Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Битка за минималната пенсия започват синдикати и работодатели. В проекта на бюджет за 2027 г. е предвидено минималната пенсия да нарасне от 347,51 евро на 374,62 евро от 1 юли следващата година. Но представители на синдикални организации и работодатели поискаха съществена промяна при определянето на минималната пенсия по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който обсъдиха бюджета за 2027 г.
Предложената минимална пенсия не е достатъчна за достойни старини, тя трябва да бъде увеличена поне до 443 евро, колкото е линията на бедност за 2027 г., каза Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа”. Става въпрос за минимална пенсия за стаж и възраст, тоест сума, която получават хора, работили изискваните години за получаване на пенсия (за настоящата година това означава стаж поне 36 години и 10 месеца за жените и 39 години и 10 месеца за мъжете) и плащали осигуровки през това време.
Напълно различна позиция изразиха от АИКБ. Пенсионната реформа трябва да започне с отпадане на минималната пенсия, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ. Според него не трябва административно да бъде определяна минимална пенсия, а всеки да получава сума според осигурителния си принос. В момента, с определянето на минимална пенсия, хора с различен осигурителен принос получават еднакви пенсии. Причината за това е, че при прилагане на формулата за определяне на минималната пенсия, сумата, която много пенсионери би трябвало да вземат,
е по-малка от гласуваната от парламента минимална пенсия. Във формулата за определяне на пенсията взимат предвид годините трудов стаж, осигурителния доход съотнесен към средния осигурителен доход в страната, но има и коефициент, който няма нищо общо с трудовия стаж и плащаните осигуровки от хората, който се определя с решение на парламента. С промяна на този коефициент минималната пенсия може да достигне и дори да надмине линията на бедност. Но подобна промяна би увеличила значително бюджетните разходи.
АИКБ настоява социалната гаранция за минимални доходи на възрастните хора да бъде отделена от изплащаните пенсии на база осигурителни вноски. Пенсиите да бъдат определяни според осигурителния принос на хората, а подпомагането на действително нуждаещите се да става чрез социалната система след оценка на доходите, имуществото и потребностите, искат от АИКБ.
В бюджета за 2027 г. е предвидено средният размер на пенсиите да нарасне с 8,1% и да достигне 578,70 евро, каза управителят на НОИ Весела Караиванова. Максималната пенсия от 1 юли следващата година ще стане 1874 евро. Планираните разходи за изплащане на пенсиите са 10,4% от брутния вътрешен продукт на страната, при около 12% от БВП средно за страните от ЕС, показват данни на Евростат. Недостигащите пари за изплащане на пенсии от бюджета на държавното обществено осигуряване се осигуряват чрез трансфер от републиканския бюджет, където влизат приходите от данъци. През настоящата година този трансфер покрива 42,5% от разходите от бюджета на държавното обществено осигуряване, а през следващата година е планирано трансферът да покрива по-малка част - 40,7% от разходите.
Реформата трябва да включва ускоряване на поетапното повишаване на пенсионната възраст и обвързването є с демографските процеси и очакваната продължителност на живота, както и стимули за работа след придобиване право на пенсия, настояват от АИКБ.
Според работодателската организация е необходимо добавките със социален, а не с осигурителен характер, да бъдат разграничени и постепенно изведени от пенсионната система. Такива са социалните пенсии и част от добавките, включително за ветерани и репресирани граждани.
Обезщетението за майчинство да зависи от осигурителния доход и на двамата родители, предложи по време на обсъждането на бюджета Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа”. В момента майките получават обезщетение за бременност и раждане в размер на 90% от среднодневното брутно възнаграждение, върху което са внасяни или дължими осигуровки, като получават обезщетението 410 дни.
Но и бащите плащат осигуровки за майчинство - вноската е 3,5% от осигурителния доход и парите влизат във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Същевременно бащите не могат да получат обезщетение за бременност и раждане. Затова от КТ „Подкрепа” предлагат обезщетението за майчинство да се определя като 75% от средния осигурителен доход на бащата и майката.
В проекта на бюджет за 2027 г. е предвидено осигурителните прагове по различни професии и степен на квалификация да бъдат увеличени с 6,4%, с колкото ще бъде повишена минималната заплата. Еднократната помощ при смърт на осигурен гражданин ще бъде увеличена до нивото на минималната заплата, тоест до 660 евро. Обезщетението за втората година от майчинството ще нарасне от 398,81 евро на 450 евро. А ако майките се върнат на работа през втората година от майчинството, ще взимат 75% от това обезщетение, а не 50 на сто, както в момента.
Не подкрепяме увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ. Според него в България е най-продължителният срок за отглеждане на дете - първо 410 дни за бременност и раждане, а след това дават на майките обезщетение и през втората година сред раждане.
Представители на работодателските организации поискаха да бъде прекратена практиката фирмите да плащат обезщетения за първите два дни от болничните на наетите работници. Работодателите реално плащат два пъти - здравни вноски за наетите хора, а след това и за първите два дни от болничен, каза Цветан Симеонов, председател на БТПП.
Фирмите ще получат електронен достъп до болничните листове на наетите от тях хора. Предвидено е това да стане от 1 януари 2028 г. Но от Министерство на здравеопазването изразиха готовност системата за достъп да стартира още от началото на 2027 г.
