И известната във Видин защитничка на бездомните кучета Любов Гусева осъди България в Страсбург. Три пъти кметството й отказало информация за нейните четириноги приятели, даже и след решение на Върховния административен съд, че не бива така. Ето защо Европейският съд по правата на човека ( ЕСПЧ) реши, че държавата й дължи 5000 евро обезщетение за неимуществени вреди. А държавата – това сме ние, когато има се дава, в случая – пари от хазната, която пълним с нашите данъци.
Ще платим на Гусева заради кмета, няма как. Както платихме на Гуцанови от Варна и на Костадинов от Бяла Слатина заради някогашния вътрешен министър Цветанов и неговите операции „Медузите“ и „Касоразбивачите“.
И само това ли е! Над 900 000 лв. сме дали през 2014 г. заради белите на нашите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. За 22 години, откакто България е подписала Европейската конвенция по правата на човека, в Страсбург са разгледани около 531 дела срещу нея и само по 31 от тях не са намерени нарушения. Магаре да беше за четвърт век щеше да се научи да спазва тази конвенция, но големците ни – не ! Най-много осъдителни присъди имаме заради нарушено право на свобода и сигурност. Наскоро ни осъдиха, че нямаме съдебен контрол на 24-часовия полицейски арест. Страсбург настоява този арест да може да се обжалва пред съд още докато тече и не приема оправданието, че няма време да се организира процес. Ако не се създаде съответната процедура за задържаните, бързият блясък на белезниците ще ни излезе златен. ( Ами прокурорският арест? Той 72 часа, а и при него съдебен контрол няма. Добре, че още никой не се е ожалил и от него в Страсбург....)
Неотдавна ЕСПЧ „замрази“ многобройните жалби - висящи и бъдещи, в които се описва мизерията, теснотията, мръсотията и изтезанията в арестите и затворите у нас до приемането на пилотно решение по шест от тях, обединени в делото „ Нешков и други срещу България“. Така се дава възможност на нашите управници да признаят системния проблем и да вземат мерки да бъде решен. Ако сторят това, ще се избегнат нови осъдителни присъди по тия оплаквания и последващия факт, че стотици хиляди от бюджета отиват в джобовете на пандизчии ( включително серийни убийци от доживотни килии), вместо за здравеопазване, образование, култура. С този подход евросъдът спря и ни върна няколкостотин дела за неразумните срокове на съдопроизводството у нас, по които решенията му вероятно щяха да бъдат в полза на жалбодателите. Това се случи след промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ), с които беше създадена вътрешна процедура за обезщетение до 10 000 лв. на жертвите на бавното правосъдие. Друг проблем е, че въпросната процедура не е достатъчно ефикасна. Първо, тя не постига ускоряване на висящите дела. Второ – обезщетението има таван и е доста по-скромно от присъжданите в Страсбург. Правосъдният министър определя размера му и е обяснимо пристрастен, тъй като то се изплаща от неговото министерство. Ако откаже да се споразумее с министъра по ЗСВ, препатилият гражданин може да подаде иск по ЗОДОВ, но по общите правила на гражданското производство той може да се влачи по съдилищата още толкова, колкото са го влачили по делото, от което се жалва.
Ето пример от „Правен свят“: Наказателното дело срещу Г.Г. продължава близо 10 години – колкото Троянската война и накрая той е оправдан. Жалбата му престоява 6 години в Страсбург, после я връщат у нас. Министърът му предлага 2900 лв. обезщетение, той не се съгласява и завежда дело по ЗОДОВ, което тече вече две години и краят му не се вижда. След него може пак да иде да се съди в Страсбург ако иска.
Тъй или инак, благодарение на „пилотния“ подход на Страсбург данъкоплатецът избягва харчове, а България отпадна от челната десетка на страните с най-много присъди - от 8-мо място отиде на 12-то. От това доверието в държавата не расте, а спада, но карай...
По-голямата беда е, че и в момента висят около 2500 жалби срещу България и повечето са повторяеми - сочещи идентифициран проблем, който правителствата неглижират. Такива казуси евросъдът решава по кратка процедура и повечето присъди са осъдителни. Освен за лошите килии и мудното правораздаване, те са още два вида: като „Гуцанови срещу България“ ( които се отнасят за показни силови действия на МВР и непремерени изявления на министър, нарушаващи презумпцията за невинност и като „Недялков и други срещу България“ ( за преждевременни запори на имоти на обвиняеми по закона за конфискацията). Олеле, само като се сетим за акциите с екзотични имена – „Хиените“, „Лапачите“, „Дупетата“, „ Перачите“, „Недосегаемите“, „Шейховете“, „Факирите“, „Силоваците“, „Фалшификаторите“ и т.н. се хващаме за главата – колко ли още ще плащаме!
Ама ще кажете – защо ние, а не съгрешилите кметове, министри, следователи, прокурори, съдии ? Те имат отговор: трудно можело да се идентифицира длъжностното лице, по чиято вина примерно един наказателен процес се протака с години. Брей, не можели били да намерят съдията или прокурора, забатачил делото! А адвокатите как ги намират да им дават рушветите?