Въпреки огромния поток сведения, въпреки непрекъснатия достъп до интернет и всевъзможна информация се оказва, че има редица места, градове и цели държави, за които дори не сме чували. Има обаче хора, които търсят и се стремят именно към тях, към срещата с непознатото и малко известното. Интересът на съвременния човек към пътешествия и посещения на най-необичайни и затънтени кътчета по света става все по-голям с всеки изминал ден. Един от тях безспорно е Максим Минчев – журналист, пътешественик и общественик.
Издателство „Труд” пусна на пазара последната му книга „Търсачи на миражи”. Тя е втората от поредицата „Пътешествия с Максим”. Самият той има амбицията да продължи поредицата с още интересни истории от най-неподозирани точки на света. След Кения и Танзания, описани в Alo Boo Safari, сега приключенията продължават в Кабо Верде, Белиз, Бутан и Палау. Четири миниатюрни държави, разхвърляни из различни краища на планетата, където Максим и неговите спътници намират неочаквани приятели и стават свидетели на вълнуващи сцени. Често пъти самите те се превръщат в атракция. Личните му впечатления заедно с описанията на местните навици, храна и напитки са част от характерния стил на Максим Минчев. Той успява да потъне в местната обстановка, да опознае обикновените хора и да разкаже за техния бит и култура.
Номад по душа и епикуреец по дух, чрез пътеписите си той не само угощава с прелюбопитни факти за шантави места, но поддържа сетивата на читателя наситени и напоени. Забавлява до последната страница. Четейки, човек сякаш пътува в неговата компания. А да пътешестваш с този сладкодумен разказвач, преминал през 128 страни на 5 континента, не е просто привилегия, а истинско удоволствие.
Освен увлекателните разкази, в книгата ще откриете и много богат снимков материал, който нагледно илюстрира местата, хората и събитията, на които са присъствали авторът и неговите спътници.
„Търсачи на миражи”, 224 с., цена: 15 лв.
Предговор
Съзнавам, че след като съм обявил на света книжна поредица с амбициозното и нескромно название „Пътешествия с Максим“, не е редно да правя почти тригодишна пауза с пътеписите. Но, така се случи. Шареният свят, които винаги ме е мамил, напоследък нещо се разбърза и в него все по-трудно намирам време да правя едновременно всички неща, които обичам. А, те както е известно са, да пътувам, снимам и споделям видяното и преживяното
И все пак втора книга вече има. След Кения, Танзания и Занзибар в „Alo Boo Safari“, сега тя ще ви отведе в Белиз, Кабо Верде, Бутан и Палау. Това, което може да обедини тези държави, намиращи се в Америка, Африка, Азия и Океания е, че те всички са разположени около Тропика на Рака и са много малки. Толкова малки, че общата им площ едва го докарва до половин България, а общото им население – пет пъти от нашето. Само преди четвърт век някои от тях са носили други, колониални имена, някои, пък са били затворени за външния свят. Но нали Земята се върти и вкупом неизвестни до вчера, те днес са пълноправни елементи от географската карта на света.
Всички от тази екзотична четворка имат прекрасна и запазена природа, която първа провокира любопитството ми да ги посетя. А когато към нея се прибавихаи впечатленията ми от жизнерадостните, миролюбиви и ЩАСТЛИВИ хора, които живеят в тях, нямаше как да не се роди новата порция пътеписи.
И още нещо. Под натиска на „общественото мнение“ в края на предишната книга бяха извадени от анонимност, някои от хората, с които обикновено пътешествам по света.
Сега, в „Търсачи на миражи“ те са отново главни герои и надявам се, няма да ви е скучно с тях.