Работодателите не подкрепиха и предложението за увеличение на максималния осигурителен доход от 2300 евро на 2400 евро. Промяната ще има отражение върху сектора на информационните технологии, каза Боян Митракиев, изпълнителен директор на КРИБ. Той обясни, че компаниите от бранша трябва да работят в определени бюджети, а повишаването на максималния осигурителен доход ще доведе до увеличение на плащаните от тях осигуровки. Затова има опасения, че с вдигането на осигуровките компании от бранша ще напуснат страната ни.
Но според Ася Гонева от КНСБ увеличението на максималния осигурителен доход до 2400 евро не е достатъчно амбициозно. Тя обясни, че този таван ограничава осигурителните права на хората с високи доходи, например пенсиите, които те ще получават.
Доплащанията от пациентите в сферата на здравеопазването в България са 36% от разходите за лечение, при средно ниво за страните от ЕС от 15%, каза главният икономист на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев при обсъждането на бюджета. Според него доплащанията от пациентите трябва да бъдат намалени.
Необходимо е по-добро финансиране и за общинските болници. Необходимо е финансово и кадрово обезпечаване на общинските болници, каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Държим да има достъп до качествена медицинска помощ за всички, а в малките населени места не е така, заяви и д-р Пламен Радославов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Той обясни, че с бюджета за 2027 г. разходите за доболнична помощ нарастват със 5%, а за болнична помощ с 9,4%.
Общият размер на разходите, предвиден в проекта на бюджет на здравната каса за 2027 г., е 5,68 млрд. евро. Това е с 426,9 млн. евро (+8,1%) повече спрямо бюджета за 2026 г. Представители на синдикалните и работодателите поискаха по-голямо увеличение на разходите за доболнична помощ и превенция, за сметка на разходите за болници.
Превенцията трябва да бъде водеща, каза председателят на АИКБ Румен Радев. Трябва да има по-малко предотвратими заболявания и по-малко отсъствия от работа. Но с проекта на бюджет 80% от увеличението на разходите за здравеопазване отиват за болнична помощ и за лекарства, а само 10% от увеличението са за доболнична помощ, пресметна той.
Необходим е по-голям контрол за харчене на парите в здравеопазването, каза Цветан Симеонов, председател на БТПП. Той обясни, че има случаи в болниците пациенти да пият купени от тях хапчета, а болниците пишат в документите, че им дават лекарства и искат пари за това. Имало случаи хора, които се водят, че са в болница, да си спят вкъщи, но при проверка от контролни органи да ги викат по телефона в болницата.
Кметът на София Васил Терзиев издаде заповед за премахване на опасните елементи от Княжевския лифт, който не работи от десетилетия. Това съобщават от Столична община.
Собственикът на съоръжението, „Въжени линии” ЕАД, трябва незабавно да предприеме действия за премахване на носещите и теглещите въжета, опасните елементи от въжената система, кабели и други конструкции, които представляват непосредствен риск за хората. Предвижда се срок от 30 до 60 дни за останалите етапи по обезопасяването на лифта.
Заповедта на Терзиев е издадена след извършено независимо конструктивно и техническо обследване, възложено от Столична община. Резултатите показват, че съоръжението представлява сериозна опасност за хората, които преминават в района на лифта.
На места въжетата висят на по-малко от два метра от земята. Част от елементите на въжената система липсват, а по металните конструкции е установена силна корозия. Според експертите съществува риск от падане на въжета и части от съоръжението, като някои от конструкциите вече не могат да бъдат обезопасени чрез ремонт или укрепване.
Столична община продължава да работи както за безопасността на посетителите на Витоша, така и за възстановяването на лифтовете, които могат отново да осигуряват удобна връзка между София и планината.
Столичният общински съвет вече взе решение за изработване на подробен устройствен план (ПУП) за трасето „Княжево - Копитото”, което е първата административна стъпка към бъдещото изграждане на нов лифт.
София осигури 282 млн. евро безвъзмездно европейско финансиране за обновяване и развитие на градския транспорт. Със средствата ще бъдат закупени общо 141 нови превозни средства - 16 метровлака за линии 1, 2 и 4, 75 тролейбуса и 50 електробуса. Новината съобщи кметът на столицата Васил Терзиев в личния си профил във Facebook.
Той подчерта, че подписването на договора за финансиране е важна стъпка към постигането на целта до 2030 г. всички превозни средства от наземния градски транспорт да бъдат нископодови и климатизирани.
Това ще улесни придвижването на възрастните хора, родителите с детски колички и пътниците с двигателни затруднения, които често срещат препятствия при качването в градския транспорт.
Финансирането ще обхване не само закупуването на новите превозни средства, но и част от вече направените инвестиции в метрото, както и в изграждането на бул. „Тодор Каблешков” и бул. „Рожен”.
Предвижда се да бъде осигурен ресурс и за следващия етап от реконструкцията на бул. „Рожен”, като за целта ще бъде използван дългосрочен инвестиционен заем.
„Не мислим само за следващите няколко години, а за това от какъв транспорт ще има нужда София през следващото десетилетие”, посочва Терзиев.
Кметът подчертава, че зад осигурените средства стоят конкретни промени за пътниците - по-лесно качване, по-комфортно пътуване и по-добри връзки между отделните квартали.
След подписването на договора предстои финансирането да бъде превърнато в реални инвестиции в транспортната система и инфраструктурата на столицата.
