Календарът отброява поредна година, която се изплъзва на българския футбол без той да има възможност да отлепи от дъното. Звучи тъжно и негативно, но такава е истината. 2023-а бе белязана повече от скандали и бе лимитирана откъм успехи. Родният фен отново бе големият губещ, лишен от шоу и положителни новини. Водещият акцент си остава кървавият протест от ноември срещу БФС, довел до оставката на Борислав Михайлов. Но всичко по реда си!
Януари
Първият месец от новата година по традиция бе лишен от големи събития. Родните футболисти отново имаха периферна роля на трансферния пазар, като Георги Миланов пое по нов път, преминавайки от „Левски“ в дубайския „Ал-Дарафа“. В същото време в БФС се похвалиха с договор за екипировка с „Макрон“.
Февруари
Февруари бе далеч по-интензивен. Кирил Десподов бе избран за трети път за футболист №1 на България. В същото време сделката на „Юнайтед Груп“ за придобиването на „Левски“ пропадна, а „сините“ навъртяха и рекордните 11 мача без победа за първенство.
Българският футбол бе покосен от новината за смъртта на Петър Жеков. В Пловдив „Локомотив“ откри новата трибуна „Бесика“ с гаф и нули в домакинството на „Ботев“ (Враца).
Градският съперник „Ботев“ пък видя как Тодор Неделев се завръща в игра след продължително отсъствие след катастрофата на националите в Грузия, но капитанът на „канарчетата“ бе принуден от свои да каже „Да“ на офертата на „Лудогорец“, което доведе до напрежение на „Колежа“.
Март
Март бе оцветен със „син“ оттенък. Именно тогава започна и сериозният вътрешен трус на стадион „Георги Аспарухов“, довел до война между фенове и ръководство. Тежки нападки размениха собственикът Наско Сираков и изпълнителният директор Иво Ивков. Вторият дори бе наречен „класически лъжец“ за признание за добри оферти към Андриан Краев и Хосе Кордоба. Стигна се до безпрецедентна пресконференция на Ивков, събрал 10 от водещите медии в своя офис на „Герена“, за да покаже нагледно предложения от „Брьондби“, „Сочи“ и МОЛ (Фехервар). В същото време Сдружението „Левски на левскарите“ за пръв път поиска публично акциите на Наско Сираков, което до края на годината се случи на още веднъж. Логично, всички събития доведоха до два лагера все в „синьо“.
В Пазарджик пък осъществиха внушителен удар, привличайки Любо Пенев за треньор на „Хебър“. Мисията на бившия селекционер бе оцеляване в елита, която той в крайна сметка постигна. В Разград Анте Шимунджа бе заменен от Ивайло Петев.
В края на месеца дойде и първото фиаско на националния отбор, който щеше да затвори годината без победа. България на Младен Кръстаич започна европейските квалификации с 0:1 от Черна гора в Разград. Дни по-късно трикольорите бяха пометени от Унгария с 0:3 в Будапеща.
Април
През април скандалите в „Левски“ продължиха с пълна сила. От клуба си тръгна Иво Ивков, последван от Станимир Стоилов, който по собствено желание обяви, че напуска. Опитният специалист подчерта, че е несъгласен с политиката на управление, поставяйки още условието, че държи да работи с Ивков и члена на Надзорния съвет Петър Ганев. В крайна сметка мястото му до края на сезона зае Елин Топузаков, дебютирал с 0:0 срещу ЦСКА. Дербито ще се запомни с пропуснатата от Ивелин Попов дузпа в самия край на мача.
На свой ред „Ботев“ (Пд) пренаписа историята, след като излезе със състав без нито един българин за срещата със „Славия“.
В края на месеца пък бе голямото събитие – след 9 години и половина стадион „Христо Ботев“ отново отвори врати, но вече в модерен европейски вид. Съоръжението на „канарчетата“ бе открито с мач срещу „Левски“, загубен с 0:1.
Май
И май месец бе белязан от събития, свързани с „Левски“. На „Герена“ почетоха подобаващо 80 години от раждането на Георги Аспарухов-Гунди. По-късно същият месец в София за преговори с Наско Сираков дойде Саво Милошевич. Сръбският специалист бе считан за сигурен нов треньор на „сините“, но постното му CV в крайна сметка се оказа решаващо.
В същото време шампионатът бе повече от драматичен, след като ЦСКА и „Лудогорец“ бяха в ожесточена битка за първото място, която щеше да остане до последния ден на сезона. Месецът приключи с лидерство на „червените“.
Юни
В шестия месец от годината дойде и развръзката. Пропусната дузпа от Иван Турицов срещу ЦСКА 1948 се оказа решаваща. За разплитането на възела спомогна и „Левски“, играл с експериментален състав в Разград срещу „Лудогорец“ при поражението с 2:3.
В последния кръг от плейофите „сините“ отстъпиха и на ЦСКА (0:2), но „орлите“ спечелиха трудно във Варна срещу „Черно море“ с 1:0 и ликуваха за 12-и път.
„Левски“ все пак се класира за Европа след бараж с „Арда“ (2:0). Дни по-късно Николай Костов бе представен за треньор на „сините“, а изпълнителният директор Даниел Боримиров постави цел титла и Купа.
В същото време националният ни отбор стигна само до 1:1 срещу 10 от Литва, изпусна и Сърбия (1:1) в Разград и окончателно се прости с шансове за класиране на голям форум.
