Труд
Автор:
Труд news
В света на футбола има не едно или две сериозни и красиви дербита, които могат да накарат целия свят да гледа. И докато мнозина се сещат за колосалните дербита от серията „Ел Класико“, далеч по-малко помнят впечатляващите двубои Атлетико Мадрид срещу Барселона – една дълга и много красива, романтична битка между два от най-добрите тима в Испания.
Първата среща, с която фенове на дюшекчиите и Лос кулес са започнали да пишат история, идва от далечната 1925 г. Барселона успява да се справи с Валенсия и Сарагоса, преди да стигне до полуфинал за Купата на Краля, докато Атлетико Мадрид се разправя със Севиля. Победителите в онзи момент се решават в два от три мача.
Първата среща изобщо в това съперничество е победа за Барселона с 3-2, но Атлетико не пада по гръб и връща жеста с 2-1 във втория мач. Впоследствие се играе още един двубой, в който каталунците печелят с 2-1. Така, те се класират на финала срещу тима на Аренас Клуб и Барселона не се поколебава да грабне своя шести трофей от Копа Дел Рей.
След спечелената битка от Барса в първите сблъсъци с Атлетико за Купата на Краля, дюшекчиите успяват да спечелят първия двубой между двата тима в Ла Лига. Това става през 1929 г., но години по-късно се случва нещо доста по-интересно.
Стигаме до далечната 1943 г. На 28 февруари се провежда поредния кръг от испанското първенство, в който зрителите стават свидетели на смайващи резултати. Реал Мадрид буквално прегазва Еспаньол с резултат 7-0, докато Валенсия се подиграва с Бетис и отвява конкуренцията с 8-3. А Барселона се среща с Атлетико. Каталунците нямат намерение да се излагат пред родната публика и буквално измитат пода, нанасяйки една от най-тежките и позорни загуби - 5:0.
Във въпросната година няма отбор, който да не се опитва да спечели максимума от точки във всяка една среща. Барселона завършва на 3-то място в първенството, докато Атлетик Билбао успява да грабне титлата.
За много дълго време, феновете на Атлетико просто не искат да гледат срещите с Барселона. Съдейки по историята, никой не може да ги вини, но има светлина в тунела. През 1950 г. Барселона излиза със самочувствие и желание да продължи своята златна серия. Атлетико Мадрид обаче имат други планове в шампионския си сезон.
Ранният гол на Маркус Аурелио в полза на Барса кара повечето фенове на Атлетико да се замислят дали не е по-добре да си тръгнат от стадиона. Онези, които остават, разказват и до днес на внуците си за изненадващия обрат.
Колчонерос връхлитат каталунците като лъвове и повеждат драматично с 3-1 още до почивката. Адриан Ескудеро, Рафаел Мугика и Антонио Дуран правят невероятен щурм на терена. Играта им е нечувана, а в началото на второто полувреме Хенри Карлсън и Ескудеро също успяват да се разпишат.
Резултатът е 5-1 и за мнозина срещата е в кърпа вързана. Барселона връща интригата и успява да отбележи още 2 гола. Часовникът бързо и смело посочва, че приказката върви към своя край.
Нито един фен не посмява да седне на мястото си, за да не изпусне момент от провеждащото се шоу на терена. Последният фатален удар идва от перфектно изпълнение на Хосе Хункоса, което дава преднина на Атлети в резултата от 6-3. Само минута по-късно Родригез връща още едно попадение за Барса, но то не е достатъчно за каталунците да избегнат поражението. 10 гола за една среща са нещо, което съперниците не са правили от много време. Барселона вече не е безсмъртен и от тук започва играта на нерви.
През сезон 1952-1953 г. започва поредната футболна сага. Атлетико Мадрид има познанията и се надява, че ще повтори историята отпреди 3 години. Барселона има достатъчно добри играчи и силното желание да загърби позорната загуба.
Наставникът на каталунците по това време Фердинанд Даучик изгражда истинска голова машина, като през сезона тимът е отбелязал 82 гола в 30 мача. Сила и качество, срещу които Атлети няма шанс да се противопостави.
Двата отбора се срещат на полуфинал за купата. Първата среща се превръща в една от най-тежките и съкрушителни загуби на Атлетико. Барса печели с 8-1 първия мач и подпечатва резултата с най-голяма разлика в отбелязаните попадение в историята на сблъсъците между тези два тима. Атлетико Мадрид печели протоколния реванш с 2-1 на свой терен, но това не е достатъчно да спре Барселона по пътя към финала, който каталунците печелят след успех с 2-1 над Атлетик Билбао във финалния мач.
Сагата между двата отбора е толкова дълга, че човек може да се изгуби във времето и да открие, че тези два отбора правят много колоритни и невероятни срещи. През 1989 г. идва време за още един реванш. Двата отбора се изправят един срещу друг в четвъртфиналите на Купата на Краля. Първата среща завършва при резултат 3-3, а на реванша Атлети изравнява рекорда си за най-голяма победа над Барселона, 4-0.
Донато пролива първа кръв на стадиона и отбелязва ранен гол. След него и Балтазар следва примера, разстрелвайки вратата на каталунците два пъти. Феновете на Барса чакат отпор, но без голям успех. Мануел Санчез преминава защитата и красноречиво поставя 4-ия гол във вратата на Барселона.
И макар да говорим само за 5-те най-големи срещи между тези два гранда. Историята наистина трябва да помни и срещите с българско участие. Христо Стоичков не само взима участие в някои от жестоките дербита, но и успява да влезе в историята със стил. През сезон 1992/1993 г. успява да направи хеттрик на "Висенте Калдерон" при успех с 4-1.
Головете падат в 4-та, 8-ма и 47-ма минута на срещата. През 75-та минута е изгонен след втори жълт картон. През следващия сезон Стоичков вкарва още два гола на дюшекчиите за победата с 5-3 и отново е изгонен. Легендарната осмица на българския футбол има общо 12 попадения с екипа на Барселона във всички турнири срещу Атлетико Мадрид, които са паднали в 20 мача.
От друга страна, Мартин Петров има 3 мача с екипа на Атлети срещу Барселона, в които тимът му постига 2 победи и 1 загуба. Бързоногото крило успява да даде по една асистенция при двата успеха на тима.
