За картините в трезора на КТБ малко знаем, повече не знаем и най-много се съмняваме
В Европейския дом всичко се обърка като в къщата на Облонски от Толстоевата „Анна Каренина“. В господарските салони се разрази кървав цивилизационен сблъсък заради сатиричното творчество на френски карикатуристи. А в тукашните слугински стаи изкуството породи вълнения от битово естество - пренасяне на картини от злополучната банка КТБ до Националния исторически музей.
Френският всекидневник “Монд” отразявайки безпрецедентните събития при обезвреждане на терористите и спасението на заложници, за прегледност хроникираше динамичния развой на действията в две графи:
1) Какво знаем до момента?
2) Това, което още не знаем.
Да видим сега можем ли и ние така да постъпим спрямо движението на мистериозната колекция между две точки в столичното пространство. Да започваме.
До момента знаем, че изнасянето на културните ценности от трезора на банката се извършва по нареждане на прокуратурата. Тя първоначално е повелила със стопанисването им да се заеме Националната художествена галерия, но от Министерството на културата й дали направление НИМ. Знаем защо. Защото фондохранилищата на НХГ се пръскат по шевовете и само обгрижването на въпросната колекция им е кусур. Та за по-нататъшното съхранение на картините в НИМ е съдействало Министерството на културата, получило съответната подкрепа от музейните власти.
Знаем също, че при първия транш на пренасянето са транспортирани “над 300 ценни картини и други художествени произведения”. Какви ли пък са другите художествени произведения? И колко точно “над 300”? Пардон. Това спада към графа “не знаем”. Но със сигурност узнахме от публични показания на гражданина Георги Георгиев, пълномощник на банкера Цветан Василев, че сред неговите лични ценности фигурира фланелка от Христо Стоичков, бутилка уиски, също статуетки, монети…
Знаем също, с очите си го видяхме по телевизията и на снимки във вестниците, че произведенията на изкуството са натоварени на камиони от млади хамали с ръкавици (някои от тях с голи ръце) и че платната не са опаковани, да не би сеирджиите да се усъмнят, че от трезора се отклоняват кюлчета злато.
При втория транш на пренасянето получаваме достоверна информация от НИМ, че са доставени франко музея точно 46 картини, поместени в два камиона - 29 в единия и 17 в другия. Бройката излиза.
Сега обаче се чудим къде да разположим сведението, че творбите са на майстори от висока класа - Борис Денев, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Вера Лукова, Найден Петков, Димитър Казаков-Нерон, Руси Ганчев, Атанас Яранов, Николай Георгиев-Дедо Боже, Преслав Кършовски, Петко Задгорски, Наум Хаджимладенов, Георги Богданов, Михалис Гарудис…
Чудим се, понеже според сайта за култура “Площад Славейков”, който се консултирал с експерти, шедьоврите давали признаци като да са копия, а не оригинали. Което напълно обяснява защо са били пренасяни “като картофи” според коментар на очевидец. Съмнения в тяхната ценност подгряват и от културното министерство с определението "обемни веществени доказателства". Което от своя страна ни навява тревожни асоциации със Златановото тефтерче, дето изчезна, докато го превозваха…
Озадачаващо е също как фотографът на сайта се е добрал до колекцията, че да я снима, и как се произнасят експертни мнения по впечатления от фотоси. Ето такива недоумения налагат за наше домашно ползване да отворим и трета графа:
В какво се съмняваме?
Съмняваме се, че транспортирането на колекцията е предшествано от стриктен професионално изготвен опис на съдържанието, произхода на творбите и чия собственост са, както си му е редът. Съмняваме се, че компетентни изкуствоведи са ги проучили и са дали указания как да се съхраняват. Съмняваме се, че при разкарването им напред-назад няма целостта им да бъде накърнена. Накърнена и в смисъл на увреждането им, и в количествен смисъл. Щото количеството им, за което се съобщава се мени. Пък бяха над 200, станаха над 300, последно нараснаха на 460. Да не би с течение на времето да започнат в обратен ред да се смаляват…
Съмняваме се, че прокуратурата се отнася с подобаващо уважение към изкуството, което по презумпция е невинно, както необоримо твърдят адвокатите на художниците от “Шарли ебдо”. Съмнително е също мълчанието на художници, изкуствоведи, галеристи. Ами ако действително в тази колекция има и скъпоценни експонати? В една Франция гилдията надали би подминала апатично подобно недоразумение.
И още други съмнения имаме, но засега ще ги спотаим, щото привнесената графа да не набъбне прекомерно.
И накрая какво не знаем: В крайна сметка не знаем чия собственост са тези творби – лична или банкова? Един притежател ли имат, повече ли са? Кои са те? Законно ли са придобити не ли? Каква е тяхната стойност? Не знаем бъдещата съдба на въпросните творби - ще ги върнат ли на собственика, или ще ги предоставят за експозициите на бъдещия български Лувър, както бе предположено. Не знаем и дали при такова отношение към изкуството Лувърът не ни идва ексик.