Юли
Новият шампионат породи и нови скандали. Новакът „Етър“ пръв скочи на съдийската комисия и ВАР още след първия кръг на първенството. „Болярите“ изреваха след 0:1 от „Славия“ на „Ивайло“, а ябълката на раздора бе голът на Галин Иванов. В същото време „Черноморец“ се завърна в професионалния футбол отново след 2015 година.
На стадион „Българска Армия“ пък бе време за промяна. ЦСКА отпадна безславно от Европа след две поражения от румънския „Сепси“ в Лигата на конференциите и това коства мястото на Саша Илич. Начело на „червените“ се завърна Нестор Ел Маестро.
Август
Европейските вечери се завърнаха на стадион „Георги Аспарухов“. За пръв път след десетилетие „сините“ успяха да елиминират цели два съперника – първо северномакедонския „Шкупи“, а след това и „Апоел“ (Беер Шева). В „Левски“ дори се размечтаха за участие в груповата фаза, а в този момент Николай Костов се радваше на положителни резултати и привидно спокойствие в клуба. В същото време „Лудогорец“ отпадна от Шампионска лига от „Олимпия“ (Любляна).
Месецът бе белязан и от смъртта на легендата на „Локомотив“ (София) Апостол Чачевски. Стана ясно и тежкото състояние на Петър Хубчев и битката му с онкологично заболяване.
В същото време испанецът Давид Борбалан бе назначен за нов шеф на съдиите у нас след продължителни атаки от клубовете към Виктор Кашай. В последния ден на август „Левски“ бе елиминаран от „Айнтрахт“ на прага на групите, а Илия Груев премина в „Лийдс“.
Септември
Трансферният пазар затвори с още няколко български сделки. Кирил Десподов пое към Солун, за да подпише с ПАОК, а Мартин Минчев, станал шампион на Чехия със „Спарта“, парафира с турския „Ризеспор“.
В Пловдив „Ботев“ дочака първи успех на стадион „Христо Ботев“, дошъл срещу „Славия“ (3:1), а дни по-късно „белите“ уволниха своя наставник Хосе Мария Бакеро.
Новото съоръжение на „канарчетата“ пък видя исторически първи мач на националния отбор при 0:1 в контралата с Иран. Последва и поражение с 1:2 в Черна гора, а столът на Младен Кръстаич се разклати сериозно.
В София Стилиян Петров покани редица свои бивши съотборници за „Мачът на надеждата“, а приходите от събитието отидоха за благотворителност.
Октомври
Време бе и за „червена“ радост. ЦСКА дочака разрешение за реконструкция на своя стадион „Българска армия“. В същото време срамът на националите продължи и срещу Литва в София. Поражението с 0:2 окончателно сне доверието към Кръстаич, но в същото време българските фенове се обединиха в протест срещу БФС.
В крайна сметка сръбският селекционер бе уволнен официално след поражение в Албания (0:2) в приятелски мач. Единственият роден представител „Лудогорец“ пък претърпя исторически крах при 1:7 от „Нордселанд“ в групите на Лигата на конференциите. Седмици по-късно Ивайло Петев бе уволнен след 0:0 с „Арда“, а в Разград се завърна най-успешният треньор на клуба Георги Дерменджиев.
Ноември
Кървавият ноември започна с назначение на Илиан Илиев. Опитният треньор, ръководещ умело „Черно море“, трябваше да спре пропадането. Първите два мача показаха светлинка в тулена след два пъти по 2:2 с Унгария и Сърбия, които впоследствие отидоха на Евро 2024. И все пак това означаваше, че годината ще мине без победа на националния отбор.
А 16-и ноември ще остане завинаги в историята на българския футбол. Именно в този ден бе дебютът на Илиев, който бе лишен от публика заради безпрецедентно решение на БФС, съгласувано с УЕФА. След продължителен цирк за това къде да се играе двубоят с маджарите – София, Пловдив, Кърджали и обратно в столицата, фенове от цяла България се събраха пред постъпите на „Васил Левски“, за да поискат оставката на Борислав Михайлов.
Последваха тежки сблъсъци с полицията, а огън и кръв белязаха протеста, отразен по цял свят. В крайна сметка президентът на БФС бе подложен на обществен натиск и 10 дни по-късно подаде оставка. Преди това обаче той бе привикан на разпит в КПКОНПИ, както и в парламента. Черният ноември продължи и със смъртта на Ферарио Спасов, убит в автомобилна катастрофа. В същото време Станимир Стоилов се завърна във футбола, поемайки турския втородивизионен „Гьозтепе“.
Декември
Последният месец от годината бе за историята. ЦСКА изигра последния си мач на старата „Армия“, белязан от драматично поражение с 0:1 от „Лудогорец“. Победното попадение на Спас Делев дойде в 17-ата минута на продължението.
В същото време „Черно море“ стори немислимото и завърши годината като лидер в Първа лига, което досега не се бе случвало никога. Тимът на Илиан Илиев срази с 3:0 славия на „Тича“ и си гарантира челната позиция.
На свой ред „Лудогорец“ поднесе студено отмъщението си на „Нордселанд“ и след 1:0 в Разград се класира за следващата фаза в Лигата на конференциите, където жребият ги изпрати на швейцарския „Сервет“.
На „Герена“ Наско Сираков наруши продължителното мълчание с пресконференция, на която засвидетелства пълна подкрепа към Николай Костов, записал серия слаби резултати, довели до отпадане за Купата на България от „Хебър“. Легендарният голмайстор №1 на „сините“ обеща пълна прозрачност пред феновете и отново отказа да даде акциите на привържениците от „Левски на левскарите“, които вече са със статут на миноритарен собственик на клуба.