Защо европейските пенсии се нуждаят от спешна реформа

Някои страни са много по-добре подготвени за застаряването на населението от други

Политиците трябва да бъдат предпазливи, когато лишават пенсионерите от пенсиите им. Просто попитайте Еманюел Макрон. Опитът на френския президент да повиши пенсионната възраст в страната си от 62 на 64 години предизвика масови стачки през 2023 г.; през октомври премиерът му трябваше да отложи мярката, за да спаси правителството си. Законодателите в други части на Европа също се страхуват от гнева на пенсионерите. В Германия канцлерът Фридрих Мерц преговаря с депутати-бунтовници, които твърдят, че предложените от него промени в пенсионната система поддържат изплащанията по-високи, отколкото позволяват бъдещите демографски тенденции, пише The Economist.

Бунтовниците имат право.

В цяла Европа детските площадки се изпразват, а домовете за възрастни хора се пълнят. Европейската комисия смята, че до 2070 г. на континента ще има едва двама възрастни в трудоспособна възраст на всеки човек над 65 години, спрямо около трима днес. Някои правителства са по-добре подготвени да се справят с проблема от други.

Няколко северни страни, като Холандия, Швеция, Дания и Швейцария, са в по-добра позиция, защото имат финансирани пенсионни системи. Работниците и работодателите плащат в големи колективни пенсионни фондове, които инвестират парите. Някои от тези фондове са публични и задължителни, като датския ATP. Други са частни. Доходите се използват за изплащане на бъдещи пенсии.

Some countries are much better prepared for ageing than others https://t.co/8WNrG56EuQ

— The Economist (@TheEconomist) December 1, 2025

Други страни, като Франция, Италия и Германия, са в по-голяма опасност, защото техните публични пенсии не са финансирани. Днешните работници плащат за днешните пенсионери, което означава, че схемите ще разчитат на намаляващ брой вносители. Някои от тези страни няма да могат да поддържат сегашните си пенсионни системи. Няколко от тях вече имат напрегнати публични финанси.

За да влоши нещата, страните, които разчитат най-много на нефинансирани пенсионни системи, също така застаряват най-бързо. Европейската комисия (ЕК) твърди, че нарастващата зависимост на повече възрастни хора от по-малко работници ще добави почти четири процентни пункта от БВП към разходите за държавни пенсии в Испания и около три в Португалия до 2045 г. По-бавно застаряващите, предварително финансирани системи на северноевропейските страни ще отбележат много по-малко увеличение.

Страните с най-бързо застаряване в Европа вече предлагат едни от най-щедрите пенсии и най-ниската пенсионна възраст. Средният френски пенсионер понастоящем получава пенсия в продължение на 23 години, което е по-дълго отколкото в която и да е друга страна от ОИСР. В Дания, за разлика от това, пенсионерите получават пенсия средно в продължение на 19 години. Правителството на страната планира да повиши пенсионната възраст от 67 на 70 години до 2040 г., което ще я направи най-високата в Европа.

Намаляването на разходите за европейските пенсии става все по-належащо,

тъй като другите разходи, свързани със застаряването, бързо нарастват. Според Европейската комисия разходите за дългосрочни грижи за възрастни хора, хора с увреждания и хронично болни се очаква да нараснат от 1,7 % от БВП на континента през 2022 г. до 2,6 % през 2070 г. Някои места отново ще бъдат засегнати по-силно от други. Страните в Северна Европа могат да си позволят по-добре нарастващите разходи благодарение на солидния икономически растеж и вече силни публични услуги. Междувременно южноевропейските страни ще се сблъскат с по-бързо нарастващо търсене на медицински грижи, тъй като населението им застарява по-бързо от другите.

Всички страни ще трябва да плащат много. Франция, Белгия, Норвегия и Австрия ще изразходват около 30% от БВП за разходи, свързани със застаряването, до 2045 г., което е най-много в Европа. Но Норвегия, която разполага с най-големия суверенен фонд в света, може да си позволи да остарее по-луксозно.

Реформите биха помогнали да се ограничат щетите. Някои вече са направили пенсиите по-малко щедри, например като са обвързали изплащанията с продължителността на живота. Но политиците трябва да действат бързо, ако искат да разпределят разходите, свързани със застаряването, върху много поколения, вместо да налагат резки съкращения на пенсиите или увеличения на данъците по-късно. Дисциплината днес дава възможност да остареем достойно утре.