Добър футболист и после добър журналист. Комбинацията не е често срещана, но я има. Прекрасен пример за това е Христо Стоичков, който сега е една от звездите на американската телевизия „Унивижън". Десетки са бившите играчи, демонстрирали не по-малък талант и като журналисти. Примерите от тази изключително талантлива класация го доказват.
1. Светът се влюби в бразилския магьосник Тостао през 1970 г. Той и Краля Пеле бяха двете фигури с най-голям принос за третата световна титла на „златистите" в Мексико. Няколко години по-късно дипломираният лекар се оттегли от футбола. И се насочи към журналистиката. В родината му го наричат гений не заради футболните му изяви, а заради статиите му в бразилските печатни издания. Макар да прехвърли 70 години, анализите му все така се приемат за последна инстанция.
2. На шотландеца Йън Сейнт Джон прекрасно залепва титлата телевизионна легенда. Но Сейнт Джон е и легенда на „Ливърпул" от 60-те. Сър Йън стига до собствена световна слава, създавайки специализирано предаване, което е образецът, по който се правят днешните аналитични студия. Сейнт Джон може да бъде сочен и като пример за футболен коментатор на мачове. До днес британците го смятат за № 1 в тази професия.
3. Световният шампион с Италия от 1982 г. Фулвио Коловати достолепно присъства в най-доброто световно шоу за футбол „Доменика спортива" по RAI 2. Коловати е част от екип от шестима наблюдатели, които запленяват аудиторията с безценни анализи на изминалия кръг. В същата роля се изявяваше и Марко Тардели, но кариерата му на анализатор остана на заден план, след като дълго време бе асистент на Трапатони в „скуадра адзура".
4. Името Анди Грей се е превърнало в синоним на футбол. Бившият централен нападател на „Евертън" от 80-те години влага много страст във всяка своя изява. Грей дори е новатор в професията. Сегашните безкрайни повторения на линията на засадата стартираха от предавания на Грей по „Скай спорт". Всички чертежи, ромбове, диаманти са произведени в неговата научна лаборатория по футбол. Епохална фигура не толкова за футбола, колкото за журналистиката.
5. Знаменитото крило на „Барселона" Франциско „Лобо" Караско днес е сред най-авторитетните пишещи мозъци за футбол в Испания. Силен е и в телевизията, и в печата. Много задълбочен, много точен, Лобо е търсен винаги за мнение. Основното му място за изява си остава ежедневникът „Ел Мундо Депортиво".
6. Световният шампион с Германия от 1994 г. Томас Бертолд е най-прогресиращият коментатор в родината си. Бившият десен бек е много интелигентен, остроумен и чаровен, а дългите му пледоарии са направо разбиващи. На всичкото отгоре Бертолд е на път да наложи и своя модна линия - появява се в най-невъобразимите оттенъци на дъгата. Томас определено раздвижи иначе академичната визия на „Евроспорт".
7. Мемет Шол трудно си пробива път на попрището на тв коментатор, защото в Германия конкуренцията е много сериозна. Там доскоро бе титанът Гюнтер Нетцер, след това короната взе Оливер Кан. В последно време и Йенс Леман тръгна в същата посока. Но за разлика от футболното поле този път Мемет явно е решил да не изпуска птиченцето да отлети от рамото. За разликата от споменатите по-горе той не бяга от конфликтите, атакува бившите си колеги и не се страхува да се превърне в лошия пророк.
8. На бившата холандска звезда Патрик Клуйверт се предрича голямо бъдеще в медиите. Проблемът е, че самият той все още не се е определил и го влече и към треньорството. По всеобщото мнение остана в графата нереализиран талант. Присъствието му в студиото на „Евроспорт" е далеч по-безспорно. С прекрасен и богат английски и бърза мисъл печели аудиторията.
9. Световният и европейски шампион с Франция Еманюел Пти от години се изявява като втори коментатор на мачовете от местното първенство. Той и като действащ футболист бе сред онези, които си имаха уважението с иначе доста коварните френски колеги. С телевизионните си изяви Пти определено показва, че може да бъде силен в няколко поприща.
10. За футболния свят таранът Хулио Салинас винаги оставаше в сянката на своите знаменити съотборници в „Барселона" Стоичков и Ромарио. Като футболист Салинас не надскочи представите за типичен, мощен „дърводелец". Като коментатор на базирания в Барселона в. „Ел Мундо Депортиво" постиженията му са далеч по-интелигентни и по-важното - убедителни. Води всяка седмица своя собствена рубрика „Ла нотас де Хулио" в изданието и анализите му са несравнимо по добри от футболните му умения.