Раздялата на Гаринча с футбола е агония, също като раздялата му с живота.
Роден през 1933 г., великият бразилец е символ на „Ботафого” (1953-1965). Алкохолик, вече не вървят финтовете, страда от остеоартрит, мъчат го да играе контузен, защото пълни стадиони. Продават крилото на „Коринтианс”. През 1966-а играе само 13 пъти, с два гола, като се броят и приятелските мачове. Бяга.
Минава проби във „Вашку да Гама” и „Флуминензе”, не го одобряват. За „някой лев” натежалият №7 играе приятелски мачове – по един за „Бангу”, „Алекрим” и други клубчета. Подписва с „Португеза” през 1967 г., излиза няколко пъти на терена и го махат. През 1968-а отива в Боливия и рита в няколко двубоя където падне. Подписва с колумбийския „Атлетико Хуниор” срещу 600 долара на мач. Играе веднъж – на 20 август. Публиката посреща с овации великото име. Гаринча едва се тътре, дава само три паса. Замерват го с яйца.
Сваля 12 кг за 3 месеца и започва във „Фламенго” от ноември 1968-а. До април 1969 г. – 15 мача, 4 гола. Придружава на турне в Европа съпругата си Елза Суариш, певица. Там играе за аматьорски отбори, за студентски, заводски. За дребни пари.рита за тим на месарите в Повеция (Италия) срещу механиците - 4 асистенции за 4:5. Подписва с френския „Ред Стар” за 3 месеца срещу 15 000 долара. Но играе само един приятелски мач. Връща се в Бразилия. И пак рита тук-там по веднъж за „някой лев”.
„Олария” е последният му клуб – от февруари до 23 август 1972 г. в 10 срещи вкарва веднъж. На 39 г. казва: „Роди ми се първа внучка, спирам.” На 18 декември 1973-а на „Маракана” му правят страхотен бенефис пред 131 000 души. И го забравят. Беден, болен, гладен, пиян.
Играе още над 500 срещи за аматьорски отбори. Има достоверни данни за участията му за „Милионаиреш”, ветерански състав от бивши звезди, който обикаля Бразилия за шоудвубои. Последният му известен мач е на 25 декември 1982 г. за „Лондриня” срещу „Гарансия” в Планалтиня – 0:1. Играе 20 или 40 минути. Същата година 8 пъти влиза в болница.
Представям си как тежко става сутрин от леглогов своята квартира под наем в Бангу. Не яде. Пие, за да се свести. Краката не се сгъват. Задъхва се, докато се облича. И се влачи към някакво квартално игрище. Там за четвърт час ще видят карикатура на великия Мане. Срещу една-две бутилки. Приятелите, които са помагали да изхарчи много пари навремете, ги няма.
Радостта на народа го наричат и днес.
Умира на 20 януари 1983-а от цироза, а е на 49 години. Изпращат го 300 хиляди души.
Всъщност Гаринча никога не се отказва от футбола. Може би футболът опитва да се откаже от него, но не успява. Заедно с Диего Марадона – най-големият артист в играта. Като туберкулозния 51-годишен Молиер 310 г. по-рано Гаринча е готов да умре на своята сцена – на футболния терен. И почти го постига.
„Той бе Чарли Чаплин на футбола”, казва Джалма Сантос. „Когато и аз, и той бяхме на терена, Бразилия няма загуба, а това са 8 години”, е думата на Пеле.И в годините на най-голямата си слава, Мане обича да рита на поляната с децата от квартала – бос.
Днес се навършиха 32 години от смъртта му.Влезте в ютюб, има добри клипове, вижте какво е дрибъл и защо дрибъл вече няма.
Забележка: В статистиките за Мане има много спорове. Някой броят само официални мачове. Други – и приятелските, които тогава са важни, но няма пълни данни.