В живота и в природата винаги силните защитават по-слабите. Такава е и природата, и логиката. Когато по-слабият защитава по-силния, това означава, че първият няма голяма вяра на втория, че е в състояние да противодейства на конкретна агресия. Що за Бог е този, който мислиш, че разчита ти да го защитиш. Проливайки кръв в защита на своя Бог, означава, че ти се чувстваш по-силен от него и автоматично поставя под съмнение неговата сила. Едва ли тази логика кореспондира с менталните възможности на терористите.
Очевидно тези индивиди просто търсят форма, под която да убиват. Удобно е тази форма да е техният Бог. Ако не беше Бог, щеше да е друго. Ако няма друго, щяха да убиват просто така, за да се чувстват силни, за да се чувстват повече от останалите, за да са значими поне колкото живота. Те брандират своя садизъм с вяра. Те биха убивали и ако бяха футболни фенове, биха убили другия шофьор при най-незначителното пътно-транспортно произшествие, биха убили и другаря си по чашка в кръчмата, биха убили баща си при кавга. Само че тях това не ги устройва. Те не искат да бъдат битовизирани. Те искат слава. Слава, която не биха могли да получат по друг начин.
Ясно е, че рано или късно всяка религиозна вяра се изражда в търговско дружество. Капиталите на дружеството имат нужда от защита, която обикновено е някаква армия. Известно е, че армиите струват скъпо. Най-лесно се поддържа армия, съставена от фанатици. Воините в такава армия не искат нито заплата, нито социални придобивки, нито двадесет заплати след пенсия. Воините във фанатичната армия не искат нищо от този свят в замяна на живота си. Воините в такава армия имат прости нужди: да изнасилват безнаказано пленените и да избиват безнаказано чуждите. Като се има предвид, че избиват масово и хора от собствената си религия, понятието свои-чужди става доста размито. За да бъде поддържан дух на преданост и вяра в ценностите на религиозната кауза, са необходими съответните апостоли със съответните дела. Тези апостоли са или наивни камикадзета, или добре подготвени религиозни терористи.
Според експерт парижките убийци носят под дрехите си бронежилетки. С две думи, те нямат намерение да жертват живота си за вярата като истински мъченици. Те даже се страхуват, че случайно може да умрат за тази вяра. Очевидно въпреки религиозната обосновка на зверския акт те правят ясна разлика, че да умреш в името на вярата е едно, а да убиваш в нейна чест е по-привлекателният и вероятно по-доходният вариант на религиозност.
Религиозният терорист е меркантилен. Вярата, заради която може да загине, не е безкористна. Той е мотивиран, че ако случайно загине, тази смърт ще се окаже портата към вечното щастие, което го очаква като компенсация на оня свят. Съзнателно или не, такава вяра има материално измерение. Такава вяра е по-скоро сделка. Дали биха се жертвали за вярата си, ако не очакваха компенсации?
Никой не може да бъде сигурен дори, дали тези убийци са вярващи мюсюлмани. Можем да сме сигурни в едно. Зверският акт има за цел противопоставяне на хора и религии. Зверският акт има за цел да събуди обществени колизии и действия, които да доведат до още по-големи антагонизми. Защото, когато в един свят хората се избиват по верски причини, икономическите и социалните ситуации , които притискат хората, изглеждат незначителни. Или както казва българският народ, вероятно и много други народи след всяко бедствие: „важното е да сме живи и здрави”.
Според мен едно е сигурно. Обикновените хора никога няма да разберем истинските причини и истинските подбудители на терористичните актове. Ние разбираме това, което виждаме, и това, което ни се каже. А знаем, че най-същественото е невидимо за очите. Дори да излезе някаква истинска теза, ще излязат още доста неистински, но доста логични тези и всеки от нас ще има възможност да избере тезата, която му изнася или която му е най-интересна. По този начин може би и ние ще станем някакви полуфанатици, повярвали в не напълно доказани твърдения, които ревностно ще защищаваме по различни начини - според културната ни среда и менталните ни възможности. Ние ще се лутаме ту в една, ту в друга посока. Ще се делим на лагери и привърженици на една полуистина или борци, срещу друга полуистина. Ще сме привърженици на по-интересната теза или на тезата, която ни се струва по-истинска. Отново ще намесим великите сили, големите конспирации и безмерно големите пари. Струва ми се, че религиозният тероризъм е като битовата престъпност у нас. Прави се, за да размива фиксацията на обществото върху големите проблеми. Може би отново се разпределят някакви блага, може би този тероризъм е като това някой да купи печеливш фиш от собственика му, за да изпере парите си.
Извън конспиративната теза нещата изглеждат лесни за обяснение. Винаги ставаме чувствителни, когато някой се подиграе с нашето. Ние често говорим помежду си, че българите сме завистливи, мързеливи и прости, но въставаме яростно, когато някой чужденец ни го каже. Втурваме се да го оборим и накрая му препоръчваме, като не му харесваме, да ходи откъдето е дошъл. Само ние имаме право да си правим шеги с нашето. Ние имаме право да се шегуваме с нашия клубен футболен отбор, феновете на противниковия отбор - не. Ние имаме право да се шегуваме с нашия народ, другите народи - не. Ние имаме право да се шегуваме с нашата религия, другите религии - не. И за мюсюлманите сигурно е така - неприемливо е християни да се шегуват с техния пророк, както и за християните е неприемливо някой да се шегува с Христос.
Според мен няма лоша религия, има лоши вярващи. Дълбоко вярващият човек може да умре за своята вяра, тези, които убиват в нейна чест, са си обикновени терористи, които изпълняват религиозно-комерсиални задачи.