За рекорден четвърти път кениецът Елиуд Кипчоге спечели Лондонския маратон в края на април. А времето му от 2:02,37 часа е вторият най-добър резултат в историята на дисциплината. Макар че и първият е негов, постигнат в Германия през 2018-а (2:01,39).
Кипчоге се включи и в екперимент на спортния гигант „Найк“, който изпробва възможностите на атлетите да пробягат класическата дистанция от 42,195 км под 2 часа. Само 26 сек не стигнаха на кениеца да стори това. Но според Елуид това не е невъзможно в близко бъдеще.
Ето още любопитни данни за световния рекордьор, който е с ръст 1,56 м и тежи 52 кг:
Лични рекорди:
1500 метра 3,33 минути
1 миля (1,609 км) 3,50 мин
3000 метра 7:27 мин
5000 метра 12:46 мин
10 000 метра 26:49 мин
полумаратон (21 км) 59:25 мин
маратон (42,195 км) 2:01:39 часа
42,195 км в идеални условия (не се зачита като световен рекорд в маратона) 2:00,25 ч
В детството си Елиуд признава, че често му се е налагало да тича до училище, за да не закъснее за занятията. Тогава той дори не е подозирал, че е започнал да отработва майсторството си на средни и дълги дистанции. Казват, че физическите данни на кениеца са дар от природата. А останалото е благодарение на силната му воля и старанието на неговия треньор Патрик Санга, който помага на тийнейджъра да развива своята издръжливост.
Кипчоге е истински герой за кенийците. Самият маратонец е роден и израсъл в семейството на обикновени фермери през 1984 г. И до момента голяма част от времето си прекарва в родината си
заедно със семейството. Въпреки че е олимпийски шампион от Рио 2016, Елиуд продължава да живее скромно, с което печели сърцата на сънародниците си.
Всъщност с треньора му го свързва не само спортът. Когато Елиуд печели първото си състезание, Патрик Санга е любопитен да узнае фамилията му. „Когато чух: „Кипчоге“, веднага си спомних, че майка му ми е била учителка в детската градина“, спомня си треньорът.
Любопитното е, че в онова време маратонецът дори не е имал часовник за тренировки, затова наставникът му подарява своя „Timex“.
И още на 18 години Кипчоге постига първия си световен рекорд. Това се случва на мондиал 2003, когато кениецът преодолява 5000 метра по-бързо от тогавашния рекордьор Хишам ел Геруж (Мароко). Тогава Елиуд е никому неизвестен юноша.
А когато Елиуд започва да се занимава със спорт, решава да записва резултатите от всички си тренировки в тефтер. И вече има 15.
Маратонецът смята, че силите си трябва да пази за самите стартове. Затова по време на тренировка не тича на пълни обороти, а само на 80 процента.
„На добрия бегач нищо не може да му попречи“, в пълна степен важи за Кипнчоге.
Не малка част от Берлинския маратон кениецът пробяга практически без стелки, които излязоха от маратонките и се показваха около петите му.
„Не беше никак леко – разказва атлетът. - Лявото ми ходило бе цялото в мехури, а големият палец - в кръв.“
Изумителното е, че въпреки обстоятелствата Елиуд и този път спечели и то със световен рекорд.
Както повечето елитни спортисти, така и Кипчоге си има своя формула на успеха. И я споделя с охота. Основното правило в тренировките и в живота на спортиста е: мотивация + дисциплина = последователност.
Сега той не е далеч от ново върхово постижение. През миналата година кениецът се включи в предизвикателството на гигантът „Найк“, който обеща 1 млн. долара на лекоатлета, пробягал 42,195 км под два часа. При това само за участието в екперимента маратонците взеха чекове на стойност 750 000 долара. А Елиуд имаше основна роля в проекта. Компанията бе разработила специални маратонки, които ускоряват бягането, както и специални условия и програма на подготовка. Кениецът финишира за 2:00,25 ч на пистата „Монца“ в Италия, покори досегашният рекорд, но все пак не успя да падне под 2 часа. Все пак екпериментът продължава и Кипчоге тренира в лабораторни условия в горите на Кения.