ЦИК свали имунитета на кандидата за кмет на столичния район "Оборище" от "Възраждане" Петър Ананиев

Във връзка с ескалацията на напрежение при протести, организирани в столицата на 22.02.2025 г., под ръководството и надзора на Софийска градска прокуратура (СГП) се провежда досъдебно производство поради данни за участие в разследваните действия на лица с имунитет. 

Днес, 27.02.2025 г., СГП предложи на главния прокурор на Република България да внесе мотивирани искания до Народното събрание на Република България (НС) за даване на разрешения за привличане към наказателна отговорност на  Ивайло Чорбов, Славчо Крумов, Йордан Тодоров и Никола Димитров, депутати в 51. Народно събрание. Отправено е предложение до главния прокурор и за внасяне на искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за снемане на имунитета на Петър Ананиев, регистриран като кандидат за кмет на район на община Столична.

Предлага се мярката за неотклонение на Чорбов и Крумов да бъде „задържане под стража“, за което също е необходимо разрешение от НС, дадено по искане на главния прокурор. За останалите се предвижда мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.

Предложенията са изготвени от екип от наблюдаващи прокурори от СГП след проведено разследване и събиране на достатъчно доказателства, даващи основание за обосновано предположение, че петимата са съпричастни към извършване на конкретни престъпления от общ характер.  

В предложенията на наблюдаващите прокурори се сочи, че събраните доказателства са достатъчни за привличане в качеството на обвиняем на всеки от четиримата народни представители и кандидата за кмет за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно – за извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хулиганството по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, а за И. Ч. и с изключителен цинизъм. Действията на Н. Д., И. Ч. и Й. Т. са съпроводени и със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, а за Й. Т. хулиганството е продължавано престъпление, съставено от две отделни деяния (чл. 26, ал. 1 НК).

Хулиганските действия на Н. Д. и Й. Т. съгласно предложенията се изразяват в преодоляване на изградения от полицейските служители кордон, съставен с цел да ограничи достъпа на протестиращите лица до сградата на Представителството на Европейската комисия в Република България, както и да им попречи да извършват действия, насочени към повреждането ѝ. Достигнал до вратата на сградата, Н. Д. отказал да се подчини на полицейското разпореждане да не доближава сградата и да се върне обратно зад кордона, проявил яростна агресия, като бутал и блъскал полицаи, а Й. Т. показал картата си на народен представител, бутал и обиждал служителите на МВР, преодолял заграждение – полицейска лента, която била поставена, за да ограничи достъпа на граждани до сградата на Представителството.

Хулиганските действия на И. Ч. се изразяват в хвърляне на яйца, пълни с червена боя, по полицейските служители и по сградата на Представителството на Европейската комисия в Република България, отказ да се подчини на полицейските разпореждания да преустанови тези свои действия, проява на агресия чрез бутане на полицаите.

Непристойните действия на П. А. в предложението се описват като хвърляне на предмети по сградата на Представителството, които той извадил от носена от него черна раница, направил опит да преодолее полицейския кордон около сградата, бутал полицаите и хвърлял запалени от него пиротехнически изделия.

Хулиганските действия на петимата се определят в предложенията на СГП като извършени на обществено място, по време на масово мероприятие в присъствието на голям брой граждани, грубо засягащи личността на полицейски служители и представляващи брутална демонстрация и неуважение към органите на властта. Поради това тези действия са квалифицирани като отличаващи се по съдържание с изключителна дързост, а за И. Ч. – и с изключителен цинизъм, тъй като действията му са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи обществените нравствени принципи.

За И. Ч. са събрани достатъчно доказателства за още две престъпления – за противозаконно унищожаване на полицейски униформи чрез хвърляне на яйца с червена боя, която, оцветявайки униформите, ги направила напълно и окончателно негодни за използване по първоначалното им предназначение (чл. 274а, ал. 3 НК), както и палеж на имущество със значителна стойност, а именно – сградата на Представителството на Европейската комисия в Република България, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в близост множество граждани и полицейски служители и е имало опасност да се разпростре върху друго имущество със значителна стойност (чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 НК).

По отношение на С. К. е отправено предложение за снемане на имунитета му и за палеж по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 НК поради достатъчно доказателства за хвърляне на запалени от него пиротехнически изделия и бутилки със запалителна течност по сградата на Представителството на Европейската комисия в Република България. Действията по поругаване на сградата представляват и хулиганство, извършено с особена дързост.

Като народни представители Н. Д., С. К., Й. Т. и И. Ч. са „лица с имунитет“. „Лице с имунитет“ по смисъла на чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) е и П. А. – от деня на регистрацията на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) установява забрана да се привлича като обвиняем лице с имунитет. Съобразно чл. 220, ал. 1 НПК наказателно преследване срещу лице с имунитет може да се проведе едва след отпадане на имунитета. С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер, е необходимо разрешение на НС, а когато то не заседава – на председателя на НС. За кандидатите за кметове съгласно чл. 160, ал. 1 ИК разрешение дава Централната избирателна комисия.

На свой ред и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на четирима народни представители - Н. Димитров, С. Крумов, Й. Тодоров и И. Чорбов, както и искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за снемане на имунитета на П. Ананиев, кандидат за кмет на район в Столична община.

Исканията са по предложения на Софийска градска прокуратура (СГП). В хода на разследването са извършени огледи, проведени са разпити на множество свидетели, приобщени са записи от камери. В предложенията се посочва, че събраните доказателства са достатъчни за привличане в качеството на обвиняем на 4-ма народни представители и на кандидата за кмет за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК - извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хулиганство, което се отличава с изключителна дързост, а за И. Чорбов и с изключителен цинизъм. Действията на Н. Димитров, И. Чорбов и Й. Тодоров са съпроводени и със съпротива срещу служители на МВР, а за Й. Тодоров хулиганството е продължавано престъпление, съставено от две отделни деяния (чл. 26, ал. 1 НК).

За И. Чорбов е поискано снемане на имунитета и за противозаконно унищожаване на полицейски униформи (престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК), както и за палеж на имущество със значителна стойност (сградата на Представителството на Европейската комисия в България), като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в близост хора и е имало опасност пожарът да се разпростре върху други недвижими имоти, инвентар и стоки (престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК).

В искането за снемане на имунитета на С. Крумов и за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК - палеж, се посочва, че са събрани достатъчно доказателства за хвърляне на запалени от него пиротехнически изделия и бутилки със запалителна течност по сградата на Представителството на Европейската комисия в България.

И.ф. главен прокурор посочва в исканията си до Народното събрание, че са налице предпоставки за внасяне на искане пред Софийски градски съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо И. Чорбов и С. Крумов.

С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер е необходимо разрешение на НС. За кандидатите за кмет съгласно чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс разрешение дава Централната избирателна комисия.