5 непопулярни, но удивителни планински върхове в България

Планината винаги създава усещане за магия, особено когато се превърне в бяла приказка през зимата. Белите калпачета на върховете примамват планинарите, скиорите, сноубордистите и всички любители на природата и снежния сезон. Въпреки тежките километри и силния вятър, всяка една крачка до горе си струва. В момента, когато природната гледка се разкрие пред вашите очи, сякаш всичко изчезва и губи значение пред величието на майката Земя. Вижте топ 5 най-красиви и не толкова популярни върхове, които спрат дъха с великолепието си през зимата.

5. Връх Синаница (2516 м) в Пирин

Връх Синаница е познат още с името Разцепения връх, Варовитата чука или Чуката. Ако отправите поглед към него от град Сандански, ще забележите характерния за него разцепен вид. От там идва и името му. При ясно време от върха в полезрението ви може да попадне Кончето и дори Вихрен. Розово-синият мрамор, от който е създаден, го превръща в истинско планинско бижу. Синаница е разположен малко встрани от останалите обекти в Пирин. Поради тази причина е по-малко посещаван, но остава любим за своите посетители.

 

 4. Връх Сиврия (2590,5 м) в Пирин

Сиврия e връх в Пирин с височина 2590,5 метра, издигащ се на рида Джангалица. Източните му склонове се спускат към Кременските езера, а западните и северните – стръмно, почти отвесно към Поповоезерния циркус. Отправяйки поглед към върха от Безбожкото било, Сиврия изглежда наистина внушително. Въпреки че създава впечатление на остър и каменист, той не е труден за покоряване. Това е и поводът много туристи да го включват в своите походи. 

 

 3. Цари връх (2183 м) в планината Алиботуш

Цари връх е познат още като Царев връх, Голям Царев връх или Алиботуш. Той е разположен в близост до град Гоце Делчев и влиза в обхвата на резервата "Алиботуш". Царствената му осанка се издига гордо, северно от главното планинско било, а западните и източните му склонове са стръмни и лавиноопасни.

 

 2. Връх Кадийца (1924 м) във Влахина планина

Кадийца е старото наименование на връх Огреяк. Той е най-високият връх във Влахина планина. Извисява се е в най-южната част на главното планинско било. Върхът привлича внимание със суровата си красота и остри склонове, и определено контрастира на фона на равните била на планината. По гребена му в посока север-юг преминава държавната граница между България и Република Македония.

 

 1. Връх Пункова скала (1974 м) в планината Беласица

Връх Пункова скала е изправен на главното планинско било на Беласица. Стръмните скалисти склонове го правят особено опасен за изкачване. Гледката обаче към двете връхни точки компенсира всеки риск. Съставът му включва метаморфни скали. По хребета му минава държавната граница между България и Гърция.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд онлайн

Този уебсайт използва "бисквитки"