Съдебният кадровик Вероника Имова пред „Труд“: Правораздаването не спира, когато е под карантина

Електронното правосъдие е мисия възможна

Близо два месеца минаха в извънредно положение от онази неделна вечер, когато съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се събра по спешност, за да реорганизира работата на съдилищата под карантина. Тогава доста хора си помислиха, че в здравната криза правораздаването в България спира. Дали безпокойството им е било излишно? - по този въпрос разговаряме със съдебния кадровик Вероника Имова.

- Г-жо Имова, какво бихте казали на онези, които смятат, че „извънредно положение“ означава „положение извън правовия ред“?

- Бих им припомнила, че България е демократична правова държава, основана на разделението на властите: съдебна, законодателна и изпълнителна. Съдебната власт е символ на държавността. Правораздаването се осъществява в съдилищата - те са част от съдебната система, заедно с прокуратурата и следствените органи. Спирането на правораздаването означава абдикиране от държавността. Това е абсурдно и пагубно. Ето защо правораздаването в условията на извънредното положение не спира, а се пренастройва да работи в условията на карантината.

- Как?

- В началото на март, когато пандемията настъпи в страната ни, нашето законодателството не беше подготвено за извънредната ситуация. Но трябваше да отговори на разпространението на КОВИД-19 светкавично. На 13 март Народното събрание, по предложение на Министерския съвет, прие решение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията да се въведе извънредно положение, съпроводено с ограничителни мерки в две посоки: ограничаване на някои лични права на гражданите (на свободно придвижване, събиране, манифестации и някои елементи от правото на труд) и овластяване на държавните органи с извънредни правомощия. В съответствие с основния закон останаха неотменими правата на гражданите на живот, на свобода на съвестта и мисълта, на религиозна свобода, на защита срещу незаконна намеса в живота им, срещу посегателства върху доброто им име, честта, и достойнството. Неотменимо остана и правото на всеки обвинен в престъпление да бъде предаден на съдебната власт, както и забраната за жестоко и унизително отношение. Още на 15 март, в неделя, съдийската колегия на ВСС се събра на извънредно заседание и след многочасово обсъждане, съгласно правомощието си по Закона за съдебната власт, прие решение за организацията на работата на съдилищата в условията на карантина. Набелязахме мерки срещу разпространението на вируса в съдилищата, за опазване на здравето на хората, които пристъпват прага на храма на Темида - магистрати, съдебни служители, страни по делата и техни процесуални представители, свидетели, вещи лица, граждани. Приехме правила относно размяната на съдебни книжа, призоваването, приема в съдебните сгради, дежурствата на съдиите. Реорганизирахме съдопроизводството така, че да не се ограничават неотменимите човешки права. Очертахме кръга от свързаните с тези права неотложни наказателни, граждански, търговски, административни дела и процесуални действия, по които се работи и в извънредното положение. Делата по заварените висящи съдебни производства се отсрочват, а новообразуваните се насрочват за времето след отмяната на извънредното положение. В няколко заседания взехме решения за режима на работа в съдилищата, така че тя да не спира. И алармирахме законодателната власт за нуждата от спешна регулация на законово ниво - и относно спирането на процесуалните срокове, и относно делата, които да продължат. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, приет през март и допълнен през април, придобиха нормативен израз административните мерки, взети от кадровия орган на съдебната власт. С тях се забавят отделни производства, но системата продължава да функционира.

- Виждаме как съдебни дела се гледат по скайпа, съдии си говорят онлайн с арестанти. Ако някой ни беше разказал това през зимата, щяхме да помислим, че фантазира. Електронното правосъдие тогава изглеждаше мисия невъзможна. Коронавирусът ли му помогна?

- Електронното правосъдие е мисия възможна. И за ВСС не е нова тема. Изолацията отключи рязко нуждата от видеоконферентни комуникации и в съвета. Все повече съдилища ги ползват в закрити и открити съдебни заседания или за процесуални действия. В определени от закона случаи органите на съдебната власт издават актове, извършват удостоверителни изявления и други действия в електронна форма. Високите технологии, улесняващи събирането на доказателства, не са новост за нашето законодателството. НПК предвижда видеоконферентна връзка за редица случаи, когато то няма да попречи на разкриването на обективната истина. Например за разпит на свидетел с цел избягване на пряк контакт с обвиняемия; за разпит на вещи лица; за разпит на обвиняемо лице, когато се намира извън страната. И в закона за извънредното положение е предвидено до отмяната му откритите съдебни заседания да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на участниците в процеса. Няма пречка видеоконферентното заседание да се предвиди и в процесуалните закони като общо правило - когато е в интерес на правосъдието и са спазени основни принципи на съдебния процес като устност, непосредственост и публичност. Кризата с коронавируса освободи съзнанието и на най-консервативните представители на правната общност за разбирането, че без високите технологии правораздаването в този век е немислимо. Електронните дела са реалност в редица съдилища. Дигитализацията на деловодната дейност и въвеждането u в електронна информационна система постави нови стандарти. Използваните системи се одобряват от Пленума на ВСС, съгласуват се с министъра на правосъдието и с агенция „Електронно управление“. ВСС работи по проект за Единна информационна система на съдилищата, той е в напреднала фаза. Създаден е Единен електронен портал за потребители на съдебни услуги, който осигурява достъп до електронни дела, публични регистри и редица функционалности на системата относно връчване на призовки и съобщения, удостоверителни изявления, подаване на книжа за заповедни производства и др. Предвижда се електронното правосъдие да стартира изцяло от 1 януари догодина. ВСС работи и по проект за гласово поднасяне на писмен текст в съдилищата - това ще улесни магистратите при изготвяне на мотивите им.

