Бойко Борисов признава негативните ефекти от предишното си управление върху хората във Въоръжените сили
Към началото на 2017 г. и до момента в Министерството на отбраната структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия има около 1400 военнослужещи с упражнено право на пенсия. До 31 декември 2015 г. общо 2100 военнослужещи са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Почти половината са се възползвали от него. Основно това са старши офицери и по-възрастният сержантски/старшински състав от въоръжените сили. Това става ясно от внесения в парламента Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г.
Тази възможност беше създадена от законодателя. Тя породи различни мнения, но едва ли укорът трябва да бъде към военнослужещите. От началото на 2016 г. влязоха в сила измененията и допълненията на Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което отново за военнослужещите се въведе кумулативно изискване за възраст и действително изслужени години като военнослужещи за придобиване на право на пенсия. Така например за тази година военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 53 години и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили. През следващите години изискването за възраст ще се увеличава плавно с по два месеца годишно, до достигане на 55 години.
Именно, за да се избегне масовото напускане на военнослужещите, в Кодекса за социално осигуряване бе предвиден гратисен период от три години за онези военнослужещи, които до 31 декември 2015 г. са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да могат да се пенсионират, независимо от възрастта им и без да се изисква освобождаване от служба. В същото време обаче бе поправен Законът за отбраната и въоръжените сили, с което се дава правото на министъра на отбраната, по негово решение, да освобождава без предизвестие военнослужещите, упражнили правото си на пенсия.
Изводът в доклада, който е одобрен от правителството на Бойко Борисов, е, че с въвеждането на изискване за възраст, се постига увеличаване на времето на военна служба за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО с шест до девет години и през следващите пет години няма да има военнослужещи, които да придобият право на пенсия на това основание. Т.е. военните пенсионери ще стават все по-малко.
Тези промени с въвеждането на възраст за пенсиониране на военнослужещите направи предишното правителство на Бойко Борисов. Не прецени, че ще изпразни армията от хора. Отиде на някои компенсаторни механизми и създаде смут в утвърдената система. За задържане на военнослужещите на военна служба и осигуряване на стабилност във въоръжените сили чрез дългосрочна възможност на всички категории военнослужещи (с изключение на войниците) за пенсиониране по новите изисквания на чл. 69 от КСО, беше увеличена пределната възраст на сержанти, офицерски кандидати, младши офицери, офицери със звание „майор“ и „подполковник“ на 55 години. Разшири кръга на правоимащите лица, които могат да кандидатстват повторно за приемане на военна служба, чрез отпадане на част от съществуващите рестрикции.
С този доклад днешното правителство на Бойко Борисов отчита, че в предишния си състав е създало напрежение в армията. От периодично провежданите представителни социологически проучвания на тема „Организационен климат“ е констатирано, че близо три четвърти от военнослужещите не одобряват измененията в Кодекса за социално осигуряване, с които за пореден път се добавят допълнителни условия за придобиване на право на пенсиониране. Не се премълчава фактът, че са постигнати по-скоро неочаквани негативни ефекти върху въоръжените сили, отколкото стимулиране желанието на военнослужещите да останат на служба.
Кабинетът вижда причините за негативното възприемане в две насоки. Първата се основава на виждането, че тези промени в законовата база се пренасят върху вече сключените договори за служба, а това поражда несигурност у военнослужещите, а втората насока е невъзможността всички категории военнослужещи да достигнат до възрастта за пенсиониране. Допълнителен негативен ефект е и разнопосочното приемане на възможността определена малка част от личния състав да има право да получава заплата и пенсия като военнослужещи.
Признат грях, половин грях, казват хората. Лошото е, когато вече е изиграл своята неблагоприятна мисия. Както се случва през последните три години.
Напрежение и чувство за несигурност
Военнослужещите напускат масово, когато публично се заявяват намерения за орязване на социалните им права и когато е налице социална или професионална несигурност за тях и техните семейства. Това правителството на Бойко Борисов е записало в доклада. Дано това е за урок в политиката му през следващите години. И още от признанията на управляващите днес и преди година: „Все по-трудно се задържат на служба военнослужещите, които притежават квалификация, с която могат да се реализират на трудовия пазар извън системата за отбрана, при многократно по-добро заплащане. Ефектът от напускането им има дестабилизиращо въздействие върху структурите. Това влияе и демотивиращо върху оставащите на служба поради тяхното пренатоварване, тъй като те поемат и задълженията на напусналите. Изброеното дотук, наред с честите промени в правилата, води до напрежение и чувство за несигурност.”