13 години след смъртта на родилката Деяна: Оневиниха шестимата лекари

Процесът продължи 7 години

13 години след смъртта на младата майка Деяна Георгиева и продължил 7-годишен процес днес Софийски градски съд оправда шестимата лекари, които бяха обвиняеми за смъртта на младата родилка Деяна.

Съдия Тони Гетов прочете оневинителна присъда за медицинските лица.

"Всеки един от лекарите в "Пирогов" не е извършил нарушенията, отбелязани в обвинителния акт. А относно извършеното цезарово сечение и обвинението, че част от плацента е останала в тялото на родилката, такова нещо не е открито, произнесли са се 11 лекари. Тези хора в залата не са виновни", каза съдия Гетов.

Оневинени са лекарите - Явор Занов, Елена Върбанова, Антоний Филипов, Александър Червеняков, Владислав Христов и Христо Цеков.

Личната лекарка на Деяна - Елена Върбанова е сред оневинените

"Позорно е това, което правите. Подиграхте се с детето ми", каза със сълзи на очи майката на Деяна - Людмила.

Припомняме, че последната медицинска-експертиза сочи, че обвиняемите лекари по делото нямат вина за забравена плацента.

Случаят е от 2011 години, когато младата жена почина едва на 19 г. след абитуриентския си бал и близо месец, след като на бял свят се появи първородният ѝ син.

Адвокатите на медиците

Близките на Деяна обвиняват лекари, тъй като по думите им състоянието ѝ рязко се влошило няколко дни след раждането. Обвинението се състоя в това, че след направеното секцио лекари са забравили плацента в матката на Деяна. Последвал сепсис, несъвместим с живота. 

Роднини на Деяна, които присъстваха в съдебната зала, приеха присъдата с неодобрение. 

Делото приключи на първа инстанция.

Майката и сестрата на Деяна Георгиева споделиха пред "Труд news", че със сигурност делото ще отиде на втора инстанция пред Апелативния съд в София. Те уточниха пред нашата медия, че прочетената съдебно-медицинската експертиза в съдебна зала се различава от тази в досъдебно производство, при която тогава било отбелязано, че медиците имат вина.

TRUD_VERSION_AMP:6//
Публикувано от Анита Иванова

Този уебсайт използва "бисквитки"