„Имаме камшик, пистолет, въдица, нож. Трябва да поработим върху ножа...” Не избързвайте с изводите. Даже по-добре не мислете нищо. От вас се иска да танцувате. Защото през танца минава един от най-кратките пътища към щастието и защото чуете ли веднъж музиката, няма да можете да спрете.
„В самата музиката има нещо, което много силно въздейства. Тя е много първична. Без да мислиш, веднага влиза в тялото ти.” Разбираш го още през първите минути, след като си стъпил в залата. Откриваш, че тялото ти има неподозирани възможности и можеш да изолираш частите му и да ги накараш да следват волята ти. Всъщност волята на музиката, на която доброволно се оставяш.
Марион Дърова преподава Ragga Dancehall от година. Преди това се е занимавала с лека атлетика, минала е и през различни видове танци, в това число и латино, и съвременен танц. Но нещо в рагата я накарало веднага да разбере, че това е нейният стил. „Много е важно да имаш хъс. Става въпрос за това удоволствие, което минава през настървението. Не говорим за танцуване, което те отпуска и те потапя в хармония.”
Танцът се оформя през 70-те и 80-те години в Ямайка като необходимост на рага стила в музиката да се изрази и чрез движения. “Рага денсхол” е подстил на регето и се отличава с навлизането на електронен инструментал и силно подчертани акценти. По-късно, когато стига до Европа, този стил заимства много и от хип-хопа. Марион обаче си разработва свой стил в стила. За хореографиите си разказва: „Аз не съм типичен работяга, който ще седне и ще каже „Ей сега тука ще направя това”. Трябва много да ми харесва музиката, парчето или някакъв елемент в него, за да ми развие чувството и въображението.”
Интересното е, че Марион е завършила философия. „Философията помага за всичко, в този смисъл може да помага и за танците. От друга страна, танците също помагат за всичко. При философията помощта идва при осмислянето на нещата. Докато при танците помощта е при абсолютната липса на мислене.” Така се получава една златна среда, в която, ако имаш късмет, попадаш. Именно там Марион разбира, че танцуването е много близко до представата й за щастие. Изразяваш се абсолютно непосредствено и това е същинското щастие, защото словестността има ограничения. Танцът - подобно на музиката - ти въздейства директно. Чувствам ограниченията на тялото, но това само ме амбицира да ги преодолявам.”
И докато всеки танц сам по себе си е език, това като че ли важи с още по-голяма сила за рагата. „Има страшно много движение и жестове, които носят определено значение. И до голяма степен не си просто танцьор, а си и актьор.” И оттам идват движенията, които приличат на камшик, пистолет, та дори и нож. „Мисля си обаче, че движенията не се усвояват много лесно. Защото денсхолът е много особена работа. Гледаш и ти се струва много просто, а когато започнеш да опитваш, виждаш, че въобще не е така. Има нещо подводно, като чувство и като стойка на тялото. Има и друго - когато изпитваш удоволствие от самото танцуване, със сигурност танцуваш много по-добре. Когато не мислиш точно как изглеждаш, а колкото по-добър ставаш, толкова повече удоволствие изпитваш, а колкото повече удоволствие изпитваш, толкова по-добър ставаш. Но за всичко трябва практика.”
Имаш ли хъс обаче, позволиш ли музиката да влезе в тялото ти и изпиташ ли удоволствието да говориш чрез движението, няма да искаш да спреш. А и рагата няма да те остави.