ПАУН ЦОНЕВ
Съгласувани ли бяха бойките изявления на президента с кабинета и НС?
Покрай многото висящи въпроси след конференцията по сигурността в Мюнхен остана и този - защо точно президентът Плевнелиев представляваше България там? От 80 президенти, премиери, външни и военни министри само трима - президентите на България, Хърватия и Гърция, бяха с представителни функции. Гърция не я слагаме в сметката - там обстановката е революционна и предфалитна и не им е до конференции по сигурността. Президентите на Украйна и Азербайджан са глави на изпълнителната власт, във Финландия законодателната и изпълнителната власт се осъществяват от президента, правителството и парламента, а в Литва президентът, с одобрението на парламента, определя премиера, министрите и съдиите.
Защо бе неглижирана важната международна конференция в съдбоносно за Европа и света време? С кого бяха съгласувани бойките изявления на българския президент с представителни и декоративни функции? Те представляваха ли цялостната позиция на българския парламент? Изразяваха ли консолидираната позиция на българското правителство? Напоследък премиерът Борисов често идва в Народното събрание и приканва депутатите от всички партии да изработят единна позиция по дадени важни въпроси, за да може той по-убедително да ги отстоява. Защо и президентът не пожела подобно нещо? Когато си толкова независим, до степен от теб нищо да не зависи, редно ли е да ангажираш цялата държава с личните си идеи, мисли, чувства и настроения в толкова съдбоносен момент от историята? Вярно, че по конституция президентът има своите компетенции във външната политика, но те са много по-незначителни от тези на кабинета и НС, които носят цялата отговорност за настоящето и бъдещето на страната.
Дали „бъдещето не идва по газопроводите", както родният президент инфоромира участниците в Мюнхен, е спорен въпрос. Настоящето обаче, със сигурност е жизнено свързано с тях. Особено при минус 15 навън. Така или иначе, газът тече по тръби, а засега за нас той идва само от едно място. И за това отговаря правителството на Борисов, а не президентството на Плевнелиев. Затова Меркел каза еднозначно, че „Европа трябва да изгради сигурност заедно с Русия, а не против Русия". Защото и газът в Германия идва пак от там. Освен това Меркел очевидно помни завещанието на великия Бисмарк, че „Германия никога не трябва да води война на два фронта в Европа и никога не трябва да воюва с Русия". Два пъти, през Първата и Втората световна война, наследниците на Железния канцлер нарушиха този завет и два пъти Германия претърпя национални катастрофи.
Така че добре би било г-н Върховният главнокомандващ да дръпне малко газта. Защото, както правилно отбеляза премиерът „Войната с Русия не ни е приоритет". А и да беше, как ще я водим? С двата ни руски Миг-а, които едва летят, защото трябва да бъдат ремонтирани в... Русия. Представяте ли си как ще ги отремонтират руснаците, ако знаят, че ще се бият после срещу тях!