Учените бият тревога: Океаните на планетата се променят из основи, а човечеството не е подготвено

Световните океани се затоплят с тревожна скорост, според нов екологичен доклад на CNN. Човечеството е неподготвено за последствията от тази бърза промяна – и те ще бъдат изключително опустошителни, предупреждават учените. Адска жега, опустошителните наводнения и загубата на човешки живот са само началото

Десетият доклад за състоянието на океаните по програмата „Коперник“, публикуван в сряда, се основава на повече от четири десетилетия данни от спътници, шамандури и сензори, за да оцени състоянието на световните океани – и дава „най-острото предупреждение досега“ за дълбоките промени, които те претърпяват.

„Океанът се променя пред очите ни: затоплянето, покачването на морското равнище и деградацията на екосистемите са взаимосвързани признаци за значителна и дългосрочна промяна“, каза Пиер Бахурел, главен изпълнителен директор на Mercator Ocean International, организацията с нестопанска цел, която изготви доклада.

Към всички установени досега дългосрочни промени се добавя и чудовищното Ел Ниньо, което ни оказва още по-голям натиск. Това природно климатично явление, характеризиращо се с по-топли от средните води по екватора в Тихия океан, заплашва да се превърне в най-мощното в регистрираната история.

В доклада се посочва, че световните океани абсорбират приблизително 90% от излишната топлина от изгарянето на изкопаеми горива и се затоплят с „тревожна скорост“. Скоростта на затопляне на океаните се е удвоила през последните 20 години, като температурите на морската повърхност се очаква да счупят рекорди през 2023, 2024 и 2026 г.

Миналата година световните океани абсорбираха допълнителни 23 зетаджаула топлина - нов рекорд за девета поредна година, отбелязва докладът. За сравнение, това е енергията на 12 бомби над Хирошима, взривявани всяка секунда в продължение на цяла година, или приблизително 40 пъти повече от енергията, консумирана в световен мащаб през 2025 г.

Цялата тази топлина се излъчва в огромни кръгове, предизвиквайки топлинни вълни, подхранвайки по-силни и по-разрушителни бури, осакатявайки морския живот и повишавайки морското равнище – както чрез топене на леда, така и защото по-топлата вода заема повече място.

Средното глобално морско равнище се е покачвало с приблизително 3,8 милиметра годишно от 1999 г. насам, като общо е достигнало почти 10 сантиметра, като темпът се ускорява от 2012 г. насам – това представлява заплаха за стотици милиони жители на крайбрежието.

Океаните също са станали с около 17% по-киселинни от 1985 г. насам, абсорбирайки повече въглеродно замърсяване.

Подкиселяването на океана понякога се нарича „злият близнак на изменението на климата“ – то опустошава подводните екосистеми, затруднявайки стридите, омарите и коралите да изграждат и поправят черупки и скелети.

Някои региони са особено уязвими към промените, които се случват с затоплянето на света. Европейските морета изпитват „силен натиск“, каза Карина фон Шукман, автор на доклада и старши съветник в Mercator Ocean International.

През 2024 г. рекордни горещи вълни преминаха през Средиземно и Черно море, някои от които продължиха повече от 30 дни и повишиха температурите на водата с 4,6 градуса по Целзий над средните, според доклад.

„Това не са изолирани топлинни вълни; те се появяват на фона на продължително затопляне на океана, което променя условията, познати на морските екосистеми“, обясни Бланка Фернандес-Алварес, автор на доклада и изследовател в Средиземноморския институт за напреднали изследвания.

Екстремните океански условия оказват влияние и върху хората. В доклад се споменава бурята Луис през 2024 г.: осемметрови вълни удариха бреговете на Испания, убивайки един човек, причинявайки широко разпространени прекъсвания на електрозахранването и щети на инфраструктурата.

През същата година буря донесе продължителни и силни ветрове в Ботническия залив между Швеция и Финландия. Толкова много вода напусна залива, че морското равнище спадна с метър и половина, принуждавайки фериботите да бъдат спрени от плаване в продължение на 18 часа.

Някои от най-значимите промени в океана се случват в бързо затоплящата се Арктика, където температурите на морската повърхност са се увеличили с приблизително 4,2 градуса по Целзий през последните 40 години. Средните месечни нива на морския лед са намалели с приблизително 492 000 квадратни мили на десетилетие между 1979 и 2025 г. - еквивалентно на загуба на земя с размерите на Испания.

От другата страна на планетата, рекордно ниските нива на антарктически морски лед през 2022 г. съвпаднаха с първия регистриран масов провал на размножаването на императорски пингвини. Това „сигнал, че изменението на климата вече променя местообитанието на видовете, зависими от леда“, се отбелязва в доклада.

Малките развиващи се островни държави (РОД) са може би най-силно засегнати от изменението на океана – те са на фронтовата линия на покачващите се морски нива, все по-силните циклони, штормовите вълни и изчезването на корали. „За островните държави изменението на океана не е далечен екологичен проблем; то е пряко предизвикателство за икономиките, развитието и сигурността – и предупреждение за това, с което ще се сблъскат много други брегови зони“, каза фон Шукман.

Докладът призовава за непрекъснато наблюдение на океаните, така че правителствата и общностите да разполагат с информацията, от която се нуждаят, за да се подготвят за предстоящото. „Наше задължение е да изградим постоянен капацитет за предвиждане на тази трансформация“, каза Бахурел от Mercator Ocean International.