Европа е слаба и объркана, само САЩ могат да осуетят растящите амбиции на Кремъл
РОБЪРТ Д. КАПЛАН,*
в. „Уолстрийт джърнъл“
Дори ако прекратяването на огъня в Източна Украйна, договорено вчера в Минск от германската канцлерка Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и лидерите на Русия и Украйна - Владимир Путин и Петро Порошенко, се окаже стабилно, за разлика от подписаното миналата есен, причината за конфликта ще остане непроменена. Въстанието на проруските сепаратисти е част от доста по-мащабна стратегия на Москва.
Президентът Путин, който е вманиачено обладан от историческите унижения, знае, че в Русия са нахлували не само Наполеон и Хитлер, но преди тях и шведите, поляците и литовците. Затова в ерата след Варшавския договор той се стреми към буферна зона до границите си. Сценарият на Кремъл включва: империализъм чрез налагане на енергийна зависимост, шпионски операции, престъпен рекет, купуване на инфраструктура и медии чрез подставени лица, подкупване на местни политици и заиграване с проблемите на етническите малцинства.
Путин може и да е автократ, но харесва слабите демокрации, защото са удобни за постигане на целите му. Немощните им институции и механизми за върховенство на закона улесняват любимите му начини за упражняване на подривна дейност. Молдова, България и Сърбия са изложени на значителна заплаха от такава. За Румъния тя е по-малка, защото макар и да е членка на ЕС от 2007 г. също като България, тя е далече по-стабилна.
Путин има Средноевропейска стратегия, която включва зависимост на Полша от природен газ и манипулиране на руските малцинства в прибалтийските републики. Има и Черноморска стратегия, която е видна от миналогодишното анексиране на Крим, от желанието му за сухопътен коридор между полуострова и сепаратистка Източна Украйна, от военния натиск срещу Грузия и от приятелството му с турския президент Реджеп Ердоган. Всичко това увеличава руското влияние на Балканите, а оттам и в Европа.
Западните санкции срещу Русия и отслабването на рублата заради падащите цени на петрола може и да забавят малко Путин, но руската история е пълна с примери за авантюризъм зад граница при тежки времена в страната. А нагнетяването на национализма насред икономически смут е любим похват на автократите.
За да неутрализират мощния руски империализъм, САЩ трябва да имат също толкова мощна контрастратегия - координирано използване на военна помощ, шпионаж, електронно наблюдение, икономически санкции, информационна и кибервойна, правни мерки. Барак Обама вече частично изпълнява подобна стратегия, но без интензивността и постоянството, необходими за постигането на успех. Целта не е да започне война, а да се накара Русия да разбере, че за всичко си има граници.
Обама трябва да увеличи икономическите санкции и да намали още повече възможността на Русия да прави бизнес с американските банки, да помогне на съюзниците да си построят терминали за втечнен газ и да се защитят от руски кибератаки, да укрепи военните и гражданските институции на Украйна. Може и да покани заслужаващите внимание лидери от Централна и Източна Европа на серия от държавни визити във Вашингтон, да увеличи темпото на двустранните военни учения в граничещите с Русия съюзници и да им даде повече разузнавателни данни срещу руските престъпни групировки.
Преди всичко САЩ трябва да разберат, че Член 5 от Северноатлантическия договор не защитава страните членки от руска подривна дейност. Подкрепата за Украйна трябва да започне с модернизация на политическите институции и армията й чрез внедряване на експерти от НАТО и други организации в министерствата и военните подразделения. Защото най-добрата защита на Украйна от Русия е превръщането й в държава от западен тип.
Има обаче един голям проблем - Европа. Бюрокрацията на ЕС не иска да абсорбира проблемите на 45-милионното население на Украйна с корумпираните им институции. Апетитът на Европа за помагане на Украйна не може да се мери с руския апетит за дестабилизирането й. Освен това ЕС изглежда неспособен да се справи със собствените си икономически проблеми. Горчивата европейска истина е, че няма достатъчно индивидуални държави, които да се жертват една за друга. Какво остава да го направят за Украйна.
Така, освен че се борят срещу агресивната, макар и рухваща икономически Русия, САЩ трябва да се оправят и с безгръбначната Европа. За да бъдат победени руските геополитически амбиции, американската стратегия би трябвало да се съсредоточи върху отбраната и укрепването на онова, което полският маршал от периода между двете световни войни Йозеф Пилсудски е наричал Междуморие. Той е мечтал за федерация на страните между Балтийско и Черно море - от Естония до България, която да може да устои на руска агресия от изток и германска - от запад.
Визията на Путин за все по-разрастваща се Сепаратистка Украйна съвпада с вече постигнатото в окупираното Приднестровие - парче земя, което бе на практика откъснато от Молдова в началото на 90-те години. Базираните там 2500 руски войници правят от тази земя рай за контрабандистите. Ако Обама не се задейства, Приднестровието може да се окаже бъдещето на Украйна.
Робърт Д. Каплан е член на вашингтонския мозъчен тръст Център за нова американска сигурност и е в списъка на сп. „Форин полиси“ на най-влиятелните глобални мислители. Сред книгите му са „Задаващата се анархия - разбиването на мечтите за ерата след Студената война“ и „Отмъщението на географията - какво ни казва картата за предстоящи конфликти и битката срещу съдбата“.