Поетесата Здравка Шейретова има няколко отговора на този въпрос. Ще го намерите в релефните образи от новата ѝ стихосбирка „Ден за обичане” („Фондация за българска литература”, 2019), която беше представена преди няколко дни в Литературния клуб на Столичната библиотека. Ето как рентгеновото зрение на поетесата вижда утрото: „Слънцето – жълтък огромен / в небесния тиган се пръсна. / Господ закусва”. По-нататък от черно до кърваво се простира Денят, който е толкова невидим, колкото е копринената нишка, а времето е бягаща мишка... Все някога лирическият субект на тези стихове ще дочака „Осмия ден”, защото какво остава на женското „аз” освен търпението:
Всяка нощ сънувам
Един и същи сън
Как ти идваш
Влизаш
В моята стая
И събличаш всичките
Си седем вълчи кожи.
Премиерата се водеше от поета Петър Чухов, който открои факти от биографията на Здравка Шейретова. В краткото слово на издателя Румен Баросов беше изтъкнато, че Плевен е родно място на видни наши писатели, а Здравка Шейретова днес застава редом до тях. Владо Любенов, поет и прозаик, подчерта, че „думите тук припламват като клечки кибрит, които изгасват за няколко мига, но могат да бъдат и като оловни топчета”: „Интересна е допирателната в едно от стихотворенията: от една страна, между Бог и Аллах, а от друга – между Умберто Еко и Фуко. Обичам да чета стихове от поети, които са вътре в своето време, тогава посланието стига до хората. Вглеждането тук преобладава. Подходът на авторката е оригинален и асоциативен. Тя умее да създава образни и цветни стихове – в нейното описание на прости неща намираме препратки към стихове сякаш не от този век, напомняйки ни дори на китайската поезия”.
Градусът на интимното поетично четене беше вдигнат от великолепния китарист Боби Мирчев, изпълнил свои композиции, както и от носталгичния повей чрез кавала на Никифор Илиев.
Авторката се беше доверила на актрисата Таня Гигова за професионален прочит на нейните творби. Събитието беше уважено от Юлия Цинзова – директор на Столичната библиотека, Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, и десетки писатели, сред които бяха: Георги Константинов, Калин Терзийски, Румен Шомов, Елисавета Шапкарева. Дизайнът на томчето е дело на Ваня Вълкова.