да бъдат изгорени.
Някои видове, като рибата-лъв, имат „ясни икономически ползи, защото се продават на много високи цени, особено в някои страни“, казва Азуро. Но рибарите не са се възползвали от инвазивната риба „тъмна бодлива риба“, чиято популация е нараснала значително във водите на Италия.
