Зеленски иска разговор с Тръмп: Териториалният въпрос между Украйна и Русия е най-трудната тема в преговорите

Украинският президент Володимир Зеленски обяви в понеделник, че въпросът за разделянето на спорните територии между Украйна и Русия е най-трудният за разрешаване в преговорите, които пратениците на Киев са провели с представители на САЩ, пише Newsweek.

„Териториалният въпрос е най-трудният“, каза Зеленски в Париж на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, след като украинска делегация, водена от бившия министър на отбраната Рустем Умеров, преговаря в Маями, Флорида, с американска делегация, водена от държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник на президента Тръмп Стив Виткоф, за промяна на 28-точковия мирен план, предложен от САЩ, план, чиято първоначална версия не харесва Киев и неговите европейски съюзници, съобщават агенциите AFP и EFE.

Ожесточени дискусии за Донбас

Според Зеленски, на преговорите в Маями двете делегации са обсъждали само териториалния въпрос в продължение на шест часа и половина. Първоначалният план, предложен от САЩ, е включвал искане от Русия Украйна да отстъпи частта от Донбас, която руската армия не е успяла да окупира, което Киев счита за неприемливо.

Другите два ключови въпроса за разногласия между САЩ, от една страна, и Украйна и нейните европейски поддръжници, от друга, се отнасят до това как ще бъде финансирано възстановяването на Украйна и какви гаранции за сигурност Западът ще предостави на Киев след войната, каза Зеленски.

Той настоя, че европейското споразумение е от съществено значение по въпроса за възстановяването, след като първоначалният мирен план на Тръмп, вече преработен в някои точки след американо-украинските преговори, проведени преди седмица в Женева, предлагаше частично инвестиране на замразени руски активи на Запад за тази цел, като САЩ ще получат половината от печалбата.

Зеленски заяви, че не смята подобен подход за „справедлив“ спрямо европейците и призова да се намери решение, което да удовлетвори и тях.

Въпреки това, „благодарение на нашия екип от преговарящи, планът сега е по-добър“, заключи Зеленски относно документа, по който американците и украинците работят през последните два дни и който ще бъде представен на руския президент Владимир Путин в Москва във вторник от пратеника на Тръмп, Стив Уиткоф.

Но „надяваме се да проведем дискусия с президента на САЩ по ключови въпроси, които са доста трудни“, добави Зеленски, който трябваше да проведе тази дискусия с Тръмп миналата седмица във Вашингтон, но посещението му в САЩ не се състоя.

Според главния украински преговарящ, Рустем Умеров - който пое поста от главния сътрудник на Зеленски, бившия началник на кабинета Андрей Йермак, след като последният подаде оставка след огромен корупционен скандал - е заявил, че в „двата много продуктивни дни, прекарани в САЩ (...), постигнахме значителен напредък, въпреки че някои точки все още изискват допълнителни корекции“.

От своя страна, френският президент Еманюел Макрон настоя на пресконференцията заедно със Зеленски, че мирен план между Русия и Украйна може да бъде постигнат само с Киев и европейците „на масата за преговори“.

Планът не е финализиран.

„Днес нямаме финализиран план по териториалните въпроси“ и „що се отнася до въпросите, свързани със замразените (руски) активи, гаранциите за сигурност, присъединяването (на Украйна) към ЕС и европейските санкции (срещу Русия), този план може да бъде финализиран само с европейците на масата за преговори“.

„Така че все още сме в предварителна фаза“, посочи Макрон, повтаряйки разочарованието на европейските лидери, които виждат, че са дистанцирани от преговорите от САЩ и са обвинявани от Русия, че правят всичко възможно, за да осуетят мирните усилия, като изтъкват искания, неприемливи за Москва.

По време на срещата в Париж президентите Зеленски и Макрон проведоха и видеоконферентни разговори с държавните и правителствените глави на Обединеното кралство, Германия, Полша, Италия, Норвегия, Финландия, Дания и Нидерландия, както и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коста.

Първоначалният вариант на плана, предложен от САЩ, предвижда основно фактическо предаване на Русия на целия Донбас, с превръщането на частта му, която в момента не е окупирана от руската армия, в демилитаризирана зона, замразяване на останалата част от фронтовата линия, налагане на ограничение от 600 000 войници за украинската армия, западни гаранции за сигурността на Украйна, но без членство в НАТО и без чуждестранни войски на украинска територия, както и използването на сто милиарда евро руски активи, замразени на Запад, за възстановяване на Украйна, при условие че бъде направен еквивалентен европейски принос, докато САЩ ще получават печалби от участието си във възстановителните дейности.

Украйна и нейните европейски поддръжници поискаха в контрапредложението си всякакви преговори да започнат от сегашната фронтова линия и само с прекратяване на огъня, украинската армия да бъде ограничена до 800 000 войници, да бъде разположен контингент от чуждестранни войски в Украйна, въпреки че Русия потвърди противопоставянето си, да бъде премахнат ангажиментът на Украйна да не се присъединява към НАТО и вместо това да се споменава само липсата на консенсус сред държавите от Алианса, както и искането Русия да плати на Украйна всички щети, причинени от войната, и замразените ѝ активи на Запад да останат блокирани, докато това обезщетение не бъде изплатено изцяло.