Защо трябва да чукаш на дърво, за да прогониш лошия късмет? Кой е човекът, който е почукал пръв?

Един на пръв поглед банален жест, който правим, без да го осъзнаваме, крие история, която датира от хиляди години. Защо хората са започнали да чукат по дърво, за да прогонят лошия късмет, и кой би могъл да е бил първият, който го е направил?

Когато кажеш нещо хубаво и след това бързо почукаш на дърво, не просто се занимаваш с някакво безсмислено суеверие, пише Newsweek. Зад обичая се крият древни истории, езически ритуали и дори религиозни символи. Но кой е човекът, който е започнал всичко това?

Когато казваме „чукни на дърво“, това не е просто общ израз, а древен жест, който има за цел да прогони лошия късмет и да защити изразените надежди. Когато се осмелите да кажете, че досега сте имали късмет, може би не сте се разболявали цяла година, един импулс ви кара да докоснете нещо дървено, сякаш казвате на света, че не искате да бъдете запомнени като „изкушавали съдбата“.

Този ритуал води началото си от древен езически анимизъм, където се е вярвало, че добри духове или предци-защитници живеят в дърветата. След това хората са чукали или докосвали ствола на дървото, за да събудят тези духове, да им осигурят защита или да им благодарят за късмета.

Жестът на „чукане на дърво“ по този начин се превърнал във форма на искане на духовна подкрепа и блокиране на лоши енергии, които биха могли да ги лишат от това, което им върви добре. Така се родил апотропейният ритуал, действие, предназначено да държи злото настрана.

С разпространението на нова рамка от вярвания на християнството, това суеверие се адаптира. Някои символично го присвояват, свързвайки го с религиозното крило: дървото на кръста, знакът на Христовата жертва, се е превърнало в мощен талисман за защита срещу лош късмет. Постепенно съвместното съществуване на езически и християнски възгледи затвърждава символичната сила на дървото като щит срещу злото.

Друг интересен произход изглежда е детската игра, популярна в Англия през 19-ти век, наречена „Tiggy Touchwood“. В тази игра, който успееше да докосне дървото, било то врата или дърво, се смяташе за защитен от спиране. Прагматизмът на детските игри имитираше по дух идеята за намиране на безопасно място. Веднъж приет от възрастните, изразът навлизаше в културата ежедневно, без да се нуждае от обяснение, превръщайки се в универсален рефлекс на предпазливост.

Какво правят турците с този навик да чукат на дърво?

Разпространението на тази практика е впечатляващо. В Турция хората докосват дърво три пъти, дърпайки и меката част на ухото си, за да се предпазят от уроки. В Бразилия или Португалия почукването по дърво е мълчалива форма на „спиране“ на лошия късмет. В Гърция малко страх спира с докосване на дърво.

Това културно разнообразие ясно показва едно нещо: човечеството се обединява, подсъзнателно, в жеста на съпротива срещу съдбата, в символичен акт, който дава утеха.

От психологическа гледна точка, докосването на дърво е малък ритуал против тревожност. След като споменете, че сте имали късмет, мисълта да го загубите нахлува в ума ви.

Докосването на дърво е като летаргична котва, която ви успокоява, симулира контрол в един непредсказуем свят и намалява стреса чрез едно просто действие. То ни предлага успокояваща илюзия: че плахите думи няма да донесат лош късмет.

Днес казваме „чукни на дърво“ на шега, разбирайки, че няма щастливи духове, които да ни защитават, а само здравословна културна рецепта, която да ни успокои. Това обаче си остава жест с дълбок смисъл, общият отпечатък, оставен от цивилизациите, търсели защита в природата, в религията и в прости, но смислени символи.