На война и в любовта всички средства са позволени. В този смисъл конфликтът между Русия и Украйна е не само военен, но се разгаря и в медиите, в интернет и дори в телефонните комуникации. Някои наричат това информационна война или пропаганда.
Други говорят за хибридна война, макар че официално в този термин се включват всякакви похвати - от прикрито подпомагане на сепаратистки групи през кибератаки до икономически натиск. Целта обаче е една - „облъчване” на хората, които нямат достъп или желание да се информират от алтернативни източници. Не е задължително хибридната война да бъде водена с красиви думи - те може да са простички, но е важното да въздействат върху публиката. Така текат реки от полуистини, преувеличения и дори лъжи.
„Когато медиите се включат в пропагандната война, тогава те вече не информират, а инструментализират своята аудитория. Пропагандата се прави с прости доказателства на примитивните народни съмнения, но с такава сила и мощ, че накрая всеки на улицата да знае желаната “истина”, обяснява Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), която години наред бе кореспондент на БНТ в Германия.
Добрите и лошите
От едната страна „лошият” е Русия. Пословичен е случаят с брадатия руснак Александър Можаев от април 2014 г. Той стана известен от фотоси, показани от украинското правителство на представители на ОССЕ, които трябваше да докажат, че някои от въоръжените бойци в региона са руски военни или агенти. Малко по-късно американското списание “Тайм” успя да открие въпросния брадат мъж и установи, че човекът всъщност няма нищо общо със службите.
От друга страна, доклади на експерти по сигурността твърдят, че руската медийна пропаганда в Украйна е почнала още преди години. Тогава руските и проруските медии искаха да докажат на тръгнала към ЕС Украйна, че положението в Евросъюза е зле. Сега руската пропаганда вече не е насочена навътре, а цели промяна на общественото мнение в цял свят. Главният инструмент за това е телевизионният канал Russia Today (RT), който излъчва на английски език. Неговият бюджет за 2015 г. е 13,85 млрд. рубли (над 380 млн. лв.). Звездата на RT, както и на тв канала „Звезда” е британски блогър и влогър. Името му е Греъм Филипс и официално не се води техен служител, а „стрингер” (външен консултант - б.р.). Филипс и журналисти от прокремълската кабелна телевизия LifeNews могат да бъдат видени на най-горещите точки в конфликта в Украйна още от протестите на Майдана.
Тогава живеещият в Украйна Филипс е забелязан и харесан от продуцент на RТ заради острите му критики срещу хората, които се вдигнаха срещу бившия украински президент Виктор Янукович.
Има и специален сайт stopfake.org, в който се събират „лъжи” или поне съмнителни случаи, свързани с военния конфликт. Една от най-фрапиращите истории е от юли 2014 г., когато в ефира на Първи канал в Русия бежанка Галина Пъйшняк от украинския град Славянска разказва как украинските войници събрали на площада всички местни жители и устроили публично разпятие на малко момченце на дъската за обяви, а майка му я вързали на танка и така я влачили по улиците, докато тя не починала.
Много нашумял е и казусът с майката на 7 деца от Смоленска област, която бе арестувана в дома си в края на миналия месец.
Причината е, че през април 2014 г. Светлана Давидова се обадила в посолството на Украйна, за да разкаже, че казармата до нейния блок е опустяла, а войниците си говорели, че ги изпращат в Донецк. След повече от месец тя беше пусната на свобода, но с мярка за неотклонение, като обвинението срещу нея не е анулирано. Тя е обвинена в държавна измяна в полза на Украйна. Според адвокати, за да има фактическа държавна измяна, Давидова трябвало да е имала достъп до държавни тайни. В противен случай следователите признават, че Русия е във война в Украйна.
И у нас
Само до преди дни малкият, но официален инструмент за въздействие на Русия у нас, беше българският сайт на радио „Голос Росии”. Той обаче бе закрит. Най-цитираният български политик там беше лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Достоен заместник на спрения сайт обаче е страницата на сдружение „Русофили”, където се публикуват кремълските „опорни точки”за войната в Украйна.
Във фейсбук също не липсва агресивна проруска пропаганда. Открояват се групите „Отбрана” и „На всеки километър”, където се публикуват трудно проверими информации за военните успехи на „опълченците” и призиви за вдигане на българския народ срещу „агресорите” от НАТО.
Още един принос към хибридната война на родна почва е и материалът на сайта на спомената вече телерадиокомпания „Звезда” за митинга от средата на февруари у нас срещу НАТО. В него се цитира вестник „Взгляд” и е има клипче под надслов „Хиляди хора отидоха на митинг против НАТО в столицата на Болгария”. Там обаче се вижда, че събраните на протеста са далеч по-малко.