Убил ли е Хитлер племенницата си? Нови документи поставят под съмнение смъртта на Гели Раубал

Някои историци спекулират

През септември 1931 г., точно когато Адолф Хитлер започваше да набира сериозна инерция на изборите в края на Ваймарската република, 23-годишна жена беше намерена мъртва в апартамента му в Мюнхен с огнестрелна рана в едното бедро.  Това беше Гели Раубал, дъщерята на полусестра му Ангела. Тя се беше преместила в просторния апартамент на „чичо Алф“ на площад „Принцрегентенплац“ през 1929 г. Няколко дни по-късно полицейският доклад заключи, че тя е сложила край на живота си с пистолета „Валтер“ на Хитлер. Сега обаче един историк е подновил разследването по този неразрешен случай – един от най-зловещите и спорни епизоди в личния живот на Хитлер – като твърди, че Раубал всъщност е била жертва на убийство, пише The Times.

Харалд Санднер, пенсиониран мениджър по логистика от малкия град Кобург в Централна Германия, е прекарал последните 35 години, посвещавайки свободното си време на щателното възстановяване на местонахождението на Хитлер за всеки ден – от раждането му през 1889 г. до самоубийството му през 1945 г.

Тези усилия вече са довели до създаването на четиритомна „пътна книга“ на живота на диктатора, която е стандартен справочник за професионалните историци, макар че понякога те се оплакват от липсата на бележки под линия.

Този път Санднер оспорва точната хронология на смъртта на Раубал и с това насилствения край на двусмислената връзка на Хитлер с неговата полуплеменница.

Точният характер на личната им връзка е предмет на много спорове.

Учените са съгласни, че двамата са споделяли изключително интензивна връзка и че Хитлер е упражнявал голям контрол над своята полуплеменница, но няма консенсус дали са имали инцестуозна сексуална връзка.

Някои историци спекулират, че Раубал може би е била любовта на живота на Хитлер. Мнозина други отхвърлят тези теории като похотливи и невъзможни за опровергаване глупости.

Единственият момент, по който досега е преобладавало нещо близо до единодушие, е, че Хитлер е имал желязно алиби за смъртта ѝ. Според полицейското разследване тялото ѝ е било намерено сутринта на събота, 19 септември, докато той доказано е бил в Нюрнберг.

Въпреки това най-новите открития на Санднер, за които за първи път съобщи „Der Spiegel“, сочат, че това почти сигурно не е вярно. В градските архиви той е открил две смъртни обяви и запис в местния регистър на смъртните случаи, според който трупът на Раубал е бил открит 24 часа по-рано: в 10:15 ч. в петък, 18 септември, когато Хитлер все още е бил в Мюнхен.

Санднер смята, че полицейският доклад е бил манипулиран от симпатизанти на нацистите в системата на наказателното правосъдие, за да се прикрие убийството на Раубал.

През ноември Санднер ще публикува книгата „Смъртта на Ангела „Гели“ Раубал“, в която преразглежда неразкрития случай с помощта на съвременни криминологични методи и предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на теорията си, че тя е била убита.

Той не разкрива какви са тези доказателства и кой е основният му заподозрян за убийството, макар че по смисъла най-очевидният кандидат би бил самият Хитлер.

Санднер представи заключенията си на Томас Вебер, професор по история и международни отношения в Университета в Абърдийн и водещ експерт по нацистка Германия.

Вебер каза, че макар да знаеше, че Санднер е изключително внимателен изследовател, първоначално е бил силно скептичен, когато двамата се срещнаха, за да прегледат фотокопията на документите в един бар в Лайпциг.

Вебер смята, че е „правдоподобно и вероятно“ истинският час на смъртта на Раубал да е бил прикрит от полицейските служители.

Въпреки това Вебер заяви, че е по-скептичен по отношение на теорията, че Раубал е била убита, главно защото нацистите не са имали особен мотив да представят смъртта ѝ като самоубийство: това би било също толкова неудобно за Хитлер, колкото и едно убийство.

„Тук е важен по-широкият контекст: нацистите най-накрая бяха постигнали широка популярност на федералните избори през 1930 г. и сега искаха да направят всичко възможно, за да спечелят повече гласове и да се превърнат в доминираща сила в германската политика в десните и консервативните среди.

„По тази причина те отчаяно се опитваха да представят Хитлер като уважаван човек, на когото може да се има доверие, и като въплъщение както на добродетелта, така и на доверието.“

Вебер твърди, че всеки скандал би рискувал да провали тази политическа стратегия.