Има новини, които се повтарят непрекъснато. И противно на всяка логика след като предизивикат широка обществена реакция, обикновено не следва нищо съществено. Институциите излизат по медиите и обясняват на гражданите какво трябва да се направи. Сякаш то зависи от гражданите, а не трябва да се направи от тях. Такава е и темата деца раждат деца. Една и съща новина, в която се заклеймява една и съща вина.
Броят на малолетните и непълнолетните родилки у нас е средно около 1000 годишно за последните три години, по експертни данни. Той слабо намалява, но проблемът остава. При направена планова проверка на Държавната агенция за закрила на детето миналата година се установи, че 5% от непълнолетните родилки са родили за втори път.
Всеки път изводите са едни и същи – трябва работа по превенция на ранните раждания и ранните бракове, прокуратурата трябва да се сезира по казусите и да се търси наказателна отговорност от родителите, трябва да се работи с уязвимите общности. Следват тревожни интервюта на властимащи, бурна словесна активност на националистическите формации, малко гражданска фейсбук активност – и така до следващия път.
Преди десетина години попаднах в една от ромските махали на Стара Загора в опит да убеждавам една майка да се върне в дома за деца в града и да си вземе бебето обратно. Домът се казваше “Надежда”. Майката също. Мизерията беше потресаваща – дървена барака, с врата, която представляваше перде от дебел найлон, тиган със загоряла мазнина на пода, в който дете на около 5 години топеше корички хляб, а друго, болно от туберкулоза, го къпеха в ръждясал леген със събрана от дъжда вода. Бащата го нямаше - беше в затвора. Надежда си искаше детето. Но не го искаше там, в мизерията. Надежда се надяваше, че му е дала надежда за по-добър живот.
Горе-долу по същото време станах кръстница на децата на друга Надежда – пак българка от ромски произход, с която учихме навремето заедно в университета социална педагогика. Момченцето е вече отличник в училище, но момиченцето се роди недоносено и не беше сложено в кувьоз навреме, не получи достатъчно кислород и остана с увреждане. Тогава едни 500 лв. разделиха детето от шанса за по-добър живот. Докато съберем парите и ги занесем в болницата, времето мина. Надежда се отказа да съди лекарите, обаче не се отказа от детето си. След 5 години упорита рехабилитация днес момиченцето ходи. И се молим да стане чудото да проговори.
Имам си и една трета Надежда. Омъжила се е на 12. Той бил на 13. Имат 4 деца, плюс едно осиновено. Не разрешават на децата да се женят или да раждат, докато не навършат пълнолетие и докато не завършат поне средно образование. Знаят какво е да си дете-майка и дете-баща и не искат същата съдба за своите.
Моите три Надежди ме научиха, че докато търсиш само вина, никога няма да видиш надежда.
Ромските общности, които живеят у нас са много различни в разбиранията и традициите си и не всички подкрепят ранното брачно съжителство. Проблемът не е общ за всички, а много различен за отделните групи. Решаването му е немислимо без активното участие на образованите и напредничавите хора в местните общности.
Информационните кампании сред младите роми не изискват кой знае какъв ресурс, но дават своята ефективност – вече има опит на много места в страната. В Пещера например след една такава кампания цяло лято нямаше нито един годеж на малолетни.
Стимулите да се ходи на училище също дават резултат. Представянето на случаи на български граждани от ромски произход, които учат или са намерили добра реализация, действа мотивиращо. Ангажирането на родителите в учебния процес също е добър подход.
Репресивните мерки имат своето място, но на тях не трябва да се гледа като панацея. Големият брой прекратени досъдебни производства са заради факта, че когато органите започват разследване на закононарушението, двойката сключва граждански брак. По закон брак с непълнолетна е възможен при изричното съгласие на родителите.
Координацията между социалните работници, отделите за закрила на детето, учителите, религиозните институции, както и местните общински власти е задължителна, ако има истинска воля за справяне с проблема.
Системата на социални помощи и подкрепа трябва бъде обвързана със система на социална отговорност и задължения, свързани с образование, труд, грижа за деца или за възрастни. Широко разпространено е мнението, че малолетните и непълнолетни майки живеят едва ли не охолно от помощи, но малцина са тези, които смеят да хвърлят камък в блатото и да видят печалната картина – че често помощите са права на хартия и условията за тях са такива, че едва се покриват, че повечето деца в тези общности всъщност са деца с увреждания, че средната им продължителност на живот е значително по-ниска от тази на останалите.
А най-трудната за виждане истина е, че парите за социално подпомагане по време на избори в определени населени места се превръщат в държавна машина за купуване на гласове. Тази истина остава най-скрита, защото купуването на гласове си върви ръка за ръка с продажбата на държавни души.