Данни от Рейтинговата система на висшите училища у нас
Завършилите “Военно дело” и “Информатика и компютърни науки” и “Математика” получат най-високи доходи
Над 9000 лв. вземат дипломираните в “Администрация и управление” от Американския
Университетска диплома вече може да гарантира доход над 2500 лева на месец или с 300 лева повече спрямо 2023-та година. С толкова се увеличава средният облагаем доход за завършилите висше образование в България спрямо миналата година, когато той е бил 2200 лв. Това показват данните от 14-ото издание на Рейтинговата система на университетите, което бе представено в Министерството на образованието и науката.
Рейтингът сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, като целта е кандидат-студентите да се ориентират къде, какво и как могат да учат и каква ще е реализацията им след завършването.
Оказва се, че за 10 години над два пъти се увеличава средният доход на висшистите. През 2015 г. той е бил 980 лв. Към момента в 10 направления завършилите взимат над 3000 лв., а максималната заплата, отчетена от рейтинга е 9697 лева.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите “Военно дело” и “Информатика и компютърни науки” (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили “Математика”, “Металургия”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Национална сигурност”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Енергетика”, “Обществено здраве” и “Електротехника, електроника и автоматика” (между 3000 и 4000 лв.). А спомената сума от над 9000 лева е за кадрите от “Администрация и управление” в Американския университет.
Класация по среден облагаем доход за завършилите висше образование в България
Данни от Рейтинговата система на висшите училища у нас
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. А безработицата не мърда и тази година остава 2%, отчете Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София, партньор на МОН в изготвянето на Рейтинговата система.
Той посочи подобряване на качеството на работните места и че безработицата остава на същите нива, но доходите на висшистите растат значително. Един и същи дял студенти се реализират, но на по-добри места и с по-високи заплати. В момента 86% от завършилите остават и се реализират в икономиката на страната, докато преди 10 години този дял беше 76%, посочи той при представянето на данните.
Тази година в Рейтинговата система има два нови индикатора. За пръв път тя отчита и по образователно-квалификационни степени, обясни просветният министър проф. Галин Цоков и посочи, че студентите магистри имат по-висок осигурителен доход и в по-голяма степен се реализират на пазара на труда.
Стойчев допълни, че вече 61% от завършилите висше работят на позиции, които изискват висше образование, като за магистрите този процент достига 85% при специалности като право, архитектура, медицина, докато при бакалаврите този процент е 51. Това говори, че има смисъл да се инвестира в следваща образователна степен, уточни Стойчев.
Нов индикатор
Всеки трети студент - единствен със студентска книжка в семейството
Както “Труд news” писа, в рейтинга за 2024 г. се създава и индикатор за първо поколение висшисти. Той отчита колко процента от студентите идват от семейства, в които нито единият родител няма университетска тапия и се оказва, че през тази година такива са 37%.
Георги Стойчев даде и конкретен пример - над половината студенти в направление “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” са от семейства, в които няма висшисти.
На другия полюс - най-малък дял студенти първо поколение има в направленията “Стоматология” и “Биотехнологии” (13%), “Математика” (15%), “Медицина” и “Театрално и филмово изкуство” (17%), отчита рейтингът тази година.
Стандартизирани класации
Топ 3 на университетите - СУ, ТУ-София и МУ-София
Ръст в частните
И тази година Алма матер е на първо място, като води в почти всички професионални направления, с които участва класациите на Рейтинговата система.
И тази година СУ “Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. На второ място застава Техническият университет - София, който е първенец в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите.
Медицинският университет в столицата допълва топ 3, като е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение.
Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места.
Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още четири висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В осем професионални направления общите класации се оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление - от частно висше училище.
Именно и ръст на студентите в частни висши училища, отчита Рейтинговата система. В такива се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът им е най-голям в направления “Театрално и филмово изкуство” - 70%, “Изобразително изкуство” - 45%, “Теория на изкуствата”- 43% и “Администрация и управление” - 41%.
Иначе у нас висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет “Св. Климент Охридски” - с 18 988, следвано от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти.
В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина са в останалите 42 акредитирани висши училища.
9% идват извън страната
50 на сто в медицина и стоматология са чужденци
Два пъти повече за 10 години
Традиционно интересът на чуждестранните студенти у нас е към направленията “Медицина” и “Стоматология”.
Почти 9 процента от студентите у нас са чуждестранни или по-точно 8,61%, отчете Георги Стойчев. По думите му всеки втори, който следва медицина или стоматология, е студент от чужбина.
Всъщност в рамките на последното десетилетие делът чуждите студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Освен в направленията “Медицина” (58% от действащите студенти) и “Стоматология” (47%), голям брой чужденци избират и “Ветеринарна медицина” (31%). В още 4 професионални те надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са “Фармация” (14%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (13%), “Музикално и танцово изкуство” (12%) и “Туризъм” (11%).
Пазар на труда
Фармацевтите и директори на училища остават да работят в България
Средният успех от средното образование - 5,14 при 5,08 за 2023-та
Висшистите, завършили ”Теория и управление на образованието”, “Фармация” и “Горско стопанство”, остават да работят у нас.
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията “Теория и управление на образованието”, “Фармация” и “Горско стопанство”, а най-малък - сред завършилите “Транспорт корабоплаване и авиация” и “Изобразително изкуство” (под 72%), показва Рейтинговата система.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления “Военно дело”, “Медицина”, “Математика”, “Фармация”, “Стоматология”, “Металургия” и “Теория и управление на образованието”, а най-висока - сред завършилите “Социални дейности” (3,8%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите “Военно дело”, “Медицина”, “Стоматология” и “Теория и управление на образованието”, а най-ниска - сред завършилите “Туризъм” (26%).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията “Медицина” (5,73), “Фармация” и “Стоматология” (5,69), и “Математика” (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението “Материали и материалознание” (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: “Икономика” с 25 383, “Педагогика” (16 448) и “Медицина” (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението “Теория на изкуствата” - 54.
Георги Стойчев, изпълнителен директор на “Отворено общество”, пред “Труд news”: Бизнесът дава данни за престижа на ВУЗ-овете
Социологическо изследване
Как изкуственият интелект ще се отрази на пазара на труда и хората с какъв тип образование ще по-засегнати от него? Това са част от въпросите, които влязоха в ново социологическо изследване сред студенти, преподаватели и работодатели с цел актуализиране на част от данните в Рейтинговата система на висшите училища в България.
Изследването се проведе чрез анонимна анкета, а част от данните от него влязоха в новото издание на рейтинга, обясни Георги Стойчев пред “Труд news”. По думите му, отговорите на респондентите са използвани в последното издание на рейтинга и ще продължи работата по тях, за да се използват за формиране на индикаторите, по които се класират университетите.
Освен индикаторът за първо поколение студенти, който е показател за достъпността на висшето образование и за приобщавания му характер, част от въпросите са били и свързани с това бизнесът откъде предпочита да наема кадри, посочи Стойчев.
Така, при изготвяне на класация за предпочитанията на бизнеса към кадрите от направление “Администрация и управление”, например, се вижда, че пръв по престиж е СУ с резултат 44,61, следван от УНСС, НБУ, Американски университет.
Класация по престиж спрямо предпочитанията на бизнеса в направление “Администрация и управление”.