Труд
Автор:
Румен Михайлов
Триумфаторът, победителят, героят, юнакът на състоялата се във вторник и в сряда в Анкара годишна среща на високо равнище на страните-членки на НАТО е Володемир Зеленски. Така прецениха редица западни медии, защото изглежда невероятно, но президентът на Украйна бе поканен да участва във форума като равен на останалите 32-ма правителствени и държавни ръководители. Сякаш страната му вече е неразделна част от Североатлантическия алианс, при това само година и половина от онази паметна клопка-засада в Овалния кабинет на Белия дом, където както всички помним, Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс размазаха украинския държавен глава.
Но в Анкара Зеленски успя да се завърне шеметно, впечатляващо, безпардонно на голямата международна сцена. Нищо, че колегата му от САЩ го нарече по време на нарочната пресконференция с името на неговия смъртен враг - “Путин”. Важното бе, че през отделените цели трийсетина минути за срещата само на двамата с журналисти, Тръмп му се радваше като дете, настояваше да му бъдат задавани повече въпроси и накрая стигна до съвсем сериозното подхвърляне, че може да му предостави лиценза за производството в Украйна на системите “Пейтриът”. Да, на онези високо ефективни противоракетни батареи, които са истинското бижу на американските военни технологии и които са голямата мечта на Зеленски.
В интерес на истината Америка е доставяла батареи “Пейтриът” на много съюзници - може би твърде много - включително на Израел, и според изявленията на нейните генерали в момента самата тя няма достатъчна наличност, тъй като местното промишлено производство не може да навакса нужните за отбраната бройки. Ето защо фактът, че украинците могат дори да започнат да ги произвеждат единствени в света “Пейтриът”, говори доста за това колко много се е променила стратегическата и геополитическата локация на Киев в сравнение с преди година и половина. Този драматичен обрат от точката, в която САЩ изглеждаха на прага да изоставят Украйна на произвола на съдбата є и да я лашнат в ръцете на Владимир Путин, до срещата на върха в Анкара и значимия политически жест с официалната покана на Зеленски като равен сред равни, бе спечелен от украинците не чрез хленчене в социалните мрежи, а чрез героизъм. Този на въоръжените сили на Украйна и на нейното население, които след четири години и половина продължават да държат в шах най-голямата армия на европейския континент и да унижават все по-често Кремъл. Виж, Пентагонът, въобще американският военен естаблишмънт, много преди Тръмп признаха тази реалност. Едно от обясненията на това своеобразно преклонение се крие в безупречните технологични постижения на украинците - ами те на практика са се превърнали в световни лидери в конструирането на качествени и сложни дронове, до степен, в която Пентагонът вече буквално купува от тях ноу-хау за летящите им и безпогрешни “стоманени воини”. Така че Тръмп просто се придържа към осъзнатата от неговите военни необходимост, да признаят Киев за важен и необходим партньор. Ето защо поканата на Украйна на срещата на върха на НАТО като равноправна не е услуга, направена на нейните сегашни управляващи - това е печалба, нетен позитив за самия Атлантически алианс.
В тази ниша се вписва и единодушното решение в Анкара на 32-те страни членки на НАТО за предоставянето на Киев през следващите две години на 140 млрд. долара, за да може да държи все така в шах Москва, ако не и повече. Обстоятелство, заради което Йосиф Висарионович Сталин сигурно се е обърнал в гроба, тъй като след четири години война с въоръжената до зъби и стигнала до Москва германска армия, той бе забил знамето на победата насред Берлин. А от столицата на Русия преди няколко дни бе изстреляна една чиста проба нелепост - най-после “специалната военна операция” прераствала във война срещу Киев, тъй като той бил привлякъл на своя страна много западни съюзници и те му помагали!? Значи за евентуална победа на Москва, която казано без заобикалки, сякаш няма съюзници, ще се чака още четири години и масрафа ще го плащаме всички ние от НАТО? Не, мерси, сядайте да преговаряте братушки, щото след “Пейтриът” като нищо Зеленски ще започне да си прави и “Томахоук”, за да бие чак до Владивосток.
А доколкото до цялостната оценка на форума в Анкара, преди два дни “Труд news”, писа, че след него Алиансът ще е или монолитен гранит, или трошлива скала. Сега везните клонят в полза на първата прогноза, още повече, че макар и да се накара пак на някой и друг европейски съюзник и да си поиска Гренландия, Тръмп заяви, че в турската столица всички били демонстрирали към него безпределна обич. После пък обеща, че поне докато той е начело на САЩ, те няма да напуснат НАТО и слава Богу!
