Двата енергоблока на българската атомна електроцентрала "Козлодуй" продължават да работят с планиран капацитет, въпреки рекордно ниските нива на река Дунав. Съобщението беше направено от българското Министерство на енергетиката на фона на подобни кризи в Румъния и Унгария, където критичното ниво на Дунав доведе до ограничения върху работата на атомните електроцентрали "Черна вода" и "Пакш".
Румънският вестник Adevărul се опита да направи пълен разбор на създалата се ситуация и да даде отговор на въпроса: Защо се случва това?
Безпрецедентна ситуация в Румъния и Унгария
Румънската атомна електроцентрала "Черна вода", която осигурява около една пета от производството на електроенергия в Румъния, може да се наложи да спре и двата реактора поради исторически ниския дебит на реката. Намаляването на производството накара Румъния да увеличи вноса си на електроенергия.
Румънската армия дори трябваше да взриви скално образувание в коритото на река Дунав, за да пренасочи охлаждащата вода към електроцентралата "Черна вода". Министърът на енергетиката обаче предупреди, че централата може да се наложи да бъде затворена през следващите дни.
Ситуацията се смята за още по-сложна в Унгария, където за първи път от 44 години атомната електроцентрала "Пакш" може да бъде принудена да спре работата си. Тя беше изправена пред сериозния риск да бъде напълно затворена отново снощи.
Но нивото на водата в Дунав в района на електроцентралата впоследствие се повиши, което доведе до избягване на този сценарий, обяви във вторник унгарският премиер Петер Мадяр. "Около 1:30 сутринта бяхме на няколко милиметра от пълното спиране на АЕЦ "Пакш", но до сутринта нивото на водата се беше повишило с 1,5 сантиметра. В момента последната турбина работи безопасно. Отправям се към Пакш!", написа Петер Мадяр във Facebook. По-късно той уточни, че това е била най-тежката и критична нощ. "Преминахме най-трудната и най-критична нощ досега. Благодаря на всички! Заедно ще успеем", каза унгарският премиер.
Унгария затвори атомната си електроцентрала "Пакш" в неделя за първи път в 44-годишната си история, след като нивото на река Дунав падна до рекордно ниски нива. Централата обикновено осигурява над 40% от електроенергията на страната. "Поради по-нататъшно спадане на нивото на Дунав, предпоследната производствена група на атомната електроцентрала "Пакш" ще бъде спряна в 01:30 часа. По този начин производството на централата ще спадне до само 240 MW, а в неделя тя ще бъде напълно спряна, за първи път от 44 години", обяви премиерът Петер Мадяр в своя X акаунт. В понеделник заводът беше рестартиран.
Електроцентралата "Пакш", разположена на около 100 километра южно от Будапеща, има четири реактора, построени по съветска технология, и използва вода от Дунав за охлаждане. Продължителната суша и последователните горещи вълни доведоха до исторически ниски нива на Дунав в няколко района. Премиерът Петер Мадяр предупреди, че страната може да се изправи пред енергийна криза още тази седмица. Унгарското правителство поиска от населението и бизнеса да намалят потреблението на енергия по време на пиковите часове, между 17:00 и 22:00 часа, като настоя гражданите да избягват използването на климатици и по-специално перални машини. Унгарците също бяха призовани да се въздържат от зареждане на електрически превозни средства.
Ситуацията на българския бряг на Дунав
Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав съобщи, че ситуацията остава сложна в района на българските градове, разположени по поречието на реката. Само за 24 часа нивото на водата е спаднало с 4 сантиметра във Видин, с 5 сантиметра в Лом и с 1 сантиметър в Русе. Нивата на водата остават значително под минималния навигационен и регулаторен праг.
Представители на българското Министерство на енергетиката обаче изпратиха успокояващо съобщение, в което се посочва, че през следващите три седмици няма да се наложи намаляване на производствения темп на електроцентралата "Козлодуй", при условие че средният темп на спад на нивото на Дунав остане постоянен.
Защо АЕЦ "Козлодуй" не е засегната по същия начин
Представители на атомната електроцентрала обясниха, че в случая с България водата от Дунав се използва за охлаждане на парата в кондензаторите, разположени в неконвенционалната част на електроцентралата, а не за директно охлаждане на ядрените реактори.
Постоянното водоснабдяване се постига чрез специална помпена станция, разположена на брега, построена в дълбок залив на реката и проектирана въз основа на вековни изследвания на нивото на Дунав. Това осигурява стабилна работа на всички инсталации, дори в условия на ниски нива на реката. Помпената станция разполага с автоматизирана система за непрекъснато измерване.
В края на миналата седмица българският министър на енергетиката Ива Петрова проведе разговори със сръбския си колега. След тези разговори беше договорено, че в рамките на техническите възможности на водноелектрическия комплекс "Джердап", нивото на Дунав след електроцентралата "Козлодуй" трябва да се поддържа над критичните експлоатационни прагове, за да се гарантира безопасната и надеждна работа на централата.
Няма рискове за работата на електроцентралата, въпреки бързото спадане на нивата на реките
Ако средният темп на спад в нивото на реката остане постоянен, българските власти твърдят, че няма причини за намаляване на производствения капацитет поне през следващите три седмици.
Само за един ден нивото на Дунав спадна с 5 сантиметра. Българското министерство на енергетиката обаче заяви, че няма риск за работата на централата в Козлодуй, като подчерта, че при проектирането ѝ е взет предвид рискът от екстремна суша.
"Ако се запази средният темп на спад на нивото на Дунав, регистриран през последната седмица, не се очакват съществени мерки за намаляване на производствения капацитет на електроцентралата "Козлодуй" поне през следващите три седмици", увериха от енергийното ведомство.
С просто око се вижда, че нивото на водата в един от двата канала, през които се изпуска водата, използвана за охлаждане на реакторите на електроцентралата "Козлодуй", е спаднало с 20-30 сантиметра.
Обясненията на експертите
Според енергийния експерт д-р Иван Хиновски, централата в момента работи благодарение на по-дълбоки водовземни точки, специално проектирани за централата в Козлодуй. "Избран е най-консервативният вариант, с най-голям обем канали и най-дълбоко изкопаване на водовземни кладенци", обясни д-р Хиновски.
"Ако нивото на Дунав продължи да спада със същата скорост, първата атомна електроцентрала на България би могла да работи с пълен капацитет поне още три седмици. „Ако сегашното абсолютно ниво, дълбочината на Дунав, е 80 сантиметра, то би трябвало да спадне с още 40 сантиметра, за да достигне този критичен минимален праг", каза експертът.
Според специалисти няма пряка опасност за реакторите, тъй като количествата вода, постъпващи в централата, не се използват за директното им охлаждане, а за охлаждане на парата, необходима за производството на електроенергия.
Технология за охлаждане на атомни електроцентрали
Помпените станции вземат вода от Дунав и я транспортират през студени канали до електроцентралата "Козлодуй". Там водата се използва главно за охлаждане на кондензаторите на турбините, но също и на топлообменниците.
В часовете преди обяд около 28% от произведената електроенергия в България идва от електроцентралата "Козлодуй", докато по-голямата част — около 50% — се генерира от фотоволтаични системи. В следобедните часове делът на фотоволтаичната енергия се увеличава, докато приносът на атомната електроцентрала леко намалява.
Двата реактора на АЕЦ "Козлодуй" работят нормално, като петият блок е с товар от 1017 мегавата, а шестият - 974 мегавата, с вариации в товара през целия ден.