Добре би било да се проследи как с увеличаването на грантовите инвестиции в определени медии страната все повече изостава в класациите за свобода на словото
Четвърта година България е поле на открита „хибридна“ война. Парадоксалното в случая е, че атакуващите са формалните партньори на страната ни, което не пречи атакуваните да бъдат както отделни субекти и в цялост - онези българи, които си позволяват да имат различно от натрапвания им „хибриден“ модел на мислене, т.е. мнозинството от българската нация.
Самата подготовка за „хибридната“ война започна преди повече от две десетилетия и се изразява в четири ключови за държавата направления - политическо представителство и държавно управление; правосъдие и съдебна власт; икономическо развитие и финансова независимост; културно-национална идентичност, образование и обществено развитие.
Важно място в областта на културно-националната идентичност, образованието и общественото развитие заема медийната свобода. За държава с мащабите на страната ни ключово за водещите „хибридната“ война срещу българите е овладяването на източниците, от които гражданите се информират. Нещо, което нито е много трудно, нито изисква сериозни инвестиции. Достатъчно е да контролираш редакционната политика на трите водещи национални телевизии, общественото радио, а във времената на интернет - и да направляваш съдържанието на мрежа от сайтове, които само привидно са „независими“ един от друг, а всъщност координирано манипулират нацията.
Скритите зависимости в медиите
Дори и за тези, в чиито приоритети не влиза защита на правото на безпристрастна информация, е видно, че от присъединяването на България към Европейския съюз преди десет години на медийния терен се води битка за неговото подчиняване и изкривяване в полза на водещите „хибридната“ война срещу българите.
Като основни оръжия за този поход се явяват мрежата от сайтове, собственост на двама български олигарси - Иво Прокопиев и Огнян Донев, както и на Стоянка Георгиева, бившата говорителка на бившия премиер Иван Костов. Електронните издания „Капитал“, „Дневник“, „Клуб Z“, „Медиапул“, както и формално „независимите“ от въпросната група - „Офнюз“, „Правен свят“, „Терминал 3“ - играят ролята на медийни бухалки, с които политически и властови опоненти, икономически конкуренти и което е най-страшното - всеки, дръзнал да има различно мнение от това на „официозите“, бива подложен на медиен линч, рушене на репутация или откровени клевети.
Въпросните „медии“, често ползващи похватите на рекетьорските улични бригади от средата на 90-те години на миналия век, освен да обслужват прекия интерес на скритите и явните си собственици имат за задача и изкривяване на дневния ред на обществото, за което им е нужен друг информационен канал - масов и общодостъпен. У нас въпреки напредъка на интернет медиите и социалната комуникация мнозинството от активните граждани продължават да се информират предимно от телевизиите.
За масовата аудитория остава скрита и непонятна методиката, по която зададени от медиите бухалки на олигархията определени „гледни точки“ намират контролираното си развитие в трите най-големи телевизии - Би Ти Ви, Нова и БНТ.
Корелацията между „малките“ онлайн медии и „големите“ телевизии се осъществява без абсолютно никаква регулация, от което несъмнено губещ е зрителят, който, оставен без право на избор, става лесна жертва на търсената манипулация. Част от обяснението - как се постига тази скрита зависимост - може да се открие в системните и мащабни по своя размер инвестиции, които в изминалите години бяха направени в определена група български „медии“, чието съществуване отдавна е отвъд принципите на свободния пазар, както и чрез директното „купуване“ на известни телевизионни лица, продуценти и главни редактори, контролиращи редакционната политика на Би Ти Ви, Нова и БНТ.
Получава се така, че донорството за издания като „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ от страна на превърналите се в нарицателни примери за открита търговия с влияние организации - като Фондация „Америка за България“ и Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Програма „Фулбрайт“ - се съчетава с финансиране на продукции на определени лица от обществената БНТ, на продуцентската къща на водещи в частната Нова телевизия или пък осигуряването на „безплатни“ обучения на журналисти от другия ключов източник на информация за българина - Би Ти Ви.
Връзката между грантовете и сриването на медийната свобода
Интересното в тази ситуация е, че точно тези групи медиатори на общественото мнение, свързани в мрежи от скрити и видими зависимости, неведнъж са изказвали своята неудовлетвореност от сриването на България в класациите за медийна свобода. Добре би било да се проследи как с увеличаването на грантовите инвестиции в определени медии страната все повече изостава в класациите за свобода на словото.
Ползата от едно „безплатно” обучение - 20 години по-късно
Примерите за зависимостите на ключови фактори в телевизиите, а и в общественото радио наистина са предостатъчно много, за да е видно, че „хибридната“ война срещу българите би била невъзможна, ако в нея не участват наши сънародници, ползващи се с облагите на своята служба в името на чуждия интерес.
Особено показателен пример в този контекст е Венелин Петков - известен на зрителите на частната Би Ти Ви като дългогодишен водещ на новините и репортер с афинитет към военната тематика и промотирането на отбранителните способности на НАТО. Съвсем скоро ще станат три години, откакто Петков е директор на „Новини, актуални предавания и спорт“ в Би Ти Ви.
Малко известен факт е, че през 1996 г. Венелин Петков получава възможност за обучение в САЩ, разноските за което са платени от Програма „Фулбрайт“. Оказва се, че 20 години след обучението идва времето за връщане на жеста за направената инвестиция. Преди броени месеци мними представители на „чуждестранен“ инвеститор в България използваха новините на Би Ти Ви именно, за да повлияят при разрешаването на търговски спор с българска компания (става дума съдебните дела между „Техномаркет“ и „Глориент инвестмънт“).
Вероятно никой от милионите зрители, които са гледали въпросния репортаж в управляваните от Венелин Петков новини, не знае, че един от двамата представители на „чуждестранния“ инвеститор е Дейвид Хемпсън. Достолепен притежател на американски паспорт, живеещ от години в България, понастоящем лобист, а в близкото минало - осем години член на борда на Програма „Фулбрайт“ за България - същата, която е платила обучението в САЩ на днешния главен редактор на новините в Би Ти Ви Венелин Петков преди 20 години.
И тъй като Би Ти Ви е собственост на американска корпорация, по всички стандарти на най-демократичната страна в света новият главен изпълнителен директор на телевизията Флориан Скала трябва да е наясно и с недотам видимите зависимости на членове на мениджърския екип на медията.
Как се водят информационните войни чрез БНТ, Нова телевизия и БНР и защо правосъдието е водеща тема за „медиите“ на олигархията - четете в следващ брой.