Има много несъответсвия между цели и реално изпълнение в националната програма за реформи до 2020 г.
България е държавата на стратегиите, но стратегии на хартия. До голяма степен стратегия само та хартия е и "Национална програма за реформи в България: Европа 2020", актуализирана последно през 2014 г.
Защо винаги се получава така? От една страна няма ясна визия, която да доведе до дългосрочни решения, от друга липсва политически консенсус, който да надскочи идеологическите различия между партийте, от трета страна няма и политическа воля за действие.
Сред последните примери за несъответствие между записаните цели и реално случващото се по националната програза за реформи до 2020 г. е поредното замразяване на реформите в пенсионната система. През 2013 г. правителство на Пламен Орешарски отстъпи от поетите ангажименти в тази област, тази година нещата са аналогични. Схемите за ранно пенсиониране не бяха ограничени, както беше предвидено. Планираното годишно увеличаване на законно установената пенсионна възраст също бе отложено. Липсва и значим напредък на хармонизирането на пенсионната възраст за мъжете и жените и т.н.
В същата Национална стратегия за реформи е предвидено и данъчното облекчение от началото на 2014 г., насочено към лица с ниски доходи и целящо увеличаването на доходите им. Идеята се състоеше в решението при подаване на годишната данъчна декларация лицата да получат обратно авансово удържания им данък от 10%, но в крайна сметка се оказа, че над 90% от хората с минимални доходи през 2014 г. няма да могат да получат тези пари заради ограниченията при ползване на облекчението. А това решение е част от националната цел - Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.
В специфичните мерки на Националната програма за реформи е и подобряването на бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията и изпълняване на сратегията за електронно управление. Крайният срок за пускане на първите електронни услуги на администрацията бе отложена за пореден път. Обещанията на миналото правителството това да стане от 7 януари 2014 г. не се изпълни, тъй като отново не бе осигурено нужното за целта. И вместо да се наблегне на нужното - хардуерно и софтуерно оборудване, както и обучение за персонал получихме подготовка за нов проектозакон за електронното управление, който да замени действащия от 2007 г., тоест нова стратегия.
Предприетите стабилизационни мерки и действия, свързани с ускоряване на провежданите структурни реформи изглеждат в най-добрия случай като добри пожелания. Сред предприетите мерки за справяне с безработицата е посочено, че през 2013 г. са издадени общо 15 сертификата на проекти на обща стойност 100,2 млн. лв., предвиждащи разкриване на 901 работни места, от които само 81 в общини с висока безработица. Активните политики на пазара на труда за включване на безработни в различни схеми и програми за заетост и обучение обаче са мерки, които осигуряват временна заетост, която често след приключване на програмата оставя лицата, взели участие в нея отново безработни. На фона на всичко това рискът от бедност или социално изключване за населението на България остава над средното равнище за ЕС.
Намаляване нивата на безработицата изисква реформи, които да подобрят бизнес средата, използване на потенциална на сектори в икономиката и още редица фактори, които влияят върху високите нива на безработица. Безработицата е концентрирана основно върху лица, които имат ниско професионално образование. Но в сферата на образованието нещата не изглеждат цветущи. Липсата на образование, което да отговаря на изискванията на пазара, води най-вече до временни решения, каквито са програмите за повишаване на квалификацията. А все още не е приет Законът за училищното образование, който да осигури рамка за прилагане на необходимите задълбочени реформи в тази сфера.
А това е само малка част от нещата, които са разписани на хартия, но или изобщо не се осъществяват, или реализирането им изобщо не води до постигане на заложените цели.