Преброяване на дивите запасняци

Забелязал съм, че мястото, където най-много се обичат и споменават чуждите майки, е казармата. Там сякаш всеки ден е ден на майката!

Дойде фатмакът, спомена набързо колко уважава майките ни и нареди нашата кир запасняшка да се строи във формата на буквата "П", че идва генералитетът - искал да види запасняците в пълен състав. Почнахме да се подреждаме, но се оказа, че за едното краче на буквата живата сила не стига и сложихме сламеното чучело, по което новобранците се обучават как да бодат с щик. Като го видя, фатмакът се разбесня и вика, редник как-ти-беше-името, за неопрятност в строя - два непоряда по служба, ще ти изгният ръкавите в коридора, момченце!

Май си беше забравил очилата в склада.

Дойде генералитетът - също в пълен състав, много генерал, много нещо. Ей, сила е това, армията, повече интелектуална, разбира се. Съвременната война се води с акъл, затова днес на запасняк се пада по генерал и 1/2. Та, дойде генералитетът, огледа ни критично и поздрави:

- Здравейте, господа запасняци!

- Дра-дра-дра-лайм - отвърнахме уставно.

Генералитетът спомена нечия абстрактна майка, палава майка ще да дойде и рече, че целта на занятието е да ни строи, преброи, нахрани с боб и пусне обратно по домовете. Свободно!

- Ей ти, плешивият - викна фатмакът, - дай тон за песен!

Плешивецът с малкото кепе се прокашля и запя:

- Който дръзне война да запали по безкрайното земно кълбо, ще се срещне с бойците на Сталин и ще падне във грозния бой...

- Това пък откъде го знаете? - сащиса се генералитетът.

- Три години го пях през 50-те - рече плешивецът и си намести ченето, - внукът е в Испания, пък имената съвпадат, та реших хем да го отменя, хем да си спомня младите години...

Генералитетът се хвана за фуражките.

- Вие нормална песен не знаете ли?

Отзад запя треперлив старчески глас:

- Щом войната се свърши, всички си отидоха - само Богдан Филов, нещо-там-за-майката, сбира трудоваците...

- Млък! - ревна генералитетът. - Без псувни в строя! Вие, от набор 1920, кого пък замествате?

- Не знам - призна старчето. - Забравих. Може ли малко повънка, че простата ме алармира...

Генералитетът му изкомандва кръгом и бегом до храста, след което ни дръпна реч за славните традиции и отговорността за отбраната на отечеството.

- Няма ли да постреляме малко? - попита някакъв натегач.

- Тц - рече генералитетът. - Бюджетът не позволява.

Ядохме боб, генералитетът написа отчет за проведеното преброяване и необходимостта от внос на личен състав от чужбина, защото българоезичният е в Испания, Германия и на други места, обединени под общия термин Дна майната си", но бойният дух е висок, за разлика от бюджета, който е нисък.

А фатмакът хукна да дири старчето с простатата, за да му сдаде униформата:

- Редник Ганджулов Иван! Къде си, твойта мама безподобна...

От което пролича, че не само е чел, но и цитира българската хумористична класика! Аз ви разправям, че в съвременната война интелектът е най-важен, вие не вярвате!

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Румен Белчев

Този уебсайт използва "бисквитки"