Шоуто трябва да продължи, изплака в последната си песен Фреди Меркюри преди трийсетина години.
Той стана жертва на шоуто в буквалния смисъл на думата.
Добре дошли в шоуто – така започва песента, обявена за победител на Евровизия 2024.
Пее я 25-годишният гражданин на Швейцария Немо Метлер, обявен за „първият нон-бинарен победител“ в историята на конкурса.
Какво значи нон-бинарен? Психическа диагноза в реалния свят.
А иначе в шоуто, в каквото се превръща светът около нас – нон-бинарен значи някой да се смята за нито мъж, нито жена.
А какво тогава? И той не знае, разбира се, защото няма такова нещо. Нон-бинарен е един от термините в шоуто на дявола.
Нон-бинарен е предимство за спечелване на всякакви конкурси.
Девиацията става норма, извращението е вход към славата, цената на наградата е душата.
Покупка на вечност срещу миг известност - добра сделка. За дявола.
30 сребърника са нищо, Юдите се прецакват и по този параграф. Все тая.
Джендър-виза за джендема.
Немо иска да ползват обръщение към него в множествено число „те/тях“ (they/them). Впрочем, в „Теория на конспирацията“ Джери /Мел Гибсън/ наричаше така тези, които го преследваха. Не знаеше кои са, просто знаеше, че са they/them.
Как ти е името, обръща се Христос към един обладан от духове.
И един от духовете отговаря – Легион ми е името, защото сме мнозина.
Всяка общност си има говорител.
Колко е това „мнозина“? Един римски легион наброява 3300 души в началото, през 4 в. пр. Хр.
После достига до 4500 души, включително леко- и тежковъоръжени пехотинци плюс конниците.
„Легион ми е името, защото сме мнозина“.
They/them. Пандемониум.
Немо е манекен в шоуто на дявола. Банална история, с претенции за оригиналност. Това е най-голямата безвкусица на джендър-либералната бездна – претенциите за оригиналност.
А всъщност са едни и същи от древността до днес – има ги открай време. Имало е такива...римски императори дори. И то не един. И са стояли начело на тогавашния Европейски съюз, само дето е имал армия от мъже, а не от телевизионни палячовци.
Само дето тези...римски императори не са знаели, че са нон-бинарни, каква загуба.
Е, кое му е оригиналното, освен претенциозните терминологични налудности?
„Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта“. /Матей 18:7/.
Европа прилича на болна дойна крава, превърната в гостоприемник на смъртоносните паразити, свили гнездо вътре в нея.
Европа прилича на изгубил ума си човек, който сече корените на единственото плодно дърво в градината си – християнството е единственото плодно дърво в градината на Европа.
Това състояние е променимо, разбира се. Ако здравият разум надделее.
Християнството е изворът на социалното благополучие на Европа във всичките му аспекти – от индустрията до културата.
И това е непроменимо. Без християнския етичен код Европа потъва в бездната – от индустрията до културата. Виждаме го с очите си, случва се пред нас.
„Аз отидох до ада и обратно, за да се окажа на път
Разбих кода, ох, ох, ох“ – това е част от текста на нон-бинарния изпълнител.
Нито мъж, нито жена - „Някъде между нулите и единиците – там намерих своето царство“.
Всичко това е бунт срещу фундамента на Сътворението и срещу Създателя. Защото “мъж и жена ги създаде, и ги нарече Човек”.
Извън мъжкото и женското начало има само древна кукувича прежда.
Банална история, само манекените се сменят, посланията са си едни и същи.
Тъжно е за избралите своята вечна гибел, адът не е предвиден за хора.
Евровизия е само сцена-инструмент.
Съветът на Европа със своите джендър-конвенции също е само сцена-инструмент.
И още, и още...
30 сребърника винаги вървят с въже и клон на суха върба.
Продуцентите са от същия квас като онези в Синедриона отпреди 2000 години.
В духовния свят не съществува хронологично време, един пръстен ги владее през хилядолетията.
И целта е винаги една – „аз отидох в ада...там намерих своето царство“.
Е, добре, кажете ми – не е ли банално?
От фейсбук