Забъркани са и големи американски, френски и италиански енергийни гиганти
Към днешна дата в източната част на Средиземноморието се разиграва шах-партия, която само професионалните играчи са в състояние да проследят. Толкова експлозивна, че геополитическите анализатори и външни министерства в много страни не изключват възможността да пламне регионът. Разбира се това е екстремен сценарий, но когато се мобилизира огромна армия, дипломатически и финансови механизми, неприятните сценарии са винаги в играта.
Кои са основните играчи в този сценарий на конкуренция и напрежение, който се развива в средиземноморската зона, между Кипър, южния бряг на Турция и южните гръцки острови? Винаги непредвидимата Турция, двете членки на Европейския съюз, а именно Кипър и Гърция, американците, които имат жизненоважни интереси в региона, британците с голяма база в Кипър, руснаците, засегнати от по-широките си интереси, израелците и египтяните, които имат четиристранна енергийна връзка с Кипър и Гърция.
Забъркани са още и големи американски, френски и италиански енергийни гиганти, извършващи сондажи за природен газ в региона, норвежки компании, работещи заедно с турците, Европейският съюз, който е на страната на Гърция и Кипър. Най-неприятното и притеснително е, че в района има военно струпване. Десетки военни кораби, самолети, подводници и големи сухопътни военни сили са готови да се намесят във всеки един момент на ескалация. С толкова много разиграни партиди и толкова много армия в района, защо да изключим неприятните сценарии?
Как започна всичко? Гърците се погрижиха от 1990 г. да направят Кипър член на Европейския съюз и след това на Еврозоната. С това узаконяване Кипър пристъпи към сондажи без да обръща внимание на реакциите на съседна Турция. Президентът Ердоган от своя страна реши да реагира по-динамично като заплаши, че ще спре с военни средства сондажите в кипърските райони. Кипърците, действайки много умно, възложиха сондажите на американски и френски фирми, защитени от своите страни, като американски и френски кораби се грижат денонощно за сигурността на своите фирми. Ердоган, виждайки, че го изхвърлят от енергийната игра, реши да реализира свои сондирания в парцели, които Кипърската република смята, че са нейни. Турски кораби започнаха сондажи в региона около Кипър. Кипърското правителство реагира, че това е нарушение на международното право. Турските представители им отговориха, че страната им има право на подобни действия и пусна в действие една своя сонда, която работи с норвежка технология и започна сондиране в кипърската морска зона. До сондата естественоТурция нареди своите военни фрегати. Обяви, че ще пусне в ход и втора сонда след няколко седмици.
Точно там се намираме сега и можем да определим това положение като острието на бръснача. Гърция и Кипър мобилизираха Европа срещу турците, смятайки че в действителност Турция нахлува в морето на друга държава. Европейците, на които им е омръзнал Ердоган и се дразнят от съгласуваността му с Путин, съответно подкрепят Кипър и Гърция. Френският президент Еманюел Макрон зае ясна позиция, действие което предизвика гнева на Ердоган, който го назова „аджамия“. Кипърците издадоха международна заповед за арест (която е валидна за цяла Европа) за норвежките екипажи, които вземат участие в турското сондиране, в резултат на което много норвежци го напуснаха. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас свика извънредно заседание в Атина на Съвета за национална сигурност, като след това обяви, че ще поиска от Европа да наложи санкции на Турция.
Състоянието на турската икономика е плачевно и европейските санкции ще я довършат. Само за седмица международната рейтингова агенция „Мудис“ удари шамар на Турция като намали кредитния рейтинг на 18 турски банки и 11 големи фирми. Предупреди още, че е понижена горната граница за оценка на деноминираните в чуждестранна валута турски държавни облигации. Турските средства за масова информация са бесни на гърците и кипърците, смятайки че са използвали Европа, за да притисне тяхната родина. Гърците от друга страна се страхуват, че следващата цел на турците ще бъдат сондажите в гръцките морски зони, тъй като турците вече го обявиха. Гърците на свой ред предупредиха, че това автоматически ще доведе до военен конфликт между двете страни. И така на шахматната дъска се наредиха много притеснителни сценарии. Анализаторите предвиждат тази вероятност да се реализира, приблизително към есента, не в момента, но изненади никога не се изключват.
При това много сложно положение е логично да си зададем въпроса, дали е вероятен военен сблъсък в Егейско море или в Източното Средиземноморие. Отговорът е категоричен: Широк военен конфликт е по-скоро невъзможен.
В края на краищата Гърция и Турция са членки на НАТО. Но съществува голяма вероятност за един ограничен, но насилствен горещ епизод между двете страни. Разбира се Турция е една голяма военна сила, но и Гърция разполага с мощен високо обучен военен потенциал.
Големият проблем е, че ако в миналото американският президент можеше да вдигне телефона и да накара да се спрат неговите двама съюзници, когато станат много агресивни единия спрямо другия, днес с Доналд Тръмп, за който никой не знае в какво вярва, и Ердоган, който е абсолютно непредвидим, тази предохранителна мярка изглежда, че не съществува.
Всеки сценарий е възможен
И ако в минал период изглеждаше немислимо избухване на напрежение през летните месеци, защото нито Гърция нито Турция желаят да объркат своя туризъм, от който печелят много, сега дори и това не важи. На Ердоган му предстоят избори през следващата неделя в Истанбул. В Гърция предстоят избори след три седмици (с вероятност да се смени правителството). Така че всеки сценарий трябва да се смята за възможен.