Тринадесет визии за ВСС: кой може да превърне диагнозите в управление

При изслушването разликите между кандидатите се видяха в конкретните решения, сроковете и готовността за отчетност

На 3 ноември приключи изслушването на всичките 13 кандидати от квотата на Народното събрание, които се борят за шестте места в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Вторият ден продължи повече от 13 часа и показа не само какво пише в концепциите, но и как кандидатите защитават идеите си при конкретни въпроси.

Обещания за независимост, прозрачност, предвидими конкурси и равномерна натовареност присъстваха в почти всички изложения. Разликата е между диагнозата и управленското решение - кой предлага механизъм, срок, измерим резултат и публичен отчет.

Командироването като симптом на блокираната кадрова система

Най-ясно това пролича в разговора за командироването. При изслушването на кандидатите беше посочено, че командированите съдии са около 250 и че през последните години конкурс, приключил за по-малко от пет години, все по-често изглежда като изключение. Това са заявени в заседанието данни и оценки, но те очертават безспорен проблем: временното кадрово решение се е превърнало в траен модел.

Командироването е своеобразно изкуствено дишане за системата - запълва свободните места и поддържа работата на натоварените съдилища. Когато продължава с години, то започва да замества конкурса. Ако процедурите бъдат отпушени и длъжностите се заемат навреме, необходимостта от продължителни командировки естествено ще намалее и те отново ще служат само за временни нужди.

Тринадесет подхода към един и същ дефицит

Анета Антонова постави акцент върху личната отчетност и заяви готовност ежегодно да представя резултатите от работата си във ВСС. Тя защити тезата, че кариерата на магистрата не трябва да зависи от лоялности и предложи експертен формат за разглеждане на сигнали за влияние.

Васил Пандов предложи постоянна комисия за защита на независимостта на съдиите, публичен регистър на контактите и системен календар на конкурсите. Подходът му е институционален - независимостта да има процедура и проследим резултат, а да не остава само декларация.

Евгений Стайков заложи на опита си като бивш член на ВСС и административен ръководител. Той настоя да бъдат възстановени работещите комисии и приключени блокираните конкурси. Силната му страна е институционалната памет, а важния въпрос е дали тя ще бъде превърната в достатъчно решителна промяна.

Емил Дечев, разглеждан само като кандидат за Съдийската колегия, постави ударение върху качественото атестиране и опростяването на процедурите. Той свърза конкурсите със съдебната карта, електронното правосъдие и различните потребности на районите, като се обяви срещу универсалните административни решения.

Иван Ранчев предложи ежегодна карта на натовареността и публичност на значимите институционални контакти. Той настоя за ясен профил и реална състезателност при избора на главен прокурор и насочи внимание към дефицита на вещи лица и експертизи.

Калин Баталски защити постоянното участие на професионалната общност в работата на ВСС, включително чрез експертни групи. Той акцентира върху колегиалността, участието на съдиите в конкурсите и необходимостта решенията да бъдат убедително обяснявани.

Михаил Малчев съчетава съдийска практика с научна и преподавателска работа. Съдия е от 2009 г. и е работил в седем съдилища от различен вид и ранг. Доцент и доктор по право, автор на над 60 публикации и преподавател, той разглежда кадровите проблеми едновременно през всекидневната работа на съдията и през по-широката правна рамка. В концепцията му конкурсите, командироването и натовареността са части от един кадрови проблем. Свободните щатове и реалната натовареност трябва да се установяват предварително, конкурсите да следват календар и еднакви стандарти, а ресурсът да се насочва към съдилищата с доказан недостиг. Малчев заяви, че процедурите трябва да приключват за шест до девет месеца. Така командироването ще остане временна мярка, вместо многогодишен заместител на кадровата политика.

На критичните въпроси за собствените му командирования той защити професионалния си път, но прие, че правилата трябва да са еднакви за всички. Посочи и конкурс за апелативен съд, който повече от пет години не е приключил. Към решенията добави единен стандарт за натовареността, предварително известни кадрови критерии, публично проследяване и периодична отчетност. На въпрос за главния прокурор, той защити състезателна процедура и неавторитарен ръководител. Предложените от Малчев мерки са последователни - проблем, срок, действие и проверим резултат.

Петьо Славов внесе външен за съдебната система поглед. Той постави акцент върху прозрачността, контрола при конкурсите и използването на изкуствен интелект за административно подпомагане. Сред по-нестандартните му идеи е съдия да може при ясни правила да работи и в друг съд като алтернатива на продължителното командироване.

Светлозар Георгиев предложи едни от най-радикалните решения, включително преосмисляне на фигурата на главния прокурор. Той насочи внимание към контрола върху специалните разузнавателни средства и злоупотребите с отводи, макар част от идеите му да изискват законодателни или конституционни промени.

Силвия Цанова предложи командироването да бъде ограничено до общо 24 месеца за петгодишен период. Тя защити ежегоден анализ на дисциплинарната практика и инструменти за по-равномерно разпределение на работата преди промени в съдебната карта.

Таня Радуловска-Мадамжиева определи дефицита на справедливост като основен проблем на системата. Сред предложенията й са регистър на контактите, превантивна защита при натиск, наблюдение на рискови дела и програмно бюджетиране, което свързва независимостта с необходимите ресурси.

Цвета Рангелова предложи да има публичен инструмент за проследяване на конкурсите, атестирането, избора на ръководители, командироването и дисциплинарните производства. Тя настоя ВСС да реагира своевременно при данни за натиск и гражданите да виждат не само решението, но и пътя до него.

Цветко Лазаров съсредоточи представянето си върху механизма за реакция при натиск и регистър на установените нарушения. Той предложи промени в конкурсните изпити, връщане на интервюто, реална състезателност за ръководните позиции и независим одит на случайното разпределение на делата.

Разликата е в изпълнимостта

Изслушването показа, че няма монопол върху добрите идеи. Едни кандидати поставят по-силен акцент върху независимостта, други върху публичността, съдебната карта, дисциплинарната практика или диалога с професионалната общност. Шестимата избрани ще трябва да съчетаят различни компетентности.

Но ВСС няма нужда само от хора, които знаят какво не работи. Нужни са членове, способни да свържат правния анализ с работата на съдията, кадровата процедура със срок, натовареността с ресурс, а обещанието с публичен отчет. При изслушването по-убедително прозвучаха концепциите, при които професионалният и научният опит водят до изпълними и измерими решения и се гарантира отчетност.