1. Синопсис на една стенограма*

АРГО - краят на „агнешките главички“

Целта на сбирката - налагане на кандидат за президент и план за инженеринг на политическо ГМО, което да представлява интересите на олигархичния кръг „Капитал“

Ноември 1979 г. агенти на ЦРУ, ползващи прикритието на филмов екип, успяват да измъкнат от Иран шестима американски дипломати, които дълго време са се крили в резиденцията на канадския посланик в Техеран, след като посолството на САЩ е щурмувано при избухването на Ислямската революция. Операцията е наречена АРГО.

28 юли 2016 г., в горещата петъчна привечер, климатиците на събитиен център „Ерато” на бул. „Витоша” 164 работят с пълна сила. В една от двете зали на центъра са се събрали около 30-ина души, някои добре известни, други не толкова, обществени фигури, обединени около амбициите си да се доберат до властта на всяка цена. Месеци по-късно кукловодът на задкулисието ще определи присъстващите като елитарната част от обществото, която трябва да управлява, без значение че хората никога и за нищо на света не биха ги избрали на публични постове.

Точно седмица след предсрочните парламентарни избори, завършили с крах за инженерствания проект „Да, България”, с номинален председател Христо Иванов и окончателния провал на Радан Кънев като лидер на „Демократи за силна България/Нова република“, на редакционната поща на „Труд“ бе получен имейл със стенограма, чието съдържание показва мащабите на опита за подмяна на ценностите и посоката на обществено развитие, която олигархията към края на юли 2016 г. е планирала. Последвалите събития - провалът на одиозния кандидат за президент Трайчо Трайков и катастрофата на хибридните проекти „Да, България” и „ДСБ/Нова република“ правят ефекта от разкритията още по-мащабни.

Стенограмата има учебникарска стойност за модела на съществуване на олигархичните кръгове „Агнешките главички” и „Капитал” и техните проксита за задкулисен натиск в политиката, икономиката, правосъдието, медиите, културата и ред други обществени процеси не само в последните месеци, но и в последните години. И понеже участниците в стенограмата възприеха тактиката да минимизират щетите, като неглижират публикуването й, отсега трябва да е ясно, че опитът за приглушаване не просто е обречен на провал, но и засилва ефекта от лавината, до която ще доведе АРГО-гейт. Думите остават, а истината няма как да бъде скрита. Настоящият синопсис на стенограмата е само началото на окончателния край на „моралните терористи”, които след участието си в задкулисния инженеринг нямат вече легитимно право да представляват някого, освен себе си.

Сбирката на задкулисието в горещата юлска вечер на лято 2016-о открива Христо Иванов с изричното уточнение - „това е неформална среща, която да остане между присъстващите”. Прав е проваленият бивш министър, адвокатът без права, разобличеният доносник срещу България пред Европейската комисия, а наскоро и окончателно приключен от гласа на хората номинален председател на „Да, България” да иска срещата да остане скрита. Нали после ще трябва да лъже собствените си избиратели, че проектът на олигархията е стартирал едва десет седмици преди изборите. Лъжа, която, ако се съди по негативните реакции в социалните мрежи, тепърва ще е повод за нови разкрития.

Тогавашният депутат от Реформаторския блок Иван Иванов (явил се на последните избори като кандидат за депутат от „Нова република“) се явява кръстник на родния АРГО-гейт. Иванов съобщава, че на среща на ДСБ на Боровец, проведена две седмици преди това, е взето решение за „създаване на политическа фондация и най-вероятно, когато обстоятелствата го наложат, да се премине към създаване на по-класически политически субект”. Разработена е и специална „фейсбук група” АРГО, дали по аналогия на операцията на ЦРУ, или заради смисъла на думата, чието значение е - таен език на съсловие или социална група.

Целта на сбирката - налагане на кандидат за президент и план за инженеринг на политическо ГМО, което да представлява интересите на олигархичния кръг „Капитал”, чийто движещ фактор - обвиняемият за приватизацията на 33% от държавния дял на ЕВН олигарх Иво Прокопиев, се явява главен участник в дискусията. Нещо повече, стенограмата разкрива, че още през лятото на 2016 г. именно Прокопиев лансира тезата за размиване на традиционните политически ценности - „няма ляво, няма дясно”, подета половин година по-късно от марионетките на разградския елитарист в „Да, България”. Друг коментар на олигарха има особена актуалност към днешна дата. „Трябва да бъдем реално дългосрочни - за 5-7-9 години например и спрямо такава перспектива да съдим какви компромиси е добре да бъдат правени и какви са неприемливи”, вижда бъдещето на политическото ГМО Прокопиев, но уточнява - „ако имаме кандидат с 5%, а ние убедено сме го подкрепяли, значи не ставаме за тая работа”. Поне в това Прокопиев е прав - „за нищо не стават”, защото двата проекта, с които олигархията се яви на последните избори - „Да, България” и „Нова република“, успяха да постигнат общ резултат от точно 5,48%.