- Да, вече не е новост, че съдии решават дела дистанционно. Но това навсякъде и винаги ли е възможно?

- Цялостно дистанционно разглеждане на дела на този етап не е предвидено в процесуалните закони. За него следва да се обезпечи, както казах, спазването на основните начала в процеса. Все пак живото водене на процеса е важно. Някои нюанси в поведението при разпитите в конферентния вариант могат да бъдат пропуснати и това да се отрази негативно на разкриването на истината. То особено важи за наказателния процес в съдебна фаза. Но няма пречка писмените доказателства да се разглеждат дистанционно. Предстои на всички съдилища в страната да се предостави обзавеждане за целта.

- По кои казуси съдийските решения са неотложни и по кои могат да почакат?

- След като ВСС редуцира съдопроизводството до определен обсег, засягащ основните човешки права, въпросът, който ми задавате, бе уреден и в закона за извънредното положение. С цел предотвратяване струпването на хора в съдебните сгради, се прие да се разглеждат само част от наказателните дела - например, делата по мерките за процесуална принуда, по закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, исканията по Закона за СРС и исканията за допускане на обезпечения и за обезпечаване на доказателства.

- И само за някои престъпления, нали така?

- За престъпленията по чл. 225, ал. 6 (спекула в извънредно положение), по чл. 326, ал. 2 (който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога) и по чл. 355 (който наруши правила против разпространяването на заразна болест ).

- Това по Наказателния кодекс. А гражданските и търговски дела?

- В извънредното положение се разглеждат: спорове за родителски права; искания по Закона за защита от домашното насилие; обезпечителни производства; дела по Закона за кредитните институции; искания по Закона за електронните съобщения и Закона за търговския регистър и др. В административното правораздаване се разглеждат производствата по Закона за МВР и данъчния кодекс, по Закона за изпълнение на наказанията; по защита срещу неоснователни действия на администрацията... Моля, не считайте, че съм изчерпателна Съдийската колегия на ВСС указа на административните ръководители на съдилищата да вземат мерките, адекватни в условията на пандемията - включително по пропускателния режим и хигиената.

- А няма ли коронавирусът да се окаже манна небесна за убийци, крадци, измамници, изнудвачи? Какво се случва с техните дела?

- Това опасение е абсурдно. Относно образуваните и висящи в съдебна фаза наказателни дела, извън посочените в приложението по член 3 т.1 от Закона за извънредното положение, е налице спиране на процесуални срокове. Те се насрочват за разглеждане и решаване непосредствено след отмяната на извънредното положение, когато ще отпадне забраната за тях да текат процесуални срокове. Няма пречка обаче, да се извършват действия по дела, приключващи с окончателен съдебен акт, тоест неподлежащи на последващ инстанционен контрол, и за който срокове не текат. Но по мое мнение, разглеждането на дела от спешен и неотложен характер е напълно възможно и при наличните мерки в закона за извънредното положение, стига да не се нарушават противопандемичните предписания. Процесуалните срокове, предвидени в процесуалните закони, са създадени в интерес на страните по делата. Те, за разлика от сроковете, предвидени за дейността на съда, са по правило преклузивни и с изтичането им се погасяват правата на страните. Ето защо в условията на пандемия тези срокове бяха спрени. Освен това, организационно е забранено да се изпращат съобщения и призовки на страните по образувани или висящи дела, които не са в приложението по член 3 т.1 от Закона за извънредното положение. За разлика от тях, сроковете, които са предвидени за съда за разглеждане и решаване на делата, са инструктивни. Например- сроковете за образуване и насрочване на делото, за изготвяне на мотиви към присъди, определения или решения и прочие. Макар и да не текат тези срокове, няма никаква пречка съдът или отделни съдии, да работят, включително по дела, по които срокове не текат. Това няма да навреди никому. С други думи, спирането на сроковете за съда не трябва да се разбира като забрана съдът да работи - разбира се, когато извършваните действия не влизат в противоречие с други норми и правила от предпазващ и защитен характер. При тази уговорка, спирането на сроковете за органа не препятства правото на държавата да действа като защита и санкция по правните спорове и осъществяването на някои отделни процесуални действия е напълно възможно и допустимо. Има се предвид не само организационни, но и процесуални действия. Последните няма да бъдат невалидни. Даже напротив, може да се окажат единствено правилни.

– Пояснете?

– Давам пример. Налага се веднага да бъде разпитан свидетел, тъй като е ясно, че по-късно това може да се окаже невъзможно. Няма пречка и да се назначават експертизи, да се изискват документи. В тези случаи не съществува риск от увреждане на нечии интереси - няма противоречие на новоприетите норми в закона за мерките при извънредно положение. Разследващите органи и прокуратурата работят така, както са работели до извънредното положение. За преписките и делата в изпълнение функциите на прокурора и разследващите органи няма спрени процесуални срокове.

– Но има страх от зараза в арестите и затворите?

– Тук е оттоворно правосъдното министерство. Ако заразата, недай Боже, пламне в тези места, където пространствата са ограничени и затворени, последиците ще бъдат непредсказуемо тежки. Поради което е необходимо да се положат максимални усилия това да не се случва. Задържаните не се конвоират. Противоепидемичните мерки в местата за лишаване от свобода са много строги. Заседанията на съда с участието на задържани или изтърпяващи наказание лишаване от свобода лица се провеждат чрез видеоконферентна връзка. От друга страна, ние сме длъжни да спазваме и правилата на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, които са приобщени към обективното ни право. Израз на това задължение е да се опазва здравето на затворниците.

– Тревожно беше посрещнато в извънредното положение едно изказване на правосъдния министър за евентуална „дерогация на основни човешки права“. Според него България можеше да поиска от съда в Страсбург временно изключение от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Какво щеше да последва от това?

– Според чл. 15 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи "дерогация на права" е възможна по време на война или на друго извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията. Всяка страна по Конвенцията може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право. Обаче искане за дерогация няма. Няма и да има. Това е излишно. Защото ограниченията не противоречат на емвропейските разпоредби.  Въведените правила в националното ни законодателство при извънредното положение  естествено, пропорционално и адекватно съответстват на необходимостта от защита на най-ценното благо – здравето и живота на населението. А възможността за въвеждането на временни ограничения на определени човешки права с цел защита на друго, по-ценно благо, е принцип и на самата Конвенция.

– Какво ще кажете за снимания в Съдебната палата клип "Yerba", който предизвика обществено възмущение?

– Аз си казах вече мнението във Висшия съдебен съвет. Храмът на Темида е използван за подбуждане към употреба на наркотици и въвличане на малолетни в порнография, а това са съставомерни деяния. Да, клипът се нарича "Yerba", което значи билка - но не за стимулиране на имунитета, а марихуана, около която се вихрят на танци на.. дами. Тази продукция не е художествена, а скандална и е плод на чалгализацията у нас. Въплощение на порнографията! Сградата е обявена за паметник на културата и отдаването й под наем за целите на филмовата индустрия следва да се подчинява на условията, предвидени в Закона за културното наследство. В този смисъл има произнасяне на пленума на ВСС през февруари 2018 г. - с решение, с което административните ръководители на органите на съдебната власт, осъществяващи оперативно управление по пълномощие на ВСС на такива сгради, следва да спазват разпоредбите на този закон.

- Парламентът прие промени в ГПК, според които съдиите са задължени вече да връщат искови молби със заплахи и цинизми. Автори на такива молби са едни „вечни ищци“, които водят и от арестите стотици дела срещу магистрати, журналисти и вещи лица, които са работили по техните дела. Тази мярка ще ги обуздае ли?

- Отговорът е утвърдителен. С промените се слага край на излишната снизходителност и прекомерна толерантност към злоупотребата с процесуални права. Съдът е длъжен да следи за добросъвестното упражняване на тези права. Когато от исковата молба може да се направи извод за недобросъвестност на подателя, тя е нередовна, респективно недопустима по смисъла на чл. 127, 129 и 130 на ГПК. Цинизмите и заплахите, освен когато пресъздават относими към предмета на делото обстоятелства, също правят исковата молба нередовна. Не се накърнява гарантираната на всеки възможност да търси възстановяване на нарушеното си право. Но се игнорират действия, целящи да унижат съдията, да го принудят да си направи отвод, да затруднят и дори да блокират работата на съда. Считам, че аналогична уредба може да бъде предвидена и в НПК за редовността на частните тъжби, както и за жалбите пред по-горни инстанции с недопустим съдебен език. В процедурните правила на Европейския съд по правата на човека и основните свободи също е записано, че жалбата е нередовна, ако с нея се преследват недобросъвестни цели.

Нашият гост

Вероника Имова е родена в София. Завършила е Юридическия факултет на СУ през 1980 г. Професионалният є опит е натрупан в съда: младши съдия (1982-1984), съдия в Софийския районен съд, в Софийския градски съд и в наказателната колегия на Върховния касационен съд (1984-2017). Вече трета година е член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Публикувано от Анна Заркова

Този уебсайт използва "бисквитки"