Ние сме дали много на Украйна
Той отхвърли двупартиен закон, подписан едва преди няколко седмици, с който се налагат нови мита върху Русия. Той сключи сделка за закупуване на дизелово гориво от Москва. Неговите преговарящи се споразумяха по общите очертания на сделка за значителна част от „Лукойл“ – затруднената руска енергийна компания. И призова за смяната на украинския президент Володимир Зеленски, чийто успех в пренасянето на борбата на територията на Русия го разочарова дълбоко, пише NYT.
Засилените усилия на президента Тръмп през последните няколко седмици да реабилитира Русия и да върне президента Владимир Путин в дипломатическото общество са забележителни със своята бързина, с определянето на Зеленски като основната пречка за мира и с наглото отричане, че Русия продължава войната, която, според Тръмп, той се опитва да прекрати.
За разлика от това, каза той, „ние сме дали много на Украйна. Те не са ни дали нищо. Запомнете това.“ Той повтори изявлението си за по-голяма убедителност. Предишната вечер той написа в социалните медии, че г-н Зеленски „не иска да сложи край на тази война и вероятно никога не е искал“, защото тя му носи поток от пари и оръжие от Европа, без да спомене, че Украйна се бори за суверенитета си и дори за оцеляването си във война, която не е започнала.
Пренебрежението на Тръмп към Зеленски едва ли е ново. Нито пък е нова готовността му да дава полза от съмнението на Путин, към когото често е изразявал уважение и дори възхищение.
Но това, което е различно сега, е засилената решимост на Тръмп да наложи споразумение на г-н Зеленски, като му казва, че не си струва да се упорства за запазването на окупираните части от източните провинции на страната — и че Украйна също може да спечели пари, стига само да оттегли възраженията си срещу споразумение, дори и такова, изготвено до голяма степен според условията на Русия.
Това ще бъде американското послание към Зеленски във вторник в Осло, където се очаква специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, да се срещне с украинския президент. Джаред Кушнер, зетът на Тръмп, ще участва в срещата дистанционно, съобщи норвежкото правителство в изявление.
Тръмп отново обсъди перспективата за освобождаване на заложник в понеделник, но не посочи кои лица са замесени. Единственият американец, който Държавният департамент класифицира като „неправомерно задържан“ в Русия, е Стивън Хъбард, когото Русия обвини, че се е сражавал като наемник за Украйна, когато беше задържан през 2022 г. Г-н Хъбард, който е на около 75 години, беше осъден на повече от шест години в наказателна колония.
Моментът на освобождаването, ако то се състои, говори много за стратегията на г-н Путин. Освобождаването на възрастен американски заложник не струва нищо на г-н Путин и не носи полза за Украйна. Но в разгара на междинните избори в Съединените щати това позволява на г-н Тръмп да изтъкне, че води външна политика „Америка на първо място“, подкрепена от трогателните кадри на затворник, който се събира отново със семейството си.
Но по-голямата цел тук, както за Путин, така и за Тръмп, е да нормализират отношенията, които започнаха да се разпадат преди повече от десетилетие, когато г-н Путин анексира Крим – територия, която беше част от Украйна по време на съветската епоха – и когато започна да изпраща руски бойци в източна Украйна.
Европа и Съединените щати отговориха със санкции. Но година по-късно тогавашната канцлерка на Германия Ангела Меркел подписа споразумение с Путин за изграждането на газопровода „Северен поток 2“, наричайки руския лидер „надежден доставчик“.
Амбициите на Тръмп са явно по-големи. Вече се говори за тристранна среща в Китай между Тръмп, Путин и Си Цзинпин от Китай в рамките на по-голяма среща на върха на страните от Тихоокеанския басейн, насрочена за следващия месец. Тръмп заяви в понеделник, че целта ще бъде да се обсъдят трите най-големи ядрени арсенала в света и „денуклеаризацията“. (Вероятно е имал предвид контрол над въоръженията, тъй като никоя от трите сили не изглежда дори и отдалечено заинтересована от ликвидирането на ядрените си запаси.)
Това е точно това, което Путин има предвид: разширяване на дискусията със Съединените щати към други теми, освен Украйна, които правят дълготрайния конфликт да изглежда като само един от многото въпроси, които трябва да бъдат уредени. И ако тристранната среща се състои, образът на лидерите на трите най-големи ядрени сили, които разговарят, вероятно ще внушава, че те разделят света на зони на влияние, подобно на това, което направиха Сталин, Чърчил и Франклин Д. Рузвелт в Ялта.
Месец по-късно тримата трябва да се срещнат отново, този път на срещата на върха на Г-20 в курорта „Дорал“ на Тръмп във Флорида. Преди няколко месеца Тръмп покани Путин да присъства – първият знак, че руският лидер отново е приет в кръга на влиятелните.
За да стигне до този момент обаче Тръмп трябваше да се откаже от всякакви разговори за подпомагане на Украйна в защитата на една млада, макар и все още измъчена от корупция, демокрация. Докато той настоява, че всяко уреждане на конфликта ще бъде съпроводено с „гаранции за сигурност“, които да попречат на Русия да нападне отново, украинските официални лица казват, че вече се съмняват, че САЩ наистина биха им се притекли на помощ, поне докато Тръмп е на власт.
Да, Никсън шокира съюзниците си през 1972 г. с отварянето си към Китай, което години по-късно, по времето на президента Джими Картър, доведе до дипломатическо признаване на Китайската народна република и прекратяване на официалните дипломатически отношения с Тайван. Но когато Никсън предприе тази стъпка, не е имало активна война, а тя беше съпътствана от обширни ангажименти от страна на Вашингтон за защита на Тайван – стратегия, която досега е работила в продължение на почти половин век.
Съединените щати се изтеглиха от Виетнам, но макар да имаха сериозни спорове с Южен Виетнам, те не застанаха открито на страната на Севера.
Съветниците на Тръмп настояват, че войната между Русия и Украйна в момента е в това, което те наричат „точка на прелом“. Следващият ход е на Зеленски, настояват те, като казват, че той трябва да докаже на Тръмп, че и той е готов да преговаря с руснаците, дори ако това означава да се откаже от суверенна територия.
Това е нещо, което украинският лидер някога обеща пред Конгреса, че никога няма да направи. В замяна той получи бурни овации и обещания, че американската подкрепа никога няма да отслабне. В неделя, в предаването „Meet the Press“ по NBC, той призна, че атмосферата е различна.