Присъствието на Прокопиев на събитието за пореден път разкрива ролята му на основен кукловод на задкулисието и доказва прякото му участие в инженерстването на всевъзможни проекти, осигуряващи държавни ресурси и властови позиции. Участието на прокопиев в сбирката има и друг изобличителен ефект. Доказва се ролята, които всичките поръчкови медии, издавани от разградския олигарх, имат в лансирането на обществени фигури за ключови властови позиции, участие в политически инженеринг, фабрикуване на „фалшиви новини” и организиране на компрометиращи кампании срещу конкуренти на задкулисните кръгове „Агнешките главички” и „Капитал”.

В дискусията участва и друг ключов участник в мрежите за манипулации на олигархията - главният редактор на сайта „Медиапул”, бившата говорителка на Иван Костов Стоянка Георгиева, която разяснява, че Политическата фондация ще трябва да разполага с финансов ресурс, „за да е гарант и застраховка на хората, които искат да влязат в политиката”. Думите на Стоянка Георгиева имат исторически смисъл. Те са най-голямото доказателство за „безплатните” активности по жълтите павета на професионалните протестъри. Но и нещо повече - думите на Стоянка Георгиева изобличават лъжите за „гражданската” енергия и за „даренията”, които поставили основите на провалилия се ГМО проект „Да, България”.

Няколко изказвания прави и определящият себе си за „наблюдател” и „анализатор” заместник главен редактор на друг поръчков сайт - „Клуб Зет” - Иван Бедров. Дотук с претенциите на автора в българската секция на „Дойче веле” да лепи етикети и да менторства за морала на журналистите и през отдавна приключилата легитимното си съществуване Комисия за етиката в българските медии. Бедров представя себе си за „независим” журналист, но успоредно с това участва в политически инженеринг. Морално, нели?

По време на дискусия как ще се осигури легално финансиране на политическото ГМО, храненицата на компрометираната фондация „Америка за България” Антоанета Цонева в прав текст споменава името на донора на грантаджиите, но друг от превърналите в професия протестирането - Николай Стайков - попарва апетитите, че директно пари за политика от „Америка за България” няма да могат да получат. Клета „Америка за България”, колкото и пари да налива за инженеринг, все ще са на вятъра. Макар че парите от грантовете дават самочувствие на марионетките на олигархията да се изживяват като елит. Какво ли ги чака, когато грантовете спрат?

И друга лъжа бива изобличена от стенограмата. „Да, България” ще се яви сама на изборите, тръбяха номиналният й председател и елитаристите около него. Оказва се, че и явяването на „Да, България” под формата на коалиция между Партията на Зелените и ДЕОС също е сценарий, обсъждан още през лятото на миналата година. Магдалена Малеева първа предлага да се ползват структурите на Зелените и ДЕОС.

А пазарлъкът за кандидат-президент е дотолкова грозен и лишен от всякаква политическа идеология, каквато, оказва се, няма и каузата, която трябва да даде старт на бъдещата партия на олигархията. Изказванията на Прокопиев, Иванов, Кънев и куп още грантови „протестъри” и марионетки са най-голямото доказателство, че олигархията никога не е имала идеология, с която да търси обществена подкрепа. Единствената идеология на „Агнешките главички” може да бъде само - апетит към власт и управленски постове, привилегии и достъп до държавни ресурси, които да бъдат приватизирани или източени. В опит да инженерства политическа идеология Радан Кънев обяснява - „ако искаме да излезем със завладяващ разказ, трябва да започнем не със „защо сме бедни“, а със „защо сте бедни“. Кънев е репликиран от Мария Николова, партийния кадър на ДСБ и дъщеря на някогашния неуспял кандидат за вицепрезидент Юлиана Николова, която „остроумно” обобщава, че присъстващите всъщност са „сноби”.

Извън парвенющината и очевидното самозабравяне на участниците в документираната сбирка, търсенето на подходящия кандидат за държавен глава на задкулисието разкрива доколко пипалата му са достигнали, освен в политиката и икономиката, но и в сферите на правосъдието и културата. И тъй като овладяването на съдебната власт винаги е било приоритет за олигархичния кръг „Капитал”, то разчитането на посоченото в стенограмата в тази част ще получи отделно внимание.

* Следва продължение